shareit

Юлий Цезар разпъва на кръст пиратите, които го отвличат

| от |

Когато е на 25 години Юлий Цезар плава по Егейско море, когато е отвлечен от сицилиански пирати. Първоначално те, искат откуп от 20 таланта сребро (1 талант е 34,2 кг, което прави около 684 кг сребро или някъде към 600 000 долара според съвременните цени на среброто). Според Плутарх, вместо да изпрати своите сътрудници да съберат откупа, Цезар се изсмял на пиратите и им наредил да поискат 50 (1710 кг сребро), тъй като 20 таланта, видите ли, са твърде малък откуп за него.

Разбира се, пиратите се съгласили и Цезар изприл няколко от своите хора да вземат среброто – операция, която отнела 38 дни.

Останал почти сам с пиратите (само с двама слуги и един от приятелите му), вместо да се скатава като заложник, той започва да третира похитителите си сякаш са му подчинени. Цезар дори стига дотам, че иска от тях да му пазят тишина и да не говорят, когато решава да подремне или да спи за през нощта. Прекарва по-голямата част от времето си в писане на поезия, както и в съставяне на речи като след като завърши всяко от произведенията си, го рецитира на пиратите. Той също играе на различни игри с тях и участва в техните упражнения, като си се държи така, сякаш не е затворник, а по-скоро техен водач. Пиратите бързо започват да го уважават и харесват и му позволяват свободата да прави горе-долу каквото пожелае на острова и на корабите им.

Въпреки че беше приятелски настроен с пиратите, той не се радваше особено да бъде държан в плен. Така Цезар се заклева пред тях, че ще ги издири и ще ги разпъне на кръст, след като откупът е платен.

Въпреки факта, че докато е в плен, той се държи като обикновен гражданин, след като беше свободен, Юлий Цезар успя бързо да събере малък флот, който заведе обратно на острова, на който го бяха държали пиратите. Очевидно те не взимат сериозно заплахите му, защото все още са там, когато пристига. Той ги плени и взе обратно своите 50 таланта сребро, заедно с всичко, което пиратите имат.

Те са предадени на властите в затвора в Пергамон и след това Цезар пътува да се срещне с проконсула на Азия, Маркус Юний, за да поиска пиратите да бъдат екзекутирани. Проконсулът отказа, като искаше да продаде пиратите като роби и да вземе парите за себе си. Недоволен от този резултат, Цезар отива обратно в Пергамон, където се сицилианските пирати бяха задържани, и със силата на своята власт заповядва те да бъдат разпнати, което впоследствие е и направено.

Групата, която по-късно убива самия Юлий Цезар, не е никак малка, както понякога се твърди. Тя се състои от около 60 сенатора като най-отявлени са Гай Касий Лонгинус и Марк Юний Брут. Групата предлага много начини да го убият, но в крайна сметка реши да го направи, когато той беше в Сената, защото там бяха допускани само сенаторите, така че той нямаше да има охрана със себе си. Плановете им скоро бяха под сериозен риск, защото Цезар реши да напусне в края на март за продължителен период от време, за да се опита да завладее Партийската империя. Тъй като групата беше толкова голяма, слухове, че се готви опит за покушението му, достигат до Цезар и много от неговите приятели и дори лекарите му казаха да не ходи в Сената в деня, в който го убиват. За негово съжаление един от най-близките му приятели, Брут, го убеждава, че трябва да отиде. Когато пристига, един от сенаторите го блъска на земята и няколко от заговорниците скачат върху него като го намушкват 23 пъти.

Противно на общоприетото схващане, Цезар не каза „Et tu, Brute?“ („И ти ли, Бруте?“) преди да умре, както написва не друг, а Шекспир. За това твърдение няма стабилни доказателства в исторически план. И Плутарх, и Гай Суетоний Транквилус заявяват, че Цезар не е казал нищо след началото на атаката.

След убийството замесените смятали, че хората ще се зарадват, че един тиранин е бил отстранен и сега вече републиката ще бъде възстановена. Вместо това повечето хора бяха възмутени, тъй като Цезар беше изключително популярен. В крайна сметка, вместо да постигнат целта си за възстановяване на републиката, убийството им предизвика поредица от граждански войни, които завършиха със създаването на Римската империя.

И нека все пак да вметнем нещо не по-малко важно:

Салатата Цезар не е, както се твърди понякога, кръстена на Юлий Цезар. Всъщност тя е кръстен на своя изобретател, Цезар Кардини.

 
 
Коментарите са изключени