shareit

Жестоката господарка Мадам Лалори

| от chronicle.bg |

Годината е 1834. Мадам Делфин Лалори е омъжена за по-млад от нея лекар и двамата живеят в разкошна къща във френския квартал на Ню Орлиънс.

Най-високата сграда в града за онова време. Къщата е център на висшето южняшко общество, а мадам Лалори е светската дама на града, която организира приеми, включва се в обществени инициативи и води живот, какъвто подобава на аристократите.

На 10 април в дома й избухва пожар. Когато пожарникарите нахлуват в кухнята, откъдето е тръгнал пожара, виждат готвачката, окована с вериги за печката. Тя признава, че иска да се самоубие, за да не се качва на тавана ‒ никой, който се е качил там, не е слизал. Семейство Лалори отказва достъп до въпросното помещение, затова властите влизат насила. Там заварват ужасяваща гледка ‒ цветнокожи роби, оковани във вериги, на вратовете им са сложени железни яки с шипове, телата им за разперени в мъчителни пози, някои имат големи рани по главите и не са в състояние да вървят.

Така приключва светският живот на една от най-красивите дами на града. Когато за случая се разбира, тълпа от хора нахлуват в къщата и унищожават всичко в нея, а стопанката е принудена да напусне града.

През 2013 г. историята й става част от сюжета на сериала „Зловеща семейна история“. В ролята влиза актрисата Кати Бейтс.

Биографията на Мари Делфин Макарти (родена около 1780 г.) предполага богат и известен живот. Потомците й са стари заселници на известния южняшки град, Ню Орлиънс, който в онези години е търговски и икономически център в Стария Юг. Родителите й са част от обществения елит на града, чичо й е губернатор, а братовчед й е кмет на града от 1815 до 1820. Освен всичко това момичето е надарено със завидна красота.

Мадам Делфин Лалори

Жени се за първи път през 1800 за висш испански офицер, с когото пътува из Европа. Среща се с кралицата на Испания, която е впечатлена от красотата й. От брака си има една дъщеря, която наричат Боркита. Според източниците, съпругът й умира през 1804 г, и тя се връща в Ню Орлиънс. Жени се повторно за видния банкер и адвокат, Жан Бланк. Двамата заживяват в нов дом и имат четири деца. Но през 1816 мадам Лалори овдовява за втори път. Следва трети брак за по-младия от нея лекар Леонард Лалори. Жената купува имот на „Роял Стрийт“ и построява имение, в което се нанася със семейството и робите си.

В тази къща се разиграва ужасът. Докато в очите на обществото Делфин Лалори е изтъкната аристократка на града, която устройва пищни приеми, за своите роби тя е най-големият страх. Приковаването на готвачката с вериги за кухненската печка е лека участ, в сравнение с това, което сполетява останалите слуги.

Lalaurie

Според слуховете съседка на семейството видяла как 12-годишната й прислужница скача от покрива на имението, за да избегне биенето с камшик. Това било обичайно наказание и при най-малката грешка. Тялото на момичето след това е погребано в задния двор на имението. Нерядко от дома на „Роял Стрийт“ се чуват писъци и викове, но никой не подозира за ужасът, който се разиграва на тавана.

До 10 април 1834 г.. Когато готвачката предизвиква пожар в опит да се самоубие, всичко излиза наяве. На тавана са намерени мъртви тела, хора затворени в клетки, други с избодени очи, още живи, със зашити устни, хора с обелена кожа, счупени крайници, с вътрешности увити около кръста, с извадени нокти и заковани за дървени маси тела. Общия брой на жертвите е около сто, а тези, които са останали живи, са на прага на смъртта. И до днес случаят в сред най-ужасяващите в групата на серийните убийства.

Скоро домът на Лалори е окупиран от разгневени граждани, които унищожават всичко в него. Проведено е разследване, но стопанката не получава присъда. Мадам Лалори и съпругът й успяват да избягат и се установяват в Париж. След 1836 г. данните за живота й са оскъдни. Десетки години по-късно е намерена плоча в парижко гробище, според която Делфин Лалори умира на 7 декември 1842 г. Смята се, че е намерила смъртта си по време на лов за глигани. Други източници твърдят, че тя умира през 1849 г. Има и спорове дали наистина зверствата са се разиграли до такава степен.

Предположенията как се е стигнало до такава чудовищност са много. Някои обвиняват съпруга й, с когото заедно са извършвали зверствата. Други твърдят, че чичото на Делфин Лалори е убит от цветнокожи. Едва ли някога ще разберем истината. Но случаят от 1834 г. е изчерпателно документиран и дава достатъчно информация затова докъде е стигнала една от най-видните за своето време жителки на Ню Орлиънс.

LaLaurie-New-Orleans-American-Horror-Story

През годините къщата на „Роял Стрийт“ има интересна съдба. Веднага след напускането на стопаните се появяват слуховете, че е обитавана от духове. В следващите столетия тя неколкократно сменя собствеността и функцията си. Училище, бар, магазин за мебели, жилищна сграда. Собствениците скоро продавали къщата и никой не се задържал дълго. През 2007г. актьорът Никълъс Кейдж купува сградата, но я продава след 2 години. И до днес не е ясен точният брой на робите намерили смъртта си в ръцете на жестоката стопанка. Но едно е сигурно – лоша или добра, днес тя е неотменна част от местния фолклор.

 
 
Коментарите са изключени