shareit

Величественият провал на експериментите на ЦРУ с ЛСД

| от chronicle.bg |

Десетилетия наред се носят слухове за експерименти, които ЦРУ прави с диетиламид на лизергиновата киселина (LSD, ЛСД), през 60-те години. Дава ли Управлението наистина разни субстанции на нищо неподозиращи хора, в търсене на някакво наркотично оръжие? Отговорът е да. И в следствие на това мъж на име Франк Олсън плаща най-тежката цена.

Семейство Олсън – Алис, Франк и трите им дечица – живеят иделично в град Фредерик, Мериленд. Но Франк пази дълбока тайна. Той разработва начини, по които ефективно да се разпръскват щамове на смъртоносни болести за Дивизията за специални операции към Химическия корпус на армията.

pri_62121218

Франк Олсън

Докато Франк мисли начини как да скрие биологични оръжия в кенчета с пяна за бръснене и отрова за буболечки, изследователят д-р Сидни Готлиб разработва малко по-различни неща с екипа си MK-ULTRA. От години той изучава наркотици като кокаин и мескалин в опит да създаде фармакопея от субстанции, които да бъдат използвани като оръжия по време на война. В началото на 50-те години на миналия век той вярва, че е попаднал на нещо, което може и да свърши работа – лизергиновата киселина. ЛСД няма цвят и мирис и може да сведе един нормален човек до дезориентиран идиот. Идеално.

640px-Pink_Elephants_on_Parade_Blotter_LSD_Dumbo

Картончета с ЛСД

Освен тестове в университети и затвори, членовете на екипа MK-ULTRA изпробват ЛСД и върху себе си – като си го слагат в храната и напитките един на друг без предупреждение.

Но Готлиб се интересува повече от реакцията на обикновените хора, които не са запознати с ефектите на наркотика и не подозират, че ще го поемат. Шефовете му не дават да се правят експерименти с цивилни, но той има по-добра идея. Всяка година MK-ULTRA се среща със SOD, групата на Франк, с цел обмяна на идеи… Това все пак са хора, които работят с опасни химикали – какъв би бил проблемът да им се капне нещо в питиетата.

На 19 ноември 1953 година, ден сряда, Готлиб изпълнява плана си. Той събира група от 8 колеги, в това число той и Олсън, и приготвя коктейли за всички. 20 минути по-късно им разкрива какво е направил.

След 1 час Олсън започва да се държи странно. Той е в параноя, че ЦРУ прави заговор срещу него. Той плаче, смее се, пелтечи и вика. На следващата сутрин останалите колеги вече са изтрезнели от наркотика, но Франк все още е силно притеснен и уплашен. Готлиб не знае какво да прави с него и го пуска да си ходи вкъщи.

Вкъщи обаче Франк Олсън е различен човек. Вместо любящият и жизнерадостен съпруг, когото семейството му познава, той е подозрителен и депресиран. Готлиб поема отговорност за състоянието му и го изпраща в Манхатън при психотерапевт, който от години се занимава с ефектите и последствията на ЛСД. Д-р Херълд Абрамсън говори с Олсън, който все още твърди, че ЦРУ искат да го заловят, да го унижат, да го дрогират. Той се страхува, че ще изчезне безследно, чува гласове и вярва, че агенти на Управлението го дебнат навсякъде, за да го арестуват.

В безизходица, Абрамсън и Готлиб се съгласяват, че Олсън трябва да постъпи в психиатрична клиника. Точно преди да постъпи за лечение, Франк е в хотел заедно с учен-агент от Управлението, който го придружава към болницата в Ню Йорк. Посред нощ, само 9 дни след като приема ЛСД, агентът се събужда и вижда как Франк препуска през стаята и скача през стъклото на прозореца. Докато успее на реагира, Франк Олсън вече е на земята, 9 етажа по-надолу, мъртъв.

По високите етажи на ЦРУ скоро се разбира за злощастната случка и в интерес на националната сигурност тя се прикрива. На Алис се казва, че съпругът й умира от „класифицирана болест“ и получава 2/3 от заплатата му като пенсия. Сид Готлиб получава предупреждение, но ЦРУ не спира експериментите му – вместо това ЛСД се тества на проститутки и други хора, за който се смята, че няма да липсват на никого, ако им се случи нещо. Тези експерименти продължават още 10 години.

Необичайната смърт на Франк Олсън обаче не остава тайна. През декември 1974 New York Times публикува история за опитите за контрол над ума на ЦРУ, в която пише, че поне един човек умира заради ЛСД. Семейство Олсън разбира, че това е Франк. Те се появяват в национален ефир, за да разкажат за него, а през 1976 печелят $750 000 в съдебно споразумение и получават лично извинение от президента Джералд Форд.

 
 
Коментарите са изключени