Ябълковият пай на Нани със сушени сливи и арсеник

| от chronicle.bg |

Нани Дос има образа на дружелюбна и мила съседка, приятелка, съпруга, майка на няколко дъщери и баба. Докато истинската й история не излиза наяве – за период от 30 години „Кикотещата се баба“ убива в домашни условия четирима съпрузи, майка си, една от свекървите си, сестра си, две от децата си, внука и племенника си.

Как? В кухнята – както подобава на всяка американска домакиня. С ябълков пай със сушени сливи и кафе, подправени с обилно количество арсеник. Години наред всички „нещастни случаи“ около Нани са смятани за лошия пръст на съдбата. До момента в който лекарят на петия й (внезапно починал) съпруг нарежда да се направи аутопсия на тялото. Тогава жената е арестувана и признава за серията от убийства. По време на съдебния процес, докато произнасят присъдата й, се смее. „Веселата вдовица“ е осъдена на доживотен затвор и умира от левкемия през 1964 г.
Нани Хейзъл е родена на 4 ноември 1905 година в Алабама. Семейната обстановка не е от най-идиличните. Родителите й слагат на първо място труда във фермата, обучението не е приоритет. Бащата редовно биел нея , сестрите и майка й. За зла участ момичето веднъж става жертва на недобрите набези на момчетата от града. Това се случва в началото на тиинейджърските години. Но младата Нани Хейзъл не спира да мечтае. Сякаш е закърмена с големите надежди. Непрестанно чете романтични списания, надява се да срещне щастливия принц и той ще я отведе далеч от ужасния Блу Маунтин, където приказките нямат място.

Дали съдбата й се усмихва, или тя разтегля устните й в усмивка е спорно, но факт е че на 16 г. се жени за първи път. Запознава се с младия Чарлс Брагс във фабриката, в която и двамата работят. След четири месеца, след одобрението на тъста, се венчават. Свекървата на Нани настоява да живее с младото семейство и превръща живота й в ад. Обсебена от любовта към сина си, тя настоява всичко в къщата да се случва по нейните правила. Въпреки това от този брак се раждат 4 дъщери за период от 4 години. Но нещата между съпрузите не вървят и двамата скоро намират любовна утеха извън дома. През 1927 г. две от дъщерите на семейството внезапно умират. Предполага се версия за хранително отравяне, лекарят го определя като нещастен случай. Но Брагс заподозрява жена си и скоро я изоставя, вземайки едната дъщеря. Неговата майка също умира в този период, отново при неясни обстоятелства. На другата година двамата се развеждат и Нани отново се връща любимите си романтични истории.

Във вестниците най-много харесва обявите за запознанства. Самата тя пуска обява за себе си. Така се запознава с втория си съпруг, Франк. Той пише стихотворение за нея, тя му приготвя от вкусните си торти. Съвсем скоро се венчават. Но Франк не се оказва поет, а престъпник, лежал веднъж в затвора. Освен това е заклет алкохолик. Нани отново не случила на принц. Но останала при Франк 16 години. През този период, дъщеря й Мелвина родила момиче. Младата майка била много изтощена и единственият човек до леглото й бил Нани. Час след раждането бебето починало. Случаят не е документиран, но по-късно Мелвина си спомня как в полусъзнание видяла как бабата забива нещо в главата на новороденото. Никога не става ясно от какво е починало то, но едно е сигурно – последно е видяно живо в ръцете на баба си. Шест месеца по-късно внукът на Нани (другият син на Мелвина) също умира. Това се случва, след като майка му го оставя на грижите на бабата за известно. Лекарите предполагат , че смъртта е резултат от задушаване, но не се стига до разследване. Нани е съкрушена, но приема петстотинте долара – застраховката живот, която направила на внука си на свое име.

Нани Дос, серийна убийца
Нани, дъщеря й Мелвина и внучките й

През 1945 г. Америка е в еуфория. Войната приключва и страната е победителка. Франк отива да празнува в кръчмата. Връща се пиян, както винаги. Пиян и похотлив. Получава каквото иска, въпреки съпротивата на жена си. На другия ден, докато чисти цветната леха, тя се натъква на заровен буркан с алкохол. Идеален момент. Половината течност е заменена с отрова за мишки. Същата вечер Франк умира в адски мъки. Никой не се усъмнява в скърбящата вдовица. На първо място, имиджът й на домакиня е безупречен, а на второ, Франк е известен в града алкохолик. Всичко се нарежда за баба Нани – алибито е изпробвано, работи, методът е безотказен. „Шоуто“ продължава.

Следващият съпруг се появява две години по-късно в живописния град в Северна Каролина, Лексингтън. Там, отново чрез колонките за запознанства, Нани се запознава с Арли Ланинг. Женят се дни след първата им среща. Арли е омагьосан от нея. Той търси своята принцеса и я намира. Това е най-лекият от браковете й. Арли бил алкохолик, но от спокойните. Когато препиел , тя просто си заминавала, а той реагирал на това с безразличие. В града тя редовно посещавала църквата, поддържала приятелски връзки със съседите, които не се съмнявали, че тя наистина отива да се грижи за болните си роднини, когато хваща влака за някъде. Един ден Арли просто умира. Никой не прави аутопсия. Той бил сред най-тежките алкохолици в града. Но всички уважавали Нани, която отново ронела сълзи на погребението и обяснявала как само два дни преди смъртта, му поднесла кафе и купа със сушени сливи. За зла участ къщата на семейството изгаря в следващите седмици и Нани се мести при свекърва си. Застрахователите изпращат чек до наследниците на Арли Ланинг. След няколко дена майката на починалия също умира. Нани се мести при сестра си, Доуви, която в този момент се лекува. Състоянието й от нанасянето на Нани започва прогресивно да се влошава и скоро тя умира в съня си. И този случай донася допълнителни доходи.

Скоро след това Нани се записва в „Диамантения кръг“ – общество за свободни хора, търсещи партньор в живота. Там се запознава с Ричард. Той не е пияница. Женкар е. Голям женкар. Скоро след като Нани разбира се похожденията му, започва да замисля своя план. Но плановете й за кратко се объркват, когато баща й умира. Това налага майка й да дойде да живее при тях. За малко. Дни след пристигането си възрастната жена ляга и умира. Стомашни болки. Неподходящ момент за посещение. Възрастна жена – никой не се усъмнява. Освен всичко друго, Нани внимателно подбирала жертвите си така че смъртта им да не провокира въпроси. Три месеца по-късно Ричард умира от същите симптоми.

Последният съпруг – Сам Дос. Среща го в Тълса, Оклахома. Той е най-приличен от всичките. Не е алкохолик, нито женкар, не бие жена си както всички предшественици. Но е ужасно скучен. Не разрешава на Нани да чете любимите романтични списания, а пестеливостта е издигната в култ. Но пък за сметка на това застраховките са на нейно име. Достатъчно. Скоро след подписването на застраховките Сам получава хранително отравяне и остава в болница за няколко седмици. Но се отървава. Връща се вкъщи и същата вечер жената му поднася вечеря. Прибързано. Лекарят преди дни го изписва в отлично състояние. Не може току така да умре. В тялото му намират огромни количества арсеник. Следите водят към Нани.

Нани Дос, серийна убийца
Нани Дос по време на процеса

Краят настъпва през октомври 1954 г. – 30 години след първото убийство. Полицията не може да изкопчи нищо от нея, но не след дълго, Нани Дос признава за убийството на своите съпрузи. Телата на починалите хора през годините около нея били ексхумирани и, където нямало следи от отравяне с арсеник, имало такива от задушаване. През 1955 е осъдена на доживотен затвор. Умира десет години по късно в болницата на затвора.
Защо е извършила всичко това? Има ли смисъл да търсим причината? 11 убити за 30 години. Всичките членове на семейството. Някои твърдят „от скука“? Други от психично разстройство? Трети от любовно разочарование? Четвърти от несбъдване на мечтите? Пети от травма от детството? Едва ли ще разберем кое е вярното. Едва ли трябва и да разбираме.

 
 

Истинската история за Пинокио е доста по-забавна

| от chronicle.bg |

Сигурно вече знаете за навика на Дисни да взима тъмни и тегави детски приказки и да ги превръща в весели и сладурски хитови филми. „Спящата красавица“, например, е базирана на история, в която женен цар намира спящо момиче и след като не успява да го събуди, го изнасилва.

„Пинокио“ не е изключение. Филмът е по „Приключенията на Пинокио“ – серия от разкази, отпечатани във вестник през 1881 и 1882, с автор Карло Колоди.

Джими за първи път се появява в глава 4, за да накара дървеното момче да се прибере вкъщи:

„Когато чува тези думи, Пинокио побесня, взе един чук от масата и го хвърли право към говорещия щурец. Може би не вярваше, че ще го уцели. Но, колкото и тъжно за казване да е, скъпи деца, той уцели Щуреца право в главата. С последното си дихание Щурецът падна мъртъв.“

pinocchio-smoking-700x370

Въпреки че не изглежда да му е тъжно за шурчето (дори по-късно казва на Джепето: „Негова вина си е, аз не исках да го убивам“), той все пак съжалява, че не го е послушал след като си навлича все повече и повече неприятности. Накрая кармата го застига и Пинокио изгаря краката си:

„И след като вече нямаше сили да се изправи, той седна на малко столче и сложи мокрите си крака в печката, за да ги изсуши. Там и заспа и докато спеше, дървените му крака започнаха да горят. Бавно, много бавно те почерняха и се превърнаха в пепел.“

Но не се притеснявайте – Джепето му пощава и му прави нови крака, което изглежда като жест, който Пинокио не заслужава. Когато за първи път става „жив“ и се научава да ходи, той бяга и по-късно казва, че Джепето се е държал лошо него, заради което старецът се озовава в затвора.

Момчето не си научава урока и когато духът на Щуреца се връща, за да го предупреди да не се забърква с едни измамници, вместо да се извини, Пинокио го пренебрегва още веднъж. Това отново се обръща срещу него:

„Те ме гониха и аз бягах и бягах, докато не ме хванаха. Вързаха ме за врата с въже, провесиха провесиха от едно дърво и казаха: „Утре ще се върнем тук и ти вече ще си умрял, и устата ти ще е отворена, и ще вземем златните монети, които криеш под езика си.“

Тази сцена по първоначални планове трябва и да е и края на историята. Целта на Колоди е да покаже на децата, че ако не слушат, последствията може да са страшни. Редакторът на вестника обаче иска Колоди да продължи да пише – може би защото самият той иска щастлив край – и така се появява синята фея, която спасява Пинокио.

5acbb2b3facba849008b45af-750-563

В последвалите текстове Колоди прави така, че Пинокио да си вземе поука и да се погрижи за баща си вместо да седи безотговорен. Накрая Щурецът има шанс за отмъщение, но е го прави:

„Бащата и синът погледнаха към тавана и там стоеше Щурецът.

- О, скъпи Щурчо – каза Пинокио като се поклони дълбоко.

- О, сега ме наричаш „скъпи Щурчо“, но помниш ли, когато хвърли чук по мен и ме уби?

- Прав си, скъпи Щурчо. Хвърли ти сега чук по мен. Заслужавам го! Но не пипай скъпия ми баща.

- Няма да пипам никой от двама ви. Исках само да ти напомня за номера, който ти отдавна ми скрои, за да те науча, че в този жесток свят трябва да се добри и мили един с друг, ако искаме да са добри и мили с нас, когато на нас ни е трудно.

- Прав си, малки Щурчо, повече от прав дори. И аз ще запомня този урок, на който ме научи…“

 
 

Формирането на гигантските Хималаи

| от chronicle.bg |

Хималаите, които се простират на 2 900 километра из Индия, Пакистан, Китай и Непал, са най-високата планинска верига. Името й идва от санскритските думи „him“ и „ālaya“ и означава „дом на снега“. Заедно с Еверест, достигащ 8 848 метра, Хималаите има още няколко 8-хилядника и единствената верига с толкова високи върхове.

Преди милиони години тези планини още не са съществували. Азия е била предимно цяла, но Индия е била остров и е плувала в океана. Преди около 220 милиона години, някъде когато Пангея се е разчупвала, Индия се откъсва и поема на север. 

pangea_politik

След като минава около 6000 километра Индия се врязва в Азия преди около 40-50 милиона години. Тогава част от цялата тази индийска маса минава под континента като го повдига и така образува планинската верига, която днес знаем като Хималаите. Земята на Индия е по-твърда от тази на Азия и затова успява да я избута нагоре, а не обрантото.

india

Хималаите израстват много бързо в сравнение с други планински вериги и всъщност продължават да растат и до ден днешен. Еверест и останалите високи върхове добавят към размера си по около 1 сантиметър на година. За сравнение, Апалачи – най-старата планинска верига в Северна Америка, която се формира преди 300 милиона години или дори повече – всъщност намалява заради ерозия. Еверест се счита за най-високият връх на планетата, защото достига най-голяма надморска височина, но някои смятат, че е по-разумно цялостната височина да се измерва от основата на планината до върха й. В такъв случай на първо място ще е Мауна Кеа в Хавай, която събира общо 10 200 метра от основата си на дъното на океана до върха на 4 205 метра над морското равнище.

Растежът на Хималаите се дължи на това, че тектонската плоча на Индия продължава на се движи бавно, но сигурно на север. Това от части е така и заради честите земетресения в района. 

Ако си направим сметка, имайки предвид, че Хималаите се повишават в последните 40 милиона години, в момента те би трябвало да са високи 400 километра… Международната космическа станция обикаля Земята на подобно разстояние.

Скоростта на растеж силно варира във времето като понякога дори изчезва за сметка на хоризонтални промени. И разбира се, гравитацията и ерозията също оказват значително влияние.

Mount_Everest_as_seen_from_Drukair2_PLW_edit

Цялата тази теория за първи път се приема през 1912 година, когато Алфред Вегенер, немски метеоролог, представя своята „Теория на континенталния дрифт“. Тази теория ни дава и първите идеи за Пангея, тектонските плочи и че континентите се движат.

220px-Alfred_Wegener_ca.1924-30

Как биха изглеждали Хималаите в бъдеще? Веригата със сигурност ще продължи да расте, като в същото време ерозията им също няма да спира. Това означава още земетресения, както и още по-високи планини.

 
 

Тези симпатични гадинки скорпионите

| от chronicle.bg |

Скорпионите са забележителни животинки. От тях има около 2000 различни вида на шест от седемте континента (без Антарктика) като някои са се адаптирали да издържат на изключително агресивни условия. Някои видове могат да прекарат под вода до 2 дни, а други да издържат на температури до 47 градуса.

Скорпионите могат да забавят значително метаболизма си и въпреки че много от животните, които хибернират, правят това, малко от тях могат и да го забързват при нужда. Те също така могат и да изяждат огромни количества храна – има случаи, в които поглъщат до 1/3 от собственото си тегло на едно сядане. Това в комбинация със забавянето в обмяната на веществата им позволява да останат без храна до 12 месеца. Повечето видове се хранят между 5 и 50 пъти годишно.

Думата „скорпион“ произлиза през 1200 година пр. н. е. или от френската дума „skorpiō „, или от италианската „scorpione“. И двете думи обаче идват от гръцката „skorpíos“. Най-старите скорпионски вкаменелости са на около 430 милиона години – някои от тях показват, че първоначално те са имали хриле вместо дробовете, с които разполагат днес.

Всичките 25 вида скорпиони, които са смъртоносни за човека, са от семейство Buthidae, което е и най-голямото с общо над 800 вида. Те произвеждат невротоксин, който причинява конвулсии и нарушава сърдечния ритъм като по-късно настъпва смърт, която може да се избегне с приемане на противоотрова.

Скорпионите светят на ултравиолетова светлина, защото външният им скелет е направен от кръстосани протеинови вериги. Колкото по-голям става един скорпион, толкова по-силно свети. Химикалът, от който е направен екзоскелетът им – хитин – се използва като лекарство, както и като съставна част на други лекарства, а също и за подздравяване на хартия.

Scorpion (Hadruus arizonensis) under a black light. Image shot 2004. Exact date unknown.

Отровата на скорпионите от своя страна може да се използва за болкоуспокояващо. Към много от сегашните препарати като морфин и викодин се развива зависимост и учените търсят алтернативи. Ако успеят да разберат как токсините в отровата си взаимодействат с нервната система, те биха могли да създадат безопасен медикамент, който прекъсва сигналите на болка към мозъка.

Centruroides3-M

Малките гадинки имат между 6 и 12 очи, но въпреки това не могат да виждат много ясно. Централните им очи обаче са едни от най-чувствителните на светлина в животинския свят. Така те много добре могат да се ориентират през нощта по сенките, които стават от светлината на звездите.

Заради огромното разнообразие на места, които обитават скорпионите, краката им са най-различни. Видът Psammophilic, който се разхожда из пясъците, има четинести „плавници“, за да не затъва. Hadogenes Troglodytes имат извити нокти, за да се захващат по-добре за скалите, дори когато са надолу с главата.

Отново според вида, скорпионите могат да имат между 2 и 100 деца. Средното количество от всички видове обаче е 8. Когато се родят, малките се качват върху майка си, докато не си сменят външния слой на обвивката. След като това стане, заживяват самостоятелно. Малкият им размер обаче не трябва да ни заблуждава – младите могат да произвеждат същото количество отрова като възрастните.

4VGgp

 
 

Как, за бога, се появява овчарският скок?

| от chronicle.bg |

Въпреки че проучването е малко трудно, изглежда че хората са се изстрелвали s пръти във въздуха още от древни времена. Всъщност описания на спорт като овчарския скок датират още от 400 година пр. Хр.

Първоначално, разбира се, дългият кол помагал много удобно (и в известна степен забавно) да се прескочат заблатени места и затова често се използвал на Острова – в Кеймбриджшър, Линкълншър, Норфолк и Хънтингдоншър, както и в Холандия. И в двете държави мочурищата и естуарите са нещо типично, така че хората бързо свикнали да си помогата с някоя тояга при разходките си навън.

Étienne-Jules_Marey_-_Movements_in_Pole_Vaulting_-_Google_Art_Project

Но скоковете по овчарски не били полезни само на местата с повече природа. Гондолиерите във Венеция използвали този метод, за да се прехвърлят от гондолата на тротоара. 

През годините овчарският скок прераства от практичен начин за преодоляване на препятствия в спорт. През 1843 година се появява за първи път идеята надпреварите да се провеждат за височина вместо за дистанция в Клуба по футбол и крикет в Ланкашър. И ето ни модерният овчарски скок. До 1850 година състезания по спорта в този формат вече се провеждат редовно в Германия, а до средата на 19 век и техниката на скачачите се развива до тази, която наблюдаваме днес.

maxresdefault

Първоначално прътите са били от алуминий или бамбук, но през 50-те години вече се използвали модерни материали като фибростъкло – така те станали по-здрави без да се добавя тежест, което позволило на състезателите да се изстрелят на по-голяма височина (защото могат да огънат пръта повече).

Съвсем скоро, през 80-те, се появява още една значителна промяна в спорта. Дейв Волц, който със своите 83 килограма e едър за скачач, успява да хване напречния лост, докато е във въздуха, и да го стабилизира на място, за да не падне. По този начин през 1982 година той подобри рекорда за САЩ два пъти до 5,75 метра.

Заради контузия в левия си глезен обаче не участва на олимпиадите през ’84 и ’88 (през 1987 година чупи десния си крак на няколко места). Въпреки това Волц изненадва всички като се появява на Олимпийските игри през 1992 година и печели 5 място.

Не всички са развълнувани от методите му и някои негови колеги дори заявяват, че е развалил спорта, дори на фона на това, че изначално техниката е трудна и малцина успяват да овладеят.

В крайна сметка обаче всякакво пипане на гредата по време на скок се забранява: „Опитът ще се счита за неуспешен, ако по време на скока състезателят закрепя или смени лоста с ръце.“