shareit

Защо шпионите на Северна Корея отвличаха японци

| от |

Отношенията между Северна Корея и всички останали съседки, може да се опише като трагична. Разделението на Корея доведе до прокарването на две нови идеологии, а до днес можем да видим, че тази страна се крие в сенките и какво точно се случва там, никога няма да разберем, поне не и докато въпросният режим не бъде променен и границите не се отворят. С оглед на някои факти, като ядреното въоръжаване и тестването на балистични ракети, спокойно можем да установим, че Северна Корея няма намерение да се променя и ще продължи да живее в сенките на съмнението. Историята разказва за многократното потъпкване на човешките права, за наследствени присъди и още много други изненади.

Няма страна, която поне веднъж да не се е оплакала от шпионска дейност, но от мнозинството пострадали, трябва да обърнем внимание на Япония. За периода от 1977 до 1983 г., около 17 души изчезват от страната, следите им приключват някъде в Северна Корея, а според островната държава – броят е много по-висок, отколкото обществото подозира. Такъв пример е Мегуми Йокота от префектура Нигата. На 15 ноември 1977 г. 13-годишната японка се прибира към дома си, след като е приключила тренировката по бадминтон. Разходката обикновено отнема около 7 минути с нормално ходене. След като момичето се разделя с приятелите си на ъгъла и има нужда да извърви още около 20 метра до дома си, където майка ѝ я очаква, момичето изчезва. Никой не я вижда повече и не знае къде е отишла.

След щателно претърсване на района, родителите и властите осъзнават, че най-вероятно няма да я видят никога повече. Отвличането започва да се появява все по-често в заглавията на вестниците, но истината се оказва много по-лоша! Мегуми се намира в стара рибарска лодка, която плава към Северна Корея. Практиката, както вече разбираме, е известна за 17 души, но архивите показват нещо много по-страшно. Някои източници споделят, че мисията на отвлечените е винаги различна.

The_statues_of_Kim_Il_Sung_and_Kim_Jong_Il_on_Mansu_Hill_in_Pyongyang_(april_2012)

Снимка: By J.A. de Roo – Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=21244159

Някои смятат, че японци са отвличани, за да преподават езика на севернокорейските шпиони, други подозират, че най-вероятно това е опит да се привлекат нови знания в страната, а малките момиченца идват по поръчка на някои по-особени желания – да получат чисти съпруги. Колкото и странно да е, това е била операцията на Северна Корея за развитие и до голяма степен е успяла да свърши работа. Нуждата от специалисти е осезаема още около 1946 г. Интелектуалците и тесните специалисти започват да бягат малко, след като страната започва своето разделение. Ким Ил-Сунг дава ход на тази нова идея и през следващите десетилетия във всяка една страна ще започнат да изчезват хора – някои са особено успешни, други не толкова.

Архивите с изгубени хора се увеличават драстично, но първите точки на интерес са именно Южна Корея. В повечето случаи изчезват рибари и тийнейджъри от плажовете. За периода от 1950-1953 г. Северна Корея изпитва тежката нужда от експерти и хора, които да започнат да разпространяват пропагандата на страната. Границата между двете страни може да се забележи именно в 38-я паралел и веднъж щом е прекарана, всеки кореец може да определи своята компасна принадлежност.

Влиянието на Северна Корея рязко секва и остава в определените граници на страната. Следователно отвличането на ученици вече не е достатъчно. През 1970 г. Северна Корея започва да гледа с друго око на Япония. Причините са очевидни – японската терористична група „Червената Армия“, отвлича самолет и с всички пасажери лети право към Пхенян, за да търси политическо убежище. Намеренията на терористите били повече от ясни – да бъдат обучени от страната и след това да се върнат обратно в Япония и да започнат да разпространяват комунистическия режим.

Един от терористите успява да привлече своята приятелка в Северна Корея, но останалите бойци също искали да получат японка за себе си. Очевидно корейките не били достатъчна награда. За да има щастие за всички, Ким Чен-ил решил да помогне и изпратил шпиони в Япония, които да вземат правилните кандидатки за любов. Позволено е да се използва дори сила, ако се наложи. Не трябва да забравяме, че страната на изгряващото слънце се намира на около 1000 километра по вода, а освен това и езикът на японците трябва да се опознае, колкото се може по-бързо, в противен случай битката за комунистически режим може да бъде изгубена.

ブルーリボンバッジ

Значките, които се носят като вид подкрепа в Япония за всички отвлечени хора.

Снимка: By 吉田宅浪 – Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=22567603

Веднъж щом тази бариера, завещана още от Вавилонската кула – падне, Северна Корея е отворила всички врати на своята философия. И докато днес Япония има сериозно ограничение за пребиваване, през 70-те години на миналия век властва една друга политика. Всеки паспорт може да влезе в страната, без значение откъде идва пратеникът, а това е най-важното за шпионите. С малко повече фалшифициране, севернокорейските шпиони могат да действат спокойно на чужда територия. Единствено Япония не подозира какви главоболия си отваря. Не е необходимо и много време, преди да се задейства планът. Агентите пристигат с големи лодки в Японско море. С помощта на няколко високоскоростни лодки (дегизирани като рибарски такива), спокойно могат да се придвижат до брега. Всичко останало е въпрос на скорост и отвличането на правилните хора. Един такъв случай е 20-годишният студент Каору Хусайке и неговата съпруга Йокико Окода.

Двамата са отвлечени по този метод и щом отварят очи в Пхенян, разбират, че са вечни заложници. Тяхната задача е да превеждат документи на японски и да преподават езика. За труда си получават малка заплата, с чиято помощ да закупуват храна на черния пазар и да изхранват семейството си. Свободата им е ограничена, а това е очаквано, новите кадри на политическия режим се пазят с цената на злато, а един беглец може да коства смъртната присъда на цялото семейство на охранителят, който се е провинил. Малко след като гостите пристигнат, започват и класовете за промиване на мозъци и осъзнаване на една нова идеология. Съдействието се възнаграждава, ако даден човек покаже напредък и приеме идеалите на вожда като свои собствени, той винаги има обещания, че ще може да се завърне в Япония.

Abductedreturnhome

Част от завърналите се.

Снимка: Fair use, https://en.wikipedia.org/w/index.php?curid=5074178

Мнозина получават и обещания, че когато се завърнат в родината си и когато новият режим дойде на власт, именно те ще получат най-високите възможни постове. Разбира се, отвлечените японци никога не повярвали на магическите приказки, но ако те са били една огромна илюзия – следващата по-сериозна е именно бягството. Така и продължил животът, всеки се захванал с новата си дейност. През 80-те години на миналия век, повечето отвлечени могат да изпратят писма на своите родители и близки, но най-често скриптът се повтарял – те говорили за времето и огромните индустриални проекти, които се случват в Северна Корея. Мнозина под диктовка трябвало да се отрекат от своите ценности и точно това правели.

Семейството на Мегуми Йокота не възнамерявало да се предаде толкова лесно. Родителите започнали кампания, с която призовавали японското правителство за помощ. През 1995 г. в японския ефир върви филм за лидера на всички отвличания – Син Гуанг-су. В самият филм се разказва за всички детайли по отвличането. Познанството с него в Япония се оказва фатално. Северна Корея също се намира в патова ситуация, особено след като реколтата е унищожена, ръководството на партията се оказало повече от провалено, а и най-големият партньор в лицето на СССР е вече рухнал.

Abductee_families_of_North_Korean_abductions

Семейството на Мегуми в Белия дом.

Снимка: By White House photo by Paul Morse – whitehouse.gov, President Meets with North Korean Defectors and Family Members of Japanese Abducted by North Korea, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2686266

Гладът започва да се забелязва навсякъде. Храната се оказва изключително ценен ресурс и след като Ким Чен-ир получава властта през 1994 г., започва да мисли за по-сериозни компромиси. Японският министър-председател знаел, че точно сега е моментът за преговори и точно по тази причина започнал да търси варианти за среща. След серия от най-различни подготовки, двамата най-накрая се озовават на една маса, а темата на разговора е повече от ясна – осигуряването на хуманитарни помощи в замяна на отвлечените хора. През 2002 г. двамата лидери се срещат за пореден път и севернокорейският лидер прави невероятно извинение за всички извършени посегателства и се съгласява да освободи 5 души.

Заявява, че останалите 6 отвлечени са починали, а сред тях е и Мегуми. Официалната версия за нейната смърт е самоубийство, макар и семейството да твърди, че е виждало много нейни снимки. Само две години след това, 5 от децата, които са родени в Северна Корея, също са освободени. До днес тези преговори продължават, защото семействата на още 800 души продължават борбата и издирването на своите деца. От 2004 г. до този момент, повечето хора са в неизвестност. Ким Чен-ун най-вероятно е преценил, че разкриването на тази кампания е довело до много по-високо отслабване на позициите на Северна Корея.

DSCF3016

Снимка: By Mark Fahey from Sydney, Australia – DSCF3016, CC BY 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=31812848

Разкриването на такива грешки, може спокойно да се смята за слабост и Северна Корея не иска да изглежда по този начин. Днес липсват официални данни за изчезващи хора, но това в никакъв случай не трябва да успокоява аудиторията, никога не се знае дали агентите на Северна Корея не продължават своята работа. Нека не забравяме, че през последните няколко години стана ясно, че вирусът „Wanna Cry“ идва именно от Северна Корея.

 
 
Коментарите са изключени