shareit

Забравеното безмилостно клане в Любенова махала (1877 г.)

| от |

Съществуват някои много сериозни противоречия около Руско-турската война и опожаряването на Стара Загора и околностите. До днес редица историци спорят за някои от стратегическите и допуснатите грешки, които се правят от страна на руските сили. В града на липите са посрещнати като освободители, но вместо да се мисли за защита или въоръжаване на опълчението – можем да открием, че руснаците отказват да предоставят толкова оръжие и оставят четниците с това, което имат. Според някои от анализите, пострадали и изгонени представители на турския елит са около 100 души.

При пристигането на Сюлейман паша, един от основните мотиви за извършването на геноцид или ако желаете – престъпление срещу човечеството, е именно фактът, че въпросните 100 души са били нападнати и прокудени. Впрочем свикнали сме да виждаме каква е съдбата на онези, които решат да се изправят срещу тази империя. Още по време на априлското въстание наблюдаваме кощунствата, които се извършват от Османската империя и нека не забравяме колко пъти английският посланик от Истанбул настоява да бъде докарана бойна флота, която да гарантира защитата на поданиците на короната.

Разбира се, тогава се допълва и още една много важна подробност – някои англичани споделят, че забелязват как не само редовната войска се отправя към България, но и най-обикновени жители закупуват оръжие и тръгват не с желанието за защита, а с желанието да сеят смърт и точно на това се надяват. По това време се наблюдава една особена пропаст между класите в Османската империя и често едно въстание може да се приеме като празник – все пак каква съпротива могат да окажат местни жители, които трябва да се защитават с мотики? Историята продължава с това, че когато турските сили влизат в Стара Загора, битката става изключително кървава, но пък за първи път имаме и една много сериозна съпротива, която по-късно ще се пренесе в Стара планина.

Родното опълчение е принудено да отстъпи заради липса на подготовка, докато Стара Загора е оставена на милостта. Сюлейман паша бързо решава да се саморазправи с жителите и години по-късно дъждовете над града отмиват костите и следите на избитите. Извършеният геноцид и до днес се споменава в някои учебници под формата на „жертви“, но количеството и издевателствата са толкова много, че при повторното влизане на руската армия в града, никой не може да бъде сигурен, че тази локация по някакъв начин може отново да се възроди живот. Тук е само една част от кървавите хора, които хората трябвало да танцуват за удоволствие на мъчителя. И макар по-големият фокус да е насочен към Стара Загора, не трябва да забравяме, че околностите също страдат.

Handing_of_the_Samara_Flag

На днешната дата ще открием, че в село Гюнели махле – днес известно като Любенова махала, се случва поредното зверство. Историята разказва, че когато опълченците си тръгват, местните жители и поне тези, които успяват да избягат от града, започват да търсят място, където да се скрият. Бегълците решават да се съберат в едно село с надеждата, че там ще има по-голяма сигурност и точно това е Любенова махала. Това е и най-голямата им грешка. След като руските части са достигнали до Нова Загора, османските защитници се активират и започват да безчинстват. Точно това кара и голяма част от българите в Нова Загора да се скрият в едно от околните села. До днес не е ясно каква е причината и какво провокира вниманието на османските части да се насочат в селото.

Смята се, че селският пъдар е изнудил един от големците в селото да даде пари, за да се закупи мълчанието. След това обаче отива и заявява, че в селото има бунтовници. Изпратени са двама кавалеристи и още при влизането им в селото е открит огън, а това е повече от достатъчно доказателство. Изпратена е армия, но преди това се наблюдават всякакви опити да се избегне безкрайното клане. Началникът на гарата в село Радне Махле изпраща телеграма до Нова Загора, в която съобщава, че жителите трябва да се разпръснат и изобщо да не се събират в селото. По същото време Рауф паша подсилва армията си с башибозуци и черкези, както и артилерия – сигурен е, че може да бъде посрещнат от редовна руска войска и с отряд от приблизително 2000 души се отправя към точката на интерес. В Любенова махала има опълченци, но на фона на  2000 местни жители, изпратената турска потеря е не само изравнена, но и в пъти по-опитна.

Rauf_Paşa_Mısır_Fevkalade_Komiseri

Рауф паша

При първата среща няколко души от селския комитет убиват черкези  и Рауф паша започва обстрел с двете налични оръдия. Както се досещате, убитите са само 3-ма души, докато местните жители са между 1000 и 2400, като няма как да се потвърди точният брой. Редно е да обърнем внимание на още един факт, при наличието на толкова високи сили, може да си представите човек с военна етика колко бързо и лесно може да поеме контрол над едно село, което между другото няма абсолютно никаква стратегическа стойност. След като турците влизат  в Любенова махала, околните региони споделят само са чували виковете, а след това настъпва добре познатата гробна тишина.

В двора на църквата „Свети Великомъченик Георгий“ се редят телата, някои са без крайници, други са обезобразени. Юлската жега е може би точно толкова страшна като днешната, а ароматът на изсъхваща човешка плът напомня за бесовете на варварите. Храмът е избран по стара традиция за единственото място, в което турците не влизат. Точно там са се скрили всички жители, надявайки се на милост. Ако търсите тяхната вина, няма да я откриете, това са хора, които просто са се молили да оцелеят. Разказва се, че когато турците влизат, са предложени всички налични ценности, злато, сребро и каквото още може да се предложи. Откупът не е достатъчен, а и нареждането на Сюлейман е да се лее кръв. Около 1013 са жени, деца и дори новородени, останалите са старци.

Това са убитите само в църквата, останалите 1387 се опитват да избягат, но са застигнати и избити по улиците. Първите, които дръзват да видят какво се е случило в Любенова махала ще открият само реки от кръв. През лятото на 1877 г. българите в Централна България стават свидетели на така наречения втори Батак. Няма да откриете много информация за това клане, впрочем дори и старозагорският геноцид не се смята за такъв.

Това е история, за която не се говори, знаем единствено за опълченския подвиг на Шипка, но никога не разбираме какво се случва с хората, които не могат да избягат. Нова Загора и Раднево пазят този спомен и често разказват от поколение на поколение какво наистина се е случило и каква кървава напаст е преминала през всички села. За някои критици, Батак е запомнен от редовете на Вазов, но всички останали точки са потънали в забрава, сякаш никога повече не са се случвали. До днес в самото село това е ден за почитане и местните жители го отбелязват. Той няма как да бъде забравен, все пак 2400 души така и не успяват да видят свободата си.

Църквата е напоена с кръв, която няма да се измие. Сюлейман паша никога няма да изчисти петното на армията си, впрочем той по-късно ще бъде заточен в Малайзия, защото така и не успява да ръководи своята армия, просто дава зелена светлина на башибозуци и черкези да започнат да грабят и унищожават. До днес местните заявяват, че всичко това е било действие на въпросния пъдар, който искал да вземе пари от първенците, а след това и от турците. Най-вероятно една от големите надежди е била, че ще може да разграби спокойно имотите на същите първенци, за които е работил. Разбира се, исканите от него 1000 гроша така и не са дадени – хората просто са ги нямали, което го мотивирало да отиде и да посочи къде точно са скрити хора, като разбира се, лъже за наличието на опълчение.

800px-Suleyman_Husnu

Сюлейман паша

Изпратените турски разузнавачи не открили никакви опълченци, били нагостени и изпратени, но за зла беда, на тръгване някой произвежда изстрел и с това се активира завръщането на редовна войска. След като клането започнало и най-накрая се стигнало до църквата, по спомени на очевидци, редовната войска се изморила от убийствата и отстъпила на черкезите да продължат клането. Те поискали първо ценностите им, които били подавани около 2 часа през прозорците – металната врата не допускала мъчителите да влязат. След като черкезите си тръгнали, дошли башибозуците, за които вече нямало нищо, именно те разбили вратите и се отдали на следващата сеч. Само няколко дни след убийствата пристигат консулите на Англия, Франция и Австрия.

С тях е Рауф паша и при разследването става ясно, че жертвите не са нито руснаци, нито комити. Всички са обикновени селяни, мъже, жени и деца. Дори и при нареждането да се погребат, турците не си дават много сила, просто копаят няколко големи трапа и хвърлят всички жертви вътре. Години по-късно жителите на града ще поставят останките в мраморни саркофази. За самия храм се говори, че е облян в кръв на жертвоприношението – цена за свободата.

Снимки: Wikipedia

 
 
Коментарите са изключени