shareit

Жените в Ку-Клукс Клан, които създадоха феминизма и други интересни движения

| от |

Американското общество може да се похвали с кратка, но достатъчно интригуваща история. Все пак това е мястото, където ставаме свидетели на зараждащия се феминизъм, битката за равните права, войната срещу расизма и още много други. Опитът на тази страна да изчисти името си и дори да въведе някаква нова и малко по-интересна идеология, започва да се изяснява, когато разгледаме някои много интересни практики.

Мнозина са чували за прословутата расистка организация ККК. Разбира се, историята на белите чаршафи, линчуването на афро-американци и откриването на нови методи за мъчение, са само част от основните видове забавление, но нека не забравяме, че американските членове са приветствали и огромен брой дами. И не, те не са били просто добавка и присадка към мъжете, те са имали своя свободобна фракция, с чиято помощ могат да се похвалят с нови методи за противодействие.

Зараждането на популярния клан започва в Пуласки, Тенеси. Малко след Гражданската война в САЩ се забелязва първата групировка на хора, които не са особено очаровани от факта, че новите „свободни“ граждани са започнали да изразяват радостта от най-ценната си придобивка. Скорошните робовладелци били изненадани и от факта, че са многократно наказвани от властта, когато решават да се разправят с тях, използвайки физическа сила. В началото дамите можели само да помагат и най-често били използвани за зашиването на белите чаршафи, както за своите съпрузи, така и за членовете на групата.

gettyimages-2673637-594x594

Друга причина за тяхното присъствие е, както сами ще заявят, женската им невинност срещу ужасяващите черни демони, които са били пуснати на свобода в страната. Някои дами отивали да търсят защита от демоните, поне това е една от официалните версии. Като членки на организацията, те имали протекцията и защитата от евентуални посегателства.

Първият клан пропада някъде през 70-те години на XIX век. Вторият започва през 1915 г. и прокарва идеите на анти-семитизма, линчуването и още много други зверства, разпространявайки се из Атланта. И до днес не е сигурно, но броят членове е между 3 и 6 милиона души. Разгръщането на дейност започнало да преследва абсолютно всички: католици, евреи, азаитци, мормони, имигранти, социалисти, собственици на танцови зали и още много други. Единствените защитени били протестантите, а схемата на действия е доста успешна. Организацията търси симпатизанти в отделни градове и в последствие започва да демонстрира силата си.

Страхът се оказва много по-силен, отколкото можем да подозираме. Вярата на господата достига до там, че спокойно минават по главната улица на града, заявявайки своята принадлежност. Именно втората организация засилва дамското присъствие, а белите протестантки били повече от желание в редиците на мъжете. Някои наричат себе си Камелии, други се наричат Кралиците на Златната маска. Тя печели по численост и в последствие получава официалното бойно кръщене. Първото им покръстване се случва в Литъл Рок, Арканзас през 1923 г. Според някои историци, в своя пик, дамите имали представителки във всеки американски щат.

gettyimages-515170466-594x594

И както винаги, те разпределяли своите позиции в йерархията на база своята омраза. Те изразявали до различна степен увлечения относно ксенофобия и расизъм, както и огромното желание да запазят моралните устои на страната. Жените обаче, поне до колкото е известно, не се включвали активно в демонстрацията на сили, а и да бъдем честни, едва ли биха могли да се справят. Основната им роля е да откриват слабите места на онези кандидати, които се обявяват срещу движението, а и няма по-добра организация за разкриването на тайни от тази на дамите.

С някои основни практики и възможността да бойкотират смело своите противници, расистките успяват често да излъчат предпочитаните кандидати, дали ще става въпрос за кметкса позиция или друго, можем да бъдем сигурни, че успехите са повече от вълнуващи. В някои училища например започват да даряват хранителни продукти и да подпомагат семействата на по-бедните деца, като в замяна искат гласовете им. Често планират сватби, карнавали, а на хората в беда дават пари, за да погребат близките си. Ако махнем основната идея – расизма, жените са изпълнявали много добра обществена дейност, но дори и това трябва да бъде развалено с помощта на други по-сериозни проблеми.

Някои хора доброволно ще заявят, че всички добри и известни практики, особено в помощ на обществото, са на жените от клана. Именно това остава в архива – всички те имали добри мотиви, но също така, с отлъчването на привържениците на свободните роби, женският клан можел да продължи и да гарантира свободното безчинство. От друга страна, свободните хора също не се хвалели с особени успехи и бързо успели да повишат цифрата на изнасилвания.

gettyimages-82091546-594x594

Ето защо и до днес се смята, че комбинацията между расизма и феминизма може да доведе до сформирането на нещо много опасно. В края на 20-те години, когато и тази организация се разпада, феминистките инвестират своята енергия в друга битка за права и свободи. Други членки на организацията започват да се борят за политическа кариера. Куриозни са случаите, в които дами се развеждат, за да се включат в новото движение. Лидерката Лулу Маркуел започва да се бори за избирателното право на жените. Дейси Дъглас Бар насочва вниманието си към пасторството. Бар по-късно успява да влезе и в политиката.

Мари Бенадум успява да създаде организацията на Бизнес и кариера за жените в Индина, докато Лилиян Седуик е назначена в образователната система. Някои от тези лидерки твърдят, че са получили защита и освен това са предпазени от други култури като евреи, католици и новите граждани на юга. Голяма част от дамите дори настоявали да има еднакво заплащане между половете. В последствие можем да видим, че организацията на дамите не се сформира още един път. Веднъж установените връзки не изискват ново кланяне на расова основа, до някаква степен можем да заявим спокойно, че ККК е допринесал стабилно за оформянето на феминизма, макар и много историци да не споделят същото мнение.

 
 
Коментарите са изключени