shareit

Защо петък 13 се смята за ден на лошия късмет

| от |

Само в Съединените щати се смята, че между 17 и 21 милиона души се страхуват от тази дата. Защо обаче петък 13 се смята за такъв прокълнат ден?

Произходът на това суеверие не е напълно ясен, но знаем, че и петък, и числото 13 поотделно отдавна се смята за носещи нещастие, а едва в края на 19 век се появяват първите документирани случаи, в които хора вече започват да ги свързват.

Като начало, най-популярната теория за това, защо петък се счита, че носи лош късмет, произхожда от християнството.

По традиция петък се счита за деня, в който Ева дава на Адам ябълката, в резултат на което са изхвърлени от Райската градина. Също така се смята, че Адам и Ева са починали в (още несъществуващия тогава ден) петък, че Соломоновият храм е разрушен в петък, че Исус е разпнат в петък (денят, който днес наричаме Разпети петък…). В малко по-новата история обаче Разпети петък се считат за единственият петък, който не носи лош късмет. Текст от 1857 г . гласи:

Независимо от суеверието да не се плава в петък… голяма част от лодките… правят първото си плаване за сезона на Разпети петък.

Според друга теория, петъкът е нещастен още преди християнството. Думата за „петък“ на английски – „friday“ – произлиза от името на норвежката богиня Фриг (Frigg), богиня на любовта, красотата, мъдростта, войната, смъртта и магията. Германски народи са считали деня за изключително злощастен, особено за сватби, отчасти заради това, че е кръстен на тази богиня. По-късно християнската църква се опитва да демонизира Фриг, което може да (или може и да не) допринася към славата на петък 13.

Въпреки възрастта на тези теории, добре документирани случаи на схващането, че петък се смята за нещастен от масата хора, изглежда се появяват чак около средата на 17 век. В рамките на следващите два века след това суеверието продължава да се разпространява и до 19 век е почти повсеместна в определени култури.

Última Cena - Da Vinci 5

Що се отнася до числото 13 – както е ситуацията и при петък, има многобройни версии за произхода. И най-популярната от тях отново произлиза от християнството. Счита се за невероятно лош късмет 13 души да седят на една маса, което се дължи на факта, че по традиция Юда Искариотски е бил 13-ият човек, който трябваше да присъства на Тайната вечеря.

Индусите пък вярвали също, че е лош късмет 13 души да се съберат заедно с каквато и да е цел.

В Северна Европа викингите от древността също си предават много подобна история. Според стария скандинавски мит, 12 богове се угощавали в банкетната зала във Валхала, когато Локи се появява неканен. Това, разбира се, прави боговете общо 13. Локи успява да убеди Ход, слепият бог на зимата и тъмнината, да убие Балдер, богът на пролетта, с копие от имел и така праща в траур цялата Валхала. Така за пореден път имаме пример, че събирането с 13 лица за вечеря завършва с убийство.

Защо всички тези различни религии имат общата традиция да демонизират числото 13? Има теории, че числото 13 може да е било умишлено представяно за лошо от основателите на патриархалните религии, за да намалят влиянието на Богинята-майка. В културите, в които се почитат жени богини, числото 13 често се е смятало за добро, тъй като това е броя на лунните и менструалните цикли за една година.

Трябва да се отбележи обаче, че не всички култури в древния свят смятат числото 13 за негативно. Древните египтяни вярват, че животът е духовно пътешествие, което се развива на етапи. Те вярвали, че 12 от тези етапи настъпват по време на земния ни живот, а последният, 13-и, е радостно преобразяващо възнесение към отвъдното. Така че числото 13 представлява смъртта за египтяните, но не смърт като нещо лошо, а като ново началото.

Отново както и с петък, числото 13 започва да се счита за носещо лош късмет около 17-18 век.

И така, кога петък и числото 13 се обединяват за ужас на масите? Често се среща теорията, че това става, когато рицарите тамплиери са арестувани в петък, 13 октомври 1307 г. Това твърдение обаче се формира в модерни времена и няма основа в документираната история.

Други посочват последния ден от царуването на крал Харолд II, който се пада на петък, 13 октомври 1066 г. Уилям Завоевателя му дава възможност да отстъпи короната си сам, което той отказа. На следващия ден Уилям му я взима насила в битката при Хейстингс като убива Харолд. Това обаче също е модерно твърдение.

И може би не е изненадващо, като се има предвид, че и петък, и 13 като символи на лошия късмет достигат върха на своята популярност чак през 19 век и че едва някъде в средата/края на века двете се събрат в ден.

Едно от най-ранните споменавания на петък 13 идва от клуб, създаден от Уилям Фоулър. Фаулър се опита да докаже, че подобни суеверия са безпочвени и за целта създава „Клубът на тринадесетте“, в който членовете ще се срещнат на вечеря само на групи от по 13 човека, като първите им събирания се случват, естествено, на 13 януари (петък…) 1881 г.

За да предизвикат още повече съдбата, преди да седнат, членовете трябва да минат под стълба. Срещата им пък е в стая номер 13 на сградата, в която са. Преди да започнат вечерята, те също така се погрижиха да има достатъчно разлята сол на масата.

Rossini by Grevedon

Джоакино Росини

Малко по-рано през 1869 г. в биографията на Джоакино Росини, където авторът Хенри Съдърланд Едуардс пише:

Той [Росини] беше заобиколен до последно от приятели, които му се възхищаваха; и ако е вярно, че като толкова италианци той е считал петъците за нещастен ден, а 13 за нещастно число, забележително е, че един петък, 13 ноември, той умря.

Интересното е, че традиционно в Италия, петък 13 не се смята за лош ден, защото 13 се смятат за късметлийско число до доста скоро, когато западноевропейското и американското влияние променят това. За италианците, 17 е било лошото число и съответно петък 17 е била италианската версия на петък 13. Въпреки това Хенри Съдърланд Едуардс беше британец, така че, въпреки че пише за италиански композитор, прилага собственото си суеверие.

Та някъде тогава представата, че петък 13 е най-нещастната дата набира скорост и до началото на 20 век, има множество документирани случаи на хора, които го споменават по този начин като, например, в романа от 1907 г. на борсовия брокер Томас У. Лоусън, наречен „Петък тринадесети“, който разказа за усилията на един борсов брокер да срине пазара именно на тази зловеща дата.

Психолозите посочват факта, че ако на тази конкретна дата се случи нещо негативно, хората веднага правят връзката между събитието и датата в съзнанието си, като удобно „забравят“ всички други пъти, когато петък 13 е преминавал безпрепятствено. Накратко, на този етап това е класически пример за потвърждаване на предубеждение.

 
 
Коментарите са изключени