shareit

Защо невидимата ръка на ГРУ искаше да елиминира Сергей Скрипал

| от |

През март 2018 г. двама мъже се качват на полета от Москва до Лондон. Никой не ги разглежда като потенциални убийци. Облечени са нормално, бордовите карти разкриват имената Александър Петров и Руслан Боширов. Същите присъстват и в паспортите им. Господата са на приблизителна възраст от 40 години. Никой не знае каква е целта на посещението им. Бизнес среща? Туризъм? Докато се настаняват на седалките и очакват самолетът да се плъзне по ледената писта, термометърът показва – 10 градуса по Целзий. В Лондон също вали сняг и по тази причина в личният багаж присъстват вълнени шапки, а в една от тях е грижливо завит парфюм „Нина Ричи“.

Най-вероятно подарък за любим човек. На луксозната кутийка пише „Произведено във Франция“. На 2 март самолет СУ2588 се приземява на летище Гейтуик – приблизително 50 километра от централен Лондон. Неизвестните господа проправят път към паспортното и подават своите документи. Боширов е с тъмна коса и катинарче, докато неговият приятел Петров е гладко избръснат. Емоцията им остава неразгадана за служителите и всички околни на летището. Дори и да е присъствала такава, никой не е успял да я регистрира.

Британската агенция по безопасност обикновено разполага с цяла база данни на терористи, престъпници, измамници и други атрактивни личности, но в нея не липсват Петров и Боширов. Документите им позволяват свободна разходка. Никой не осъзнава, че Великобритания посреща убийци на ГРУ, които не идват за снимка с Биг Бен. Полковниците от руското военно разузнаване използват своите псевдоними, за да изпълнение на мисията. Истинските им имена са Анатоли Чепига (Боширов) и Александър Мишкин (Петров). Руското разузнаване създава фалшиви идентичности, макар и паспортите да са напълно автентични. Мисията на Чепига и Мишкин е елиминация. Мокрите дела на КГБ са известни открай време на всяко едно разузнаване.

gettyimages-1081244458-594x594

Почеркът на този вид убийства се повтаря в Амстердам, Франкфурт, Париж и Женева. Редица убийства остават неразкрити и също се преписват на разузнавателната организация на Русия, известна като Главно Разузнавателно управление или ГРУ. Преди падането на СССР, ГРУ е под контрола на армията, докато КГБ остава дивизя за разработка на агенти и шпиони. След промяната на режима се ражда и едно ново предизвикателство в лицето на ФСБ, чийто основни функции са преследване на журналисти, активисти, изпълнението на мокри поръчки и извършването на операции в чужбина, каквито и да са те. ГРУ продължава да съществува, макар и рядко да се назовава като оперативна агенция, но дългата ръка на влияние може да се срещне при абсолютно всеки глобален и международен военен конфликт.

Владимир Ленин някога е бил един от редовните поръчители, а след него и Сталин продължават да използват средствата за елеминиране на „предатели“. Целите обикновено са политически врагове на един много по-елитен и успешен режим. Никой не желае да бъде в списъка на ГРУ, един от последните украински лидери – Степан Бандера е елеминиран с отрова през 1959 г. от КГБ. След Горбачов и Елцин, убийствата рязко намаляват, двете велики сили трябва да затоплят отношения. За съжаление тази промяна е кратка и на политическата сцена излиза Путин. Ситуацията се променя драстично и отново започват да изчезват журналисти, политически критици, бивши министри и всички останали провокатори. Разчистването на старите сметки е факт, а още по-лошото е, че бившият възпитаник на КГБ не може да забрави или да прости.

Когато Чепига и Мишкин заявяват, че няма какво да декларират, камерата забелязва как двама мъже напускат летището. Кой би повярвал, че Лондон е толкова гостоприемен? Британското разузнаване отчита висока активност в Руското посолство. В комуникацията дори не се загатва пристигането на руски агенти. Следващият път, когато Мишкин и Чепига се появят отново сред хора ще е в Източен Лондон, докато наемат стаи за две нощувки в City Stay Hotel. Служителката на рецепцията дори не се опитва да запомни имената им, това са поредните двама чужденци, чийто занимания не могат да я заинтересуват.

gettyimages-930503904-594x594

Около хотела има разнообразен градски транспорт, фирма за отдаване на коли под наем, бутка за зеленчуци и дори статуя на викторианския министър-председател Гладстоун. В още по-сериозна близост е и полицейското управление. С това приключва и този ден. На 3 март – събота, двамата полковници отиват до гара Ватерло и хващат влака. Те ще пътуват на запад. Финалната дестинация е Солсбъри, където се намира и целта. Полицията и до днес смята, че първото посещение на адреса е било с разузнавателна цел. Чепига носи със себе си черни ръкавици, след няколко часа в разходки, агентите се завръщат обратно в хотела.

Жертвата, както вече мнозина се досещат, е Сергей Скрипал. Той пристига във Великобритания през 2010 г. с помощта на американското разузнаване. Скрипал е един от най-малко познатите двойни агенти в страната. Често пътува до САЩ, но пребивава тихо и почти невидимо за останалите жители на Соулсбъри. Изборът обаче е странен. Един от най-големите предатели – Олег Гордиевски живее в Съри и най-вероятно би попаднал във всеки списък с хора за елиминиране. Той предава страната си по идеологически причини, нанася непоправими щети на съветското разузнаване и въпреки това не е наказан за своята дързост. Олег Калугин живее в Мериленд и може да се смята за един от най-зловещите критици на бившото разузнаване, както и на Путин. Защо тогава Сергей Скрипал? Той започва своята кариера като съветски десантчик, участвал е в различни операции в Китай и Афганистан и най-вероятно точно тези успехи привличат вниманието на ГРУ.

През 80-те години на миналия век, Сергей работи за управлението в Малта, присъства в Съветското посолство с прикритието на дипломат. След това е преместен в Мадрид и точно там посреща края на СССР. Информацията вече се продава на свободен пазар и всеки агент започва да трупа капитал. Руснакът решава да инвестира пари в хотел в Малага, а след това си спомня, че непознат, но много възпитан бизнесмен, който носи подаръци на съпругата и децата е и представител на Британското консолство. Офертата за работа от МИ6 не закъснява. Сделката е за осем години и Сергей може да се смята за единствената къртица в ГРУ.

Понеже не знае нищо за операциите, Скрипал започва да разкрива йерархията, досегашните методи на работа и други важни подробности. Не унищожава прикритието си и продължава да предава информация за действия в Испания, Португалия, Малта, Турция, Италия и още много други. Призоваван е няколко пъти в Москва, но не се отказва от сделката, като през цялото време пише всичко научено в празните полета на руски романи, точно между думите, използвайки невидимо мастило.

Съпругата му носи книгите навсякъде със себе си, особено на почивки в Испания. Наградата за тази смелост е сумата от 3000 долара на среща, а чекът идва с любезното съдействие на британската кралица. За разлика от останалите идеалисти, този двоен агент изобщо не се интересувал от патриотизъм – парите имали своя собствена философия. През 2004 г. ФСБ получава сигнал от Испания за изтичане на информация и чрез бързо проследяване на веригата, Скрипал е официално арестуван. Лежи 6 години в затвор и по-късно е разменен в Австрия за други руски шпиони. За делата си е помилван, а като бонус получава политическо убежище. След толкова години може би е мислил, че вече не е в полезрението на агентите, кой изобщо би искал да го помни?

gettyimages-929547044-594x594

Повечето предадени колеги са мъртви или пенсионирани. Светът продължава да се движи с пълни сили напред. Съседите му, които го познават малко по-добре, често напомнят, че това е най-безопасното място на света и Студената война е отдавна приключила. Прошка сякаш има от всички, но ГРУ никога не забравя. В събота Сергей взима дъщеря си Юлия от летището. Един от съседите го кара до там. Юлия се завръща от Москва, докато е гостувала на роднини. По пътя към дома, бившият агент забелязва черно БМВ да се движи след тяхната кола. Зад волана е жена с боядисана руса коса и мъж на около 40 години.

На следващата сутрин Чепига и Мишкин повтарят своето пътешествие, но този път излизат от хотела много по-рано. Към 8 часа и 5 минути сутринта вече са на влака за Соулсбъри. Този път няма време за разузнаване и отровата вече е с тях. А агентите искат възмездие, особено след като всяка разузнавателна институция се подиграва с тях след падането на Берлинската стена. Някои не могат да приемат унижението, че са изгубили от режима, който до последно са смятали за упадачен, други отказват да повярват, че най-близките им са предателите. Още по-лошото е, че Лондон се оказва пълен с двойни агенти. И докато в миналото Москва все още нямаше ресурси за провеждането на подобни операции, днес дългата ръка на ГРУ може да достигне всеки – друг е въпросът дали ще гали или души.

Александър Литвенко дори не подозира, че като бивш агент на ФСБ ще бъде бързо забравен. Изненадата му идва от зеления радиоактивен чай, който пие една сутрин. Убийството му е достатъчно доказателство за останалите критици – точно под носа на Американското посолство. Великобритания гони няколко руски дипломата и с това се надява да покрие целия скандал. Когато Чепига и Мишкин доставят отровата в бутилка от парфюм, никой дори не обръща внимание на съдържанието.

Следи от същия агент ще бъдат открити и в стаите им. Силата на ГРУ достига нови величини, опитът за убийство е извършен само на 10-на километра от държавната лаборатория за химични и биологични изследвания Портън Даун. Соулсбъри се намира близо до няколко военни бази и голяма част от обитателите са вече пенсионирани бойци. С тези подробности можем да си представим каква невероятна сила и смелост притежават агентите от ГРУ.

gettyimages-1027015170-594x594

Нещо повече, когато те правят своя удар, градът вече е поставил своите камери за наблюдение. Най-често срещаното престъпление е тийнейджъри, които крадат електрически крушки и велосипеди, оставени пред магазините. Господата остават записани от няколко камери, но това изобщо не ги притеснява. Да открият своя колега също не е предизвикателство, през 2011 г. Сергей закупува къща на собственото си име. Бившият агент не е труден и за профилиране – пие в близката кръчма, купува си лотарийни билетчета от близкия магазин и често посещава гробищата, където почиват съпругата и синът му. Полковниците трябвало да напръскат дръжката на вратата и след това да се върнат обратно по същия път и да хванат влака до хотела.

След като се връщат от летището, Сергей и дъщеря му се качват в семейната кола, отиват да обядват в италиански ресторант, споделят чеснови хлебчета и всичко изглежда напълно нормално. С всеки следващ част, физическото им състояние се влошава. Скрипал е забелязан от случайни минувачи. Те остават втрещени пред гледката на 60-годишен мъж, който се тресе от болки. Някои си спомнят, че отровеният се е опитвал да каже молитва. Докато лекарите търсят разумно обяснение за заболяването, агентите вече са на летището и в 10 часа и 30 минути вечерта са на борда за полета за Москва. Междувременно дори експертите, подготвени за битка с всякакви биологични оръжия остават без отговор на въпроса за милион долара: с какво са заразени?

Персоналът на МИ6, които продължил да търси следи в дома и на пейката, на която са открити двамата. Много скоро болницата разбира, че разследващите имат същите симптоми. Изпратените проби показват, че редкият агент е 100% чист, което подсказва, че е извлечен във военна среда и разработен в една от най-добрите лаборатории. След установяването на тези факти е много лесно да се назове страната-производител. Поразяването на Скрипал кара МИ6 да засили сигурността на останалите руски двойни агенти в страната.

gettyimages-1027015154-594x594

Полицията увеличава патрулите, въоръжава по-сериозно униформените и все още се чуди дали да вземе по-строги мерки. За съжаление някой трябва да разбере защо точно сега? Все пак идва времето за световно първенство в Русия, поредните избори, на които Путин ще бъде избран и едва ли някой разумен човек би потърсил такова внимание към себе си. Сергей Скрипал обикаля няколко страни, изнася лекции за йерархията в ГРУ и запознава младите агенти.

Други агенти, включително и онези, които търсят убежище в Москва не правят нещо по-различно. Като разузнавач в пенсия, руснакът рядко е привличал вниманието си и впрочем често заявявал, че одобрява управлението на Путин. Дали това е бил някакъв жалък опит да се предпази от потенциалните нападатели? И докато повечето жертви се елиминират изцяло под прикритие, този случай не е такъв. ГРУ искат да внесат малко паника и да покаже, че все още съществуват и оперират перфектно.

Разпространяването на Новичок в публична среда може да се разглежда дори като тероризъм. Но тук е важно посланието и щом след толкова години може да се стигне до разплата, какво още можем да видим в кутията с тайни на разузнавачите? Може ли подобно нападение да се смята за демонстрация на сила или трябва да се разглежда като чистене на сметки? Какво точно е знаел Сергей и какво е разказал, за да предизвика гнева на старите си господари – историята мълчи.

 
 
Коментарите са изключени