Ябълковият пай на Нани със сушени сливи и арсеник

| от chronicle.bg |

Нани Дос има образа на дружелюбна и мила съседка, приятелка, съпруга, майка на няколко дъщери и баба. Докато истинската й история не излиза наяве – за период от 30 години „Кикотещата се баба“ убива в домашни условия четирима съпрузи, майка си, една от свекървите си, сестра си, две от децата си, внука и племенника си.

Как? В кухнята – както подобава на всяка американска домакиня. С ябълков пай със сушени сливи и кафе, подправени с обилно количество арсеник. Години наред всички „нещастни случаи“ около Нани са смятани за лошия пръст на съдбата. До момента в който лекарят на петия й (внезапно починал) съпруг нарежда да се направи аутопсия на тялото. Тогава жената е арестувана и признава за серията от убийства. По време на съдебния процес, докато произнасят присъдата й, се смее. „Веселата вдовица“ е осъдена на доживотен затвор и умира от левкемия през 1964 г.
Нани Хейзъл е родена на 4 ноември 1905 година в Алабама. Семейната обстановка не е от най-идиличните. Родителите й слагат на първо място труда във фермата, обучението не е приоритет. Бащата редовно биел нея, сестрите и майка й. За зла участ момичето веднъж става жертва на недобрите набези на момчетата от града. Това се случва в началото на тиинейджърските години. Но младата Нани Хейзъл не спира да мечтае. Сякаш е закърмена с големите надежди. Непрестанно чете романтични списания, надява се да срещне щастливия принц и той ще я отведе далеч от ужасния Блу Маунтин, където приказките нямат място.

Дали съдбата й се усмихва, или тя разтегля устните й в усмивка е спорно, но факт е че на 16 г. се жени за първи път. Запознава се с младия Чарлс Брагс във фабриката, в която и двамата работят. След четири месеца, след одобрението на тъста, се венчават. Свекървата на Нани настоява да живее с младото семейство и превръща живота й в ад. Обсебена от любовта към сина си, тя настоява всичко в къщата да се случва по нейните правила. Въпреки това от този брак се раждат 4 дъщери за период от 4 години. Но нещата между съпрузите не вървят и двамата скоро намират любовна утеха извън дома. През 1927 г. две от дъщерите на семейството внезапно умират. Предполага се версия за хранително отравяне, лекарят го определя като нещастен случай. Но Брагс заподозрява жена си и скоро я изоставя, вземайки едната дъщеря. Неговата майка също умира в този период, отново при неясни обстоятелства. На другата година двамата се развеждат и Нани отново се връща любимите си романтични истории.

Във вестниците най-много харесва обявите за запознанства. Самата тя пуска обява за себе си. Така се запознава с втория си съпруг, Франк. Той пише стихотворение за нея, тя му приготвя от вкусните си торти. Съвсем скоро се венчават. Но Франк не се оказва поет, а престъпник, лежал веднъж в затвора. Освен това е заклет алкохолик. Нани отново не случила на принц. Но останала при Франк 16 години. През този период, дъщеря й Мелвина родила момиче. Младата майка била много изтощена и единственият човек до леглото й бил Нани. Час след раждането бебето починало. Случаят не е документиран, но по-късно Мелвина си спомня как в полусъзнание видяла как бабата забива нещо в главата на новороденото. Никога не става ясно от какво е починало то, но едно е сигурно – последно е видяно живо в ръцете на баба си. Шест месеца по-късно внукът на Нани (другият син на Мелвина) също умира. Това се случва, след като майка му го оставя на грижите на бабата за известно. Лекарите предполагат, че смъртта е резултат от задушаване, но не се стига до разследване. Нани е съкрушена, но приема петстотинте долара – застраховката живот, която направила на внука си на свое име.

Нани Дос, серийна убийца
Нани, дъщеря й Мелвина и внучките й

През 1945 г. Америка е в еуфория. Войната приключва и страната е победителка. Франк отива да празнува в кръчмата. Връща се пиян, както винаги. Пиян и похотлив. Получава каквото иска, въпреки съпротивата на жена си. На другия ден, докато чисти цветната леха, тя се натъква на заровен буркан с алкохол. Идеален момент. Половината течност е заменена с отрова за мишки. Същата вечер Франк умира в адски мъки. Никой не се усъмнява в скърбящата вдовица. На първо място, имиджът й на домакиня е безупречен, а на второ, Франк е известен в града алкохолик. Всичко се нарежда за баба Нани – алибито е изпробвано, работи, методът е безотказен. „Шоуто“ продължава.

Следващият съпруг се появява две години по-късно в живописния град в Северна Каролина, Лексингтън. Там, отново чрез колонките за запознанства, Нани се запознава с Арли Ланинг. Женят се дни след първата им среща. Арли е омагьосан от нея. Той търси своята принцеса и я намира. Това е най-лекият от браковете й. Арли бил алкохолик, но от спокойните. Когато препиел, тя просто си заминавала, а той реагирал на това с безразличие. В града тя редовно посещавала църквата, поддържала приятелски връзки със съседите, които не се съмнявали, че тя наистина отива да се грижи за болните си роднини, когато хваща влака за някъде. Един ден Арли просто умира. Никой не прави аутопсия. Той бил сред най-тежките алкохолици в града. Но всички уважавали Нани, която отново ронела сълзи на погребението и обяснявала как само два дни преди смъртта, му поднесла кафе и купа със сушени сливи. За зла участ къщата на семейството изгаря в следващите седмици и Нани се мести при свекърва си. Застрахователите изпращат чек до наследниците на Арли Ланинг. След няколко дена майката на починалия също умира. Нани се мести при сестра си, Доуви, която в този момент се лекува. Състоянието й от нанасянето на Нани започва прогресивно да се влошава и скоро тя умира в съня си. И този случай донася допълнителни доходи.

Скоро след това Нани се записва в „Диамантения кръг“ – общество за свободни хора, търсещи партньор в живота. Там се запознава с Ричард. Той не е пияница. Женкар е. Голям женкар. Скоро след като Нани разбира се похожденията му, започва да замисля своя план. Но плановете й за кратко се объркват, когато баща й умира. Това налага майка й да дойде да живее при тях. За малко. Дни след пристигането си възрастната жена ляга и умира. Стомашни болки. Неподходящ момент за посещение. Възрастна жена – никой не се усъмнява. Освен всичко друго, Нани внимателно подбирала жертвите си така че смъртта им да не провокира въпроси. Три месеца по-късно Ричард умира от същите симптоми.

Последният съпруг – Сам Дос. Среща го в Тълса, Оклахома. Той е най-приличен от всичките. Не е алкохолик, нито женкар, не бие жена си както всички предшественици. Но е ужасно скучен. Не разрешава на Нани да чете любимите романтични списания, а пестеливостта е издигната в култ. Но пък за сметка на това застраховките са на нейно име. Достатъчно. Скоро след подписването на застраховките Сам получава хранително отравяне и остава в болница за няколко седмици. Но се отървава. Връща се вкъщи и същата вечер жената му поднася вечеря. Прибързано. Лекарят преди дни го изписва в отлично състояние. Не може току така да умре. В тялото му намират огромни количества арсеник. Следите водят към Нани.

Нани Дос, серийна убийца
Нани Дос по време на процеса

Краят настъпва през октомври 1954 г. – 30 години след първото убийство. Полицията не може да изкопчи нищо от нея, но не след дълго, Нани Дос признава за убийството на своите съпрузи. Телата на починалите хора през годините около нея били ексхумирани и, където нямало следи от отравяне с арсеник, имало такива от задушаване. През 1955 е осъдена на доживотен затвор. Умира десет години по късно в болницата на затвора.
Защо е извършила всичко това? Има ли смисъл да търсим причината? 11 убити за 30 години. Всичките членове на семейството. Някои твърдят „от скука“? Други от психично разстройство? Трети от любовно разочарование? Четвърти от несбъдване на мечтите? Пети от травма от детството? Едва ли ще разберем кое е вярното. Едва ли трябва и да разбираме.

 
 
Коментарите са изключени за Ябълковият пай на Нани със сушени сливи и арсеник

Повече информация Виж всички