shareit

Защо индианците не убиват новодошлите европейци с местните си болести

| от |

По принцип информацията варира, но се смята, че някъде между 20-50 милиона души са живели в Америка малко преди пристигането на европейците. Около 95% от тях са убити от европейски болести. Но от друга страна пък – защо 19 от 20 европейци не умират от болести на индианците?

Краткият отговор е, че европейците просто са имали по-здрава имунна система. За това допринасят няколко фактора: първо, европейците стопанисват домашни животни от хиляди години и с течение на времето сме станали (донякъде) имунизирани срещу често срещаните заболявания, съпътстващи опитомяването на такива животни. Американците, от друга страна, бяха до голяма степен ловци, а дори и в някои случаи когато гледат животни, не влизат много в контакт с тях. Например, както Джаред Даймънд, авторът на „Guns, Germs, and Steel“ казва:

Инките са гледали лами, но ламите не са като европейските крави и овце. Не са били доени, не се отглеждат на големи стада и не живеят в хамбари и колиби заедно с хората. Затова няма значителна размяна на микроби между лами и хора.

Второ, европейците са живели в по-гъсто населени райони от коренните американци. Когато толкова много хора живеят заедно на сравнително близко разстояние (особено при липса на добри или каквито и да било канализационни системи и други подобни), болестите се разпространяват бързо. Телата на европейците трябваше да се приспособят да се справят с много от тези заболявания и тези, които оцеляват, вече имат по-добре калена имунна система в резултат на това.

Третият фактор е честите пътувания. Има голямо движение на групи от хора и животни из цяла Европа като те влизат във взаимодействие едни с други, особено през войните и заради търговията. Това води и до разпространението на болести по континента (и отвъд него) и в крайна сметка до някакво ниво на имунитет за оцелелите.

От всичко това излиза, че европейците редовно са изложени на много повече патогени, отколкото индианците. Така имунната система на нашите хора просто се е развила да отблъсва най-лошите от някои от най-опасните заболявания, които пък съсипват почти цялото местно население в Америка. Същият този имунитет ги предпазва и от болести, които американците могат да им прехвърлят или поне новозаселниците правят така, че новите заболявания, с които се сблъскват, не са толкова смъртоносни.

Въпреки това, трябва да се отбележи, че европейците също често са били убивани от болестите, които донасят в Новия свят. Просто с течение на времето онези, които са по-податливи на тези заболявания, умират и имунната система на оцелелите си се развива до степен, в която няма цялото население да умре, особено в количества, близки до 95%.

Колумб преплава големия син океан през 1492 г. Само три години по-късно, през 1495 г., първата епидемия от сифилис избухва сред армията на Италия при обсадата на Неапол, привидно донесена от френски войници, които от своя страна вероятно са лепнали болестта от испански наемници. Поради разпространения от французите сифилис първоначално е бил известен като „френската болест“ сред германците и англичаните. Но в различните държави се е наричал различно.

Доскоро имаше дебати за това дали сифилисът въобще е болест на „Новия свят“, тъй като са открити над 50 скелета с всички белези, че сифилис е причината за смъртта на притежателите им и изглежда са умрели преди Колумб да дойде. Въпреки това, напредъкът в технологиите за датиране и едно скорошно (от 2011 г.) цялостно проучване на скелетите, публикувано в Годишника на физическата антропология, определя смъртта на тези хора, след като Колумб се завръща от Америка.

Смята се, че първоначалната епидемия от сифилис е убила повече от няколко милиона европейци общо от всички огнища. Художникът Албрехт Дюрер отбеляза,

Бог да ме спаси от френската болест. Не знам нещо, от което се страхувам повече, отколкото от нея… Почти всеки човек го носи и изяжда толкова много от човека, че той умират.

Заболяването продължава да бъде проблем и през 20 век. Причинява се от бактерията Treponema pallidum, която атакува нервната система, сърцето, мозъка и вътрешните органи, причинявайки различни здравословни проблеми и понякога смърт. Лек се създава чак през 40-те години с появата на пеницилина.

Сифилисът получи името си от стихотворение, написано от ренесансов учен през 16 век. Главният герой се казва Сифилус и когато ядосва бог, той го заразява с болестта. Тя се предавана по полов път, а един от симптомите са белези по ръцете и лицето. Такива подобни белези често могат да бъдат открити по онова време върху телата на католическите свещеници, кардинали и папи, което показва, че правилото за безбрачие не винаги се спазва. За справка, за католическите свещеници за първи път се решава да не се женят през 304 г. сл. Хр. и в резултат Канон 33 гласи: „епископи, презвитери и дякони и всички други духовници… [трябва] да се въздържат изцяло от жените си…“

 
 
Коментарите са изключени