shareit

“Жената маймуна” и нейната експлоатация

| от Ивелина Беркова |

Хулия Пастрана е родена през 1834 година в малко селище, наречено Сантяго и живее с местното племе на майка си. От дете тя е различна от останалите около нея, заради дългата тъмна коса по лицето си, което е издължено и с големи зъби, наподобяващо това на орангутан. Наричат я “момичето вълк”. Незнайно за времето си Пастрана страдала от рядка генетична болест – хипертрихроза.

Дните си живее спокойно до смъртта на майка си, когато ще бъде продадена от своите хора на губернаторът Педро Санчес. Мъжът е мил с нея и я учи на няколко чужди езика, както и да пише и чете на своя майчин език. По време на престоя си Санчес я описва като мила и интелигентна млада дама с прекрасен характер.

През 1884 година Хулия решава да напусне временният си подслон и да се завърне сред племето си, но по пътя се среща с американският шоумен М. Рейтс. С обещанията си да я направи звезда в Америка, наивната 20 годишна сензация се поддава на възможността да пътува.

Установявайки се в Ню Йорк тя започва работа в шоу за изроди като танцьорка и изпълнителка на испански народни песни. Огромни тълпи се стичат да гледат чудатото ново попълнение. Надеждите на Пастрана, че публиката се наслаждава на представлението ѝ са разбити, когато  осъзнава, че единствено наблюдават косматото ѝ лице.

За чудатият вид на младата звезда са измислени много обидни прякори, поставяни на рекламни брошури, които я описват като смесица между човек и звяр. Позната като “Косматата жена”, “Жената мечка”и “Неописуемата” тя ще стане най – известна с наименованието “Жената маймуна”. От успеха си Хулия тръгва из други щатове по Източния бряг, както и Канада. С новият си мениджър Теодор Лент присъства и на много балове и събития, където е канена на танци от безброй мъже, редейки се да я видят отблизо.

Със статусът ѝ на знаменитост името Хулия Пастрана ще се разчуе и из цяла Европа. За автентичност младата изпълнителка е преглеждана от куп доктори, които потвърждават теорията, че тя е хибрид и я определят като чудато същество. Тези думи работят идеално за рекламните кампании на нейните представления, които пълнят с тежки монети джобовете на алчният Лент. Допълнително с нестандартната външност шоуменът представя измислената история за живота на танцьорката. Описва в големи детайли съществуването на страховито племе маймуноподобни, което определя за предците на Хулия, живеещи по пещери.

За да не изплаши публиката с тези врели некипели ги успокоява, че въпреки първобитният си външен вид женското в Пастрана надделява и тя е дружелюбна и безопасна. Парадирането ѝ на сцената като диво екзотично животно, съчетано с измислиците на Лент карат част от хората наистина да повярват лъжите, докато други знаят, че тя е просто обикновен човек.

Невероятният случай на Пастрана я прави обект на допълнително изследване от медицински професионалисти, които констатират, че тя е само “деформирана жена от мексикански произход”. Шоуменът, обаче няма причина да разкрива истината като вижда колко популярна става неговата изпълнителка.

Статутът на известната личност ѝ печели много предложения за сгодяване. Под влиянието на Лент тя няма шанс, но да отказва на всеки мъж, под претекста че доходите им не отговаряли на нейните очаквания. Докато Теодор чака да се появи някой милионер из тълпата, звездата е харесана от Финиъс Барнъм, който желае да я направи част от собственото си шоу. От страх да не загуби своят единствен източник на приходи, Лент ще предприеме решението сам да се ожени за обърканата Пастрана.

Въпреки очевидните си чувства към мъжа си Хулия ще получи в замяна домашен затвор като ѝ е изрично забранено напускането на къщата през деня, защото това ще се отрази зле на бизнеса. С липсата на каквито и да е близки приятели задачата е лесно изпълнима и целите си дни прекарва затворена вкъщи.

Изтезанието ѝ като съпруга се потвърждава от актрисата Фредерика Гозман, която опознава “Жената маймуна” във Виена. Въпреки обясненията на любов към мъжа си тя вечно таи в очите си една особена тъга, останала завинаги неизречена. За нехуманното отношение към Пастрана ще коментира и Хърман Ото, немски собственик на цирк, в своя книга, описваща срещата с въпросната дама.

Независимо от факта, че Лент се държи с Хулия все едно отглежда домашен любимец жената остава с него и ще разбере през 1859 година, че носи неговото дете. Тя ще роди момченцето, докато е на турне в Москва. За нейно нещастие рожбата ѝ умира само след 35 часа и съсипаната нова майка ще последва синът си на 26-годишна възраст след пет дни от болки, причинени от следродилни усложнения.

Разбитото сърце на Теодор не скърби по загубеното си семейство, а по провалените възможности за бъдещето на милият му портфейл. Останал без атракция, той дава телата на руският професор Соколов, за да запази видат им. Посъщо на майка си останалото без име бебе наследява нейното заболяване и двамата остават известно време изложени в руски университетски анатомичен институт.

Виждайки невероятно доброто мумифициране на жена си и детето си шоуменът вижда златен шанс да спечели още куп доходи като решава да откупи телата им. С тях той ще обикаля света, представяйки ги на панаири и циркови представления. Дори дълго след смъртта му двойката трупове продължават да се излагат на различни мероприятия срещу щедро заплащане.

В защита на вече покойната Пастрана ще се организират гневни бунтове с цел най – после душата ѝ да почива в мир. Чак през 2013 година ще се проведе официално погребение на покойницата в родният ѝ град. На церемонията се събират хиляди, които изразяват почит към страданията и експлоатацията на горката млада жена.

Снимки: Wikipedia

 
 
Коментарите са изключени за “Жената маймуна” и нейната експлоатация

Повече информация Виж всички