shareit

Защо китайската демокрация не се случи

| от |

Преди Китай да бъде обладан от червената вълна на управление и комунизмът да се настани трайно, младите жители определено имат възможност да изразят своите основни притеснения. Както много други хора, те също искат да се радват на демокрация, свободно слово, свободна преса и възможност да живеят като себе си. През далечната 1989 г. голяма част от протестиращите за свобода. На прословутия площад Тиенанмън се събират студенти, които от всички улици на Пекин имат две основни искания.

Първо искат да почетат смъртта на Ху Яобан и също така искат да заявят пред следващите лидери, че демократичната реформа в Китай трябва да продължи. Покрай младите, искрата се запалва и сред всички останали, хиляди се струпват на протеста и по средата на деня се смята, че има около 10-20 хиляди човека. Основният проблем е, че протестиращите, както и много други, не желаят всичката власт да бъде централизирана в една партия – комунистическата.

През 80-те години реформите доставят някаква форма на капитализъм ,която до известна степен позволява съществуването на свободен пазар, но много скоро липсата на работни позиции започва да засяга работната класа, а това се отразява автоматично и върху повишаващата се бедност и засилената престъпност. Студентите, от своя страна, не са съгласни с образователната система, която изобщо не им позволява да започнат нормален живот и да отговорят подобаващо на развиващата се индустрия.

И докато протестът се смята все още за мирен, все пак има танцуващи хора и се пеят песни, някои представители на комунистическата партия започват да виждат струпването на хора като потенциална заплаха. На 13 май редица студенти обявяват гладна стачка, искарата запалва страстта и на други хора из цял Китай. Колкото повече китайците демонстрират нуждата от демокрация, толкова повече комунистите започват да смятат това за заплаха, особено след като се планират и гости като Михаил Горбачов, който трябва да кацне в страната на 15 май.

Церемонията по посрещането е подготвена именно за площад Тиенанмън, но програмата се променя и същата започва още на летището. Това е единствената промяна на неговата визита. Тълпата иска своята свобода и правото на нормален живот, което в общи линии е изискване на абсолютно всеки човек. Партията решава, че няма да се занимава повече с протестиращите и вместо да се постигне консенсус, предприема малко по-радикални мерки. На 20 май се обявява военно положение в Пекин и повече от 250 000 войника са пуснати по улиците, за да прекратят демонстрацията. До края на месеца обаче се събират около 1 милион протестиращи.

Всеки ден те правили маршове и мислили нови варианти за привличането на вниманието. Пекин се превръща в гореща точка с пристигането на медии, които излъчват кадрите директно в САЩ и Европа. Уронването на престижа на комуничестическата партия е най-големият възможен бич и точно по тази причина ставаме свидетели на следващите драматични събития. След като армията не можела да вдъхне респект сред хората, барутът можел да се справи значително по-добре. В 1 часа на 4 юни, китайски войници откриват огън по огромната тълпа. Някои успяват да избягат, други се борят с войниците, хвърляйки камъни и всичко, което може да попадне в ръцете им.

Запалени са полицейски коли. Същият ден сред хората присъстват западни дипломати, репортери и други гости на страната. Досещате се, че липсва статистика за жертвите, но арестуваните са около 10 000 души. Убийството на цивилни успява да разтресе световните медии. Лидери от цял свят осъждат мерките. Нещо още по-лошо е, че дори Горбачов се изказва негативно срещу действията. Малко по-късно САЩ заявява, че ще постави икономически санкции срещу Китай за погазването на човешките права.

Един от най-емблематичните моменти в този случай е появата на танкиста. На 5 юни 1989 г., когато танковете се опитват да напуснат площада, неизвестен студент застава срещу тях. Когато танкът се опитва да го заобиколи, мъжът променя своята позиция. Неговата единствена задача е да не позволи на танковете да напуснат площада. Снимката се появява в световните медии и до днес се смята за една от най-важните в човешката история. За съжаление никой не знае кой наистина е този човек.

Tankman_new_longshot_StuartFranklin

Снимка: By Source (WP:NFCC#4), Fair use, https://en.wikipedia.org/w/index.php?curid=42917008

Британският таблоид Sunday Express му дава името Уанг Уейлин (19-годишен студент) и се смята, че по-късно той е осъден за политическо хулиганство. Комунистическата партия на Китай заявява, че няма такъв инцидент, макар и всички да виждат снимката, а малко по-късно се добавя и друга информация – осъденият не може да бъде открит никъде. Не присъства нито сред умрелите, нито сред затворниците. За него спокойно можем да кажем, че е последният осмелил се да изрази мнение срещу диктатурата на партията. Забавен факт е, че близо до въпросния площад се намират портите Тиенанмън или „Портите на райския мир“.

През тях човек можел да влезе в забранения град. А Китай не може да каже, че е успял да види някаква форма на демокрация. От XVII до началото на XX век страната се управлява от династията Цин, след това следват бунтове и за кратко става република, а през Втората Световна война е изцяло окупирана от Япония. По време на същата окупация умират около 20 милиона души. С предаването на Япония, в страната избухва гражданска война и след като пушекът се вдига, комунистическата партия е успяла да превземе основната територия на страната.

За лидер на партията е избран Мао Дзъдун и церемонията по връчване на властта се случва именно на 1 октомври 1949 г. пред погледите на повече от 1 милион души. Датата се почита и до днес. Мао става един от основателите на Народна Република Китай и по-късно там се поставя неговия мавзолей. Американският Национален архив започва да предоставя кадри от протеста през 1999 г. и още по-тъжното е, че едва през 2006 г. е освободен Ию Донгю – журналист, който хвърля боя по портрета на лидера.

На 20-тата годишнина от голямото клане, Китай официално затваря площада и не позволява на хората да си спомнят за жертвите, интернет и социалните мрежи се блокират, допускането на чужденстранни журналисти също е забранено. През 2019 г. агенцията за защита правата на човека публикува имената на всички арестувани по време на протестите, добавяйки и причините за арест. В далечната 1989 г. цензурата работи толкова силно, че според изследване от миналата година, повече от 3200 думи са били преправени и основен фокус пада именно върху присъствието на онези, които говорят за протест, клане, убийства и други. Това е и последният опит на страната да опознае демокрацията и да се опита да съществува нормално. До днес комунистическият режим продължава да властва над всеки.

Заглавна снимка: By Derzsi Elekes Andor – Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=18095481

 
 
Коментарите са изключени