shareit

Защо семейство Розенбърг даде атомна бомба в ръцете на СССР

| от |

Юлиус и Етел Розенберг може да се смятат за едни от най-добрите шпиони на СССР. Макар и животът им да приключва със залавяне, те успяват да оперират дълго време без абсолютно никакви проблеми и с това да изнесат редица тайни за източния блок, включително формулата за атомната бомба.

За първи път в историята на САЩ, шпиони стават толкова известни! Причината се крие във факта, че Втората Световна война още не е отшумяла. Двете атомни бомби все още се спрягат за най-мощното оръжие и сега най-големият враг на САЩ разполага с рецептата да произведе такова. Резултатът е милиони американци, които очакват следващия глобален конфликт.

Сенатор Джоузеф МакКарти също помага за създаването на паника, след като е във вихъра на разследването. Най-страшното за обществото е, че млада и престижна двойка като Розенбърг е замесена с толкова мащабен скандал. След като са заловени и съдени за своето престъпление, многократно съда се опитва да им предложи живот в замяна на предстоящата смъртна присъда. Изискването е да се признаят за виновни, но Юлиус и Етел отказват предложението и до последно твърдят, че са невинни. До днес присъдата продължава да се смята за противоречива. Липсват доказателства по делото, някои свидетели многократно променят своите показания, при това по време на делото и след това. В такива моменти остава само един по-сериозен въпрос: смъртната присъда е използвана за успокояване на обществото, демонстриране на сила срещу врага или всичко изброено?

gettyimages-113633245-594x594

Откъде започва всичко? Етел се ражда в еврейско семейство на 25 септември 1915 г. и мечтае да бъде актриса. Актьорското майсторство не успява да свърши особена работа и затова започва да изкарва прехраната си като секретарка за голяма манхатанска компания. Включва се в младата комунистическа лига и много скоро среща съпруга си там – Юлуис. Знаменитата среща се случва през 1936 г. Юлиус е роден на 12 май 1918г. и също е еврейски имигрант, който бяга от СССР и се озовава в Манхатън. Макар и животът да е труден, Юлиус успява да ходи на училище и дори завършва градския колеж в Ню Йорк. Той е дипломиран електро инженер. По време на голямата депресия успява да се издегне доста високо в ранговете на младата комунистическа лига и практически достига нивото на лидер. През 1939 г. е достатъчно образован и начетен, за даполучи работа в някои от много поверителните американски проекти за ВСВ.

gettyimages-97301221-594x594

Според архивите, Юлиус загърбва комунистическото си потекло и през 1940 г. и прави това с надеждата, че ще избегне подозренията. Получава специална работна позиция в лабораториите на Форт Монмоут, Ню Джърси. В следващите 5 години никой не му обръща внимание и той продължава да гради кариера, разработвайки системи за комуникация, електроника, радари и чипове за контрол на ракети. Именно тогава съветските шпиони забелязват присъствието му в лабораториите. Откриват слабостите, с които да го използват и работата му започва. Според различни източници, Розенбърг е започнал да работи за КГБ през 1942 г. и продължи да предава секретна информация за проекта „Манхатън“, където именно се разработва първата атомна бомба.

gettyimages-514965082-594x594

Много скоро около него се редят и други шпиони, с които някои от най-големите тайни на страната ще потеглят към Москва. Неговите помощници, по собствените му показания, са колеги и инженери, които до този момент никой не е подозирал, че са способни да разкриват такава тайна. И никой не ги е подозирал, а повечето са работили именно във въпросните лаборатории. Ръсел МакНът, Дейвид Грийнглас (братът на съпругата), инжер Нейтън Сусман и още много други. Грийнглас успява да се издигне толкова високо в работната си среда, че е изпратен директно в лабораториите на Лос Аламос, където се провеждат истинските експерименти за атомната бомба. Именно така двамата са успели да изградят комуникационна мрежа, с която да предават информация от едната лаборатория в другата.

Записките по-късно се предават на друг агент на КГБ на име Хари Голд. Същият разполагал с няколко канала на информация и имал на разположение още един скрит коз в лицето на немския физик Клаус Фукс, който не пропуска да сподели и ценна информация относно изследванията. Забавно е как атомната бомба е напуснала лабораторията и не се е озовала на самолета, който трябва да я хвърли над Япония, а директно в щаба на КГБ. Изнасянето на информация приключва едва през 1949 г. когато американската армия засича сигнала и залавя Клаус. Той е заловен и арестуван във Великобритания през 1950 г. и след това признава абсолютно всичко от предадената информация до целия кръг шпиони.

gettyimages-514703364-594x594

В този период е повече от ясно, че двете страни са скрили достатъчно добре своите шпиони. Те са като заразата, която чува и вижда всяка една тайна. Не е ясно кога информацията е била напълно готова за построяването на съветско атомно оръжие, но успехът идва на 29 август 1949 г. с детонирането на първата атомна бомба на руска територия. Това е и демонстрацията за изграждането на едно от най-мощните оръжия на XX век. И така през 50-те години на миналия век сенатор МакКарти започва лова на вещици. Неговата мисия не е просто да елиминира шпионите, а да ги унищожи по всеки възможен начин. Точно в този момент, двамата заловени шпиони вече имат мишена на челата.

Клаус дава имената на останалите трима свои колеги, с които е работил. Юлиус е арестуван на 17 юли 1950 г. и жена му следва същата съдба в края на месеца. Американската констутиция не позволява шпиони да се съдят за държавна измяна, след като САЩ не е във война със СССР. Следователно ги съдят само за шпионаж, а там би трябвало присъдата да бъде значително по-лека. Съдия Ървинг Р. Кауфман ще започне своята реч, заявявайки, че това престъпление не е просто дело на двама души, а на комунизма в целия свят. По съвет на своите адвокати, семейството постоянно използва петата поправка в закона.

gettyimages-148260599-594x594

Макар и обвинението да не разполага с толкова много доказателства, отказа да се дадат показания води до още един сериозен проблем – никой не желае да повярва на тихата двойка, която се опитва да се спаси. Накрая са достатъчни показанията на Грийнглас, за да се повдгине присъда. Именно той казва, че е бил рекрутиран от Юлиус след среща в Ню Йорк. По време на показанията споделя, че никога не е разговарял със сестра си, но това няма значение. Само десет дена след първите показания ще сподели, че е говорил и с двамата.

Единствената причина да направи това е с надеждата, че неговата съпруга ще има шансове да избегне среща със съдията, превръщайки се в поредния комунистически шпионин. Рут Грийнглас ще потвърди, че предадената информация е била изпратена и документирана от Естел. Грийнглас ще каже след години, че съпругата му била по-ценна от сестра му. Смъртната присъда е издадена, макар и с много противоречия, накрая става ясно, че съдия Кауфман е бил притиснат. Самият той казва следното в съдебната зала:

„Смятам, че извършените престъпления са много по-лоши от убийство. Вярвам, че сте поставили атомната бомба в ръцете на Русия години по-рано, отколкото нашите учени прогнозираха, че ще успеят да разработят такова. Именно това е причината за агресията, която виждаме в Корея, а в резултат на това виждаме как броя на жертвите минава 50 000 души и никой не знае колко още милиони невинни хора ще умрат, за да платят цената на вашето предателство.“

На 19 юни 1953 г. семейството е екзекутирано в затвора Синг Синг. Самият Джей Едгар Хувър (тогава директор на ФБР) е против изпълнението, имайки предвид, че точно това ще се отрази зле на имиджа на бюрото за разследвания. Във времето започват да се разкодират и тайните съобщения, които Розенбърг е изпращал. През 2008 г. са разсекретени и свидетелските показания на 43-ма от 46-те свидетеля. Мотивите на шпионите обаче били други. Те никога не са подозирали кога точно войната ще свърши и в повечето случаи предавали информация с надеждата, че СССР ще може да се справи по-бързо с нацистите.

 
 
Коментарите са изключени