shareit

Защо главата на Хенри IV липсва цели 4 века

| от |

В историята можем да видим, че религията е изиграла много сериозна роля, в управлението на всеки владетел. Можем да дадем пример с Борис I и покръстването на България. Можем да обърнем внимание на 30-годишната война, както и да обърнем внимание на Йерусалим и битките, които са се водили за него. Не трябва да игнорираме и зловещата битка за Малта, в която бившите кръстоносци се разправят с Османската империя.

Можем да забележим един интересен прецедент с Хенри IV. Владетелят на Франция в края на XV и началото на XVI век е известен като един от малкото владетели, които предпочитат протестанството и се опитва да го запази. Кралят прави това, когато Католическата църква успява да прокара своята дълга ръка и да влияе пряко върху своите миряни. След четири години в управление Хенри IV приема католицизма, за да получи правото да управлява Франция, но същевременно никога не се отказва от своите идеи. Като особено добър политик, той гарантира свободата и правото на протестантите да живеят спокойно и да се възползват от всички права.

С това практически идва и края на прословутия период – войната на религиите. Странно е, че днес всеки би заявил, че една от най-фанатичните и крайни религии е именно мюсюлманството, но историята има малко по-различна гледна точка. Приключвайки един толкова сериозен конфликт, френският владетел самостоятелно поставя мишена на гърба си и до края на своето царуване ще бъде атакуван поне 12 пъти. Омразата на един народ може да замъгли всички по-сериозни постижения и по тази причина французите ще разберат повече за него едва след смъртта му.

Тогава няма да бъде смятан за тиранин, а ще се нарича „Добрият крал Хенри“. И през по-голямата част се насочва изцяло към подобряването на финансите, към развитието на земеделието, редуцирането и дори опитът за елиминирането на корупция, а в замяна предлага образование и сигурност. Отново след неговата смърт, французите ще напишат песен и тя ще бъде химн на страната поне по време на царуването на неговия син Волтер. Добрият крал Хенри приключва своя живот благодарение на Франсоа Равайак. Роден в проблемно семейство, с много буен баща и фанатизирана майка, Франсоа дори не подозира, че ще остане в историята като любимец 13 на Франция. В началото работи като слуга, а след това успява да стане преподавател, религията успява да го отведе до Феулиантския орден.

Henri-Pourbus

Снимка: By Frans Pourbus the Younger – from web, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=8918292

Семейството очаква от Франсоа да се успокои да се отдаде на католицизма, но скоро го напуска, защото иска да се моли и да успее да прогледне. През 1606 г. се опитва да влезе в Обществото на Исус, но отново му е отказало. През 1609 г. има видение, в което е видял Бог да му казва, че точно той трябва да убеди Хенри IV да покръсти всички протестанти. Пророкът прави няколко пътувания до Париж с надеждата да сподели своето видение. Столицата разкрива по-леката страна на живота и Франсоа по-скоро започва да споделя виденията си на куртизанките, отколкото на кралските особи. По-лошото е, че по това време кралят вече има планове да нападне Испанска Холандия и да поведе война срещу самия папа. В този период виденията стават още по-сериозни и Франсоа вече е решен да лее кръв. На 14 май 1610 г. Франсоа успява да се възползва от блокираните малки улици на Париж и преди кралят да успее да продължи, ясновидецът успява да го намушка няколко пъти.

Повече не е необходимо и скоро един от най-добрите владетели на Франция умира от ръката на католически фанатик. Полицията успява да го задържи и скрие в близък хотел, за да може да предотврати публичния линч. По време на разпита, Франсоа е многократно подлаган на мъчения, за да признае кои са неговите съучастници, макар и той самият да заявява, че е действал сам и имал видение. В последствие разбрал маршрута на кралската каляка и чакал от засада. Осъден е на смърт, измъчван е още един път на площада и накрая е разчекнат от четири коня. Семейството на убиеца е изпратено в изгнание, а всички далечни роднини получават забрана да използват фамилията му отново.

Историята обаче не спира до тук, оказва се, че Хенри IV ще бъде обект на интереси и през следващите векове. През 1793 г. тълпа влиза в кралския параклис, отваря ковчега на краля и бързо премахва главата му. Близо век никой не знае какво се случва с главата, впрочем през следващите четири века ще бъде обект на изследвания и търсения. Някъде в края на Първата Световна война става ясно, че има подобен артефакт в частна колекция. До 1955 г. това парче от историята на Франция се намира на тавана на данъчен инспектор като част от неговата колекция.

През 2010 г. двама журналисти ще потърсят 84-годишният Жак Беланжер, който някога успял да се сдобие с останките на Хенри IV срещу сумата от 5000 франка. Оказва се, че през това време същата е сменяла няколко пъти своя собственик, но след като винаги е била част от колекция, никой не желаел да я предостави за изследване. Необходими са около 19 учени, които да започнат изследването. Липсата на ДНК затруднява още повече потвърждаването на идентичността, но благодарение на запазените снимки и възстановяването на лицето чрез костната структура на черепа, изследователите най-накрая могат да потвърдят, че това е изгубената част от тялото на един от най-добрите крале на Франция.

За изследването помага и един по-специален обрив около дясната ноздра, както и заздравялата костна структура около носа и горната челюст – още една следа, останала благодарение на пореден опит за убийство през 1594 г. Когато артефактът е върнат на лорда на Анжу, кралската фамилия благодари, че най-накрая може да затвори един особено тежък въпрос, който през последните четири века продължава да бъде особена загадка. Главата е върната там, където всички останали френски крале почиват. Науката не може даде 100% гаранция при разпознаването, ала на този етап това е напълно достатъчно, за да се затвори основният кръг.

Заглавна снимка: By Gaspar Bouttats – one or more third parties have made copyright claims against Wikimedia Commons in relation to the work from which this is sourced or a purely mechanical reproduction thereof. This may be due to recognition of the "sweat of the brow" doctrine, allowing works to be eligible for protection through skill and labour, and not purely by originality as is the case in the United States (where this website is hosted). These claims may or may not be valid in all jurisdictions.As such, use of this image in the jurisdiction of the claimant or other countries may be regarded as copyright infringement. Please see Commons:When to use the PD-Art tag for more information., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=19159133

 
 
Коментарите са изключени