shareit

Величественият провал на експериментите на ЦРУ с ЛСД

| от chronicle.bg |

Десетилетия наред се носят слухове за експерименти, които ЦРУ прави с диетиламид на лизергиновата киселина (LSD, ЛСД), през 60-те години. Дава ли Управлението наистина разни субстанции на нищо неподозиращи хора, в търсене на някакво наркотично оръжие? Отговорът е да. И в следствие на това мъж на име Франк Олсън плаща най-тежката цена.

Семейство Олсън – Алис, Франк и трите им дечица – живеят иделично в град Фредерик, Мериленд. Но Франк пази дълбока тайна. Той разработва начини, по които ефективно да се разпръскват щамове на смъртоносни болести за Дивизията за специални операции към Химическия корпус на армията.

pri_62121218

Франк Олсън

Докато Франк мисли начини как да скрие биологични оръжия в кенчета с пяна за бръснене и отрова за буболечки, изследователят д-р Сидни Готлиб разработва малко по-различни неща с екипа си MK-ULTRA. От години той изучава наркотици като кокаин и мескалин в опит да създаде фармакопея от субстанции, които да бъдат използвани като оръжия по време на война. В началото на 50-те години на миналия век той вярва, че е попаднал на нещо, което може и да свърши работа – лизергиновата киселина. ЛСД няма цвят и мирис и може да сведе един нормален човек до дезориентиран идиот. Идеално.

640px-Pink_Elephants_on_Parade_Blotter_LSD_Dumbo

Картончета с ЛСД

Освен тестове в университети и затвори, членовете на екипа MK-ULTRA изпробват ЛСД и върху себе си – като си го слагат в храната и напитките един на друг без предупреждение. 

Но Готлиб се интересува повече от реакцията на обикновените хора, които не са запознати с ефектите на наркотика и не подозират, че ще го поемат. Шефовете му не дават да се правят експерименти с цивилни, но той има по-добра идея. Всяка година MK-ULTRA се среща със SOD, групата на Франк, с цел обмяна на идеи… Това все пак са хора, които работят с опасни химикали – какъв би бил проблемът да им се капне нещо в питиетата.

На 19 ноември 1953 година, ден сряда, Готлиб изпълнява плана си. Той събира група от 8 колеги, в това число той и Олсън, и приготвя коктейли за всички. 20 минути по-късно им разкрива какво е направил. 

След 1 час Олсън започва да се държи странно. Той е в параноя, че ЦРУ прави заговор срещу него. Той плаче, смее се, пелтечи и вика. На следващата сутрин останалите колеги вече са изтрезнели от наркотика, но Франк все още е силно притеснен и уплашен. Готлиб не знае какво да прави с него и го пуска да си ходи вкъщи.

Вкъщи обаче Франк Олсън е различен човек. Вместо любящият и жизнерадостен съпруг, когото семейството му познава, той е подозрителен и депресиран. Готлиб поема отговорност за състоянието му и го изпраща в Манхатън при психотерапевт, който от години се занимава с ефектите и последствията на ЛСД. Д-р Херълд Абрамсън говори с Олсън, който все още твърди, че ЦРУ искат да го заловят, да го унижат, да го дрогират. Той се страхува, че ще изчезне безследно, чува гласове и вярва, че агенти на Управлението го дебнат навсякъде, за да го арестуват.

В безизходица, Абрамсън и Готлиб се съгласяват, че Олсън трябва да постъпи в психиатрична клиника. Точно преди да постъпи за лечение, Франк е в хотел заедно с учен-агент от Управлението, който го придружава към болницата в Ню Йорк. Посред нощ, само 9 дни след като приема ЛСД, агентът се събужда и вижда как Франк препуска през стаята и скача през стъклото на прозореца. Докато успее на реагира, Франк Олсън вече е на земята, 9 етажа по-надолу, мъртъв. 

По високите етажи на ЦРУ скоро се разбира за злощастната случка и в интерес на националната сигурност тя се прикрива. На Алис се казва, че съпругът й умира от „класифицирана болест“ и получава 2/3 от заплатата му като пенсия. Сид Готлиб получава предупреждение, но ЦРУ не спира експериментите му – вместо това ЛСД се тества на проститутки и други хора, за който се смята, че няма да липсват на никого, ако им се случи нещо. Тези експерименти продължават още 10 години.

Необичайната смърт на Франк Олсън обаче не остава тайна. През декември 1974 New York Times публикува история за опитите за контрол над ума на ЦРУ, в която пише, че поне един човек умира заради ЛСД. Семейство Олсън разбира, че това е Франк. Те се появяват в национален ефир, за да разкажат за него, а през 1976 печелят $750 000 в съдебно споразумение и получават лично извинение от президента Джералд Форд.

 
 
Коментарите са изключени

Упоритото пиле Майк

| от |

Това се случва наистина.

На 10 септември 1945 Майк (който тогава още не се е казвал Майк) е на път да стане вечеря. Често същата съдба застига и други петли като нашия Майк. Мъж на име Лойд Олсен е нагърбен със задачата да организира нещата около пилето и в желанието си да не разочарова тъщата, той заколва петела, оставяйки колкото може повече от врата му – някои хора явно обичат пилешки врат. С добър прицел Лойд отсича главата пет-и-половина-месечната птица. Подобно на всички пилета (а и животни), които губят горния си край, Майк се побърква – това е очаквано.

Radioactive Chicken Heads album cover - by me (40801313134)

По-късно през кариерата си, Майк ще вдъхнови комедийната пънк банда Radioactive Chicken Heads

Неочакваното е, че той продължава да си живее все едно нищо не е станало. Опитва се да кълве за храна, но без клюна (част от бившата му глава) храненето не му се получава. Лойд го оставя за малко и на следващата сутрин, когато отива да види Майк (който все още не се казва Майк), намира го с врат пъхнат под едното крило и все още жив. Мъжът решава, че не може да убие нещо, което просто не умира, и го оставя да живее.

И то продължава да живее…

Майк си събира багажа и заминава за Университета в Юта, където случаят му е документиран и се потвърждава, че пилето хем няма глава, хем е в движение. Упоритото същество е хранено със зърно и вода през пипетка и през 18-те месеца (!), в които живее, успява да качи около 2,5 килограма. Случаят му е разказан в списанията Time и Life, а за самото пиле се казва, че е било „щастливо, колкото всяко друго пиле“.

Майк за нещастие умира по незаслужено тривиален начин – задавя се с храна. Хората от град Фрута в щата Колорадо няма да го забравят никога и в негова чест всеки месец май се си организират фестивал.

 
 
Коментарите са изключени

Да влезеш в спалнята на кралицата

| от |

През лятото на 1982, 33-годишен безработен фен на кралското семейство два пъти преминава 14-метрова стена, покрита с бодлива тел и въртящи се шипове, покачва се по водосточна тръба, влиза в Бъкингамския дворец през един отключен прозорец, сяда на трона на кралицата и дори се наслаждава на кратък tête-à-tête разговор с Нейно Величество.

Майкъл Фаган е роден на 8 август 1948 в Лондон. Жени се през 1972, а когато влиза в Двореца, Майкъл вече има четири деца на възраст между 3 и 10 годинки. В миналото мъжът работи като декоратор и художник, но когато започва да крои плановете си за взлома е безработен.

В месеците преди влизането той прави 12 огледа на Бъкингамския дворец като казва на майка си, че отива да се види с неговата приятелка Елизабет Реджина. За първото си влизане – през юни 1983 – той твърди, че захожда откъм прозорец на стая за камериерки. Когато камериерката вика охранители, но Майкъл не е намерен, те автоматично предполагат, че жената си въобразява.

Фаган разказва, че след това просто се разхожда из дома на кралицата като намира стаите на принц Чарлз и на принцеса Даяна. Той също така казва, че понеже не намира тоалетна, се облекчава в паничката на коргитата. Разказва и че пие някакво вино, което намира в стаята на принц Чарлз. Чувствайки се, по негови думи, като Златокоска, Фаган сяда и на няколко трона.

Той твърди, че му е било по-лесно да влезе, отколкото да излезе, но въпреки това по път за навън просто минава през задните градини и прескача още веднъж стената.

В деня след първия му взлом, Фаган прави опит да открадне кола и е вкаран в затвора за 3 седмици преди да излезе под гаранция. Той влиза в Двореца за втори път на следващия ден. 

Всичко започва в 7:00 сутринта – Фаган отново прескача стената и се изкачва по водосточна тръба този път до покрива, където оставя сандалите и чорапите си (защото такъв човек, разбира се, че носи сандали с чорапи). След като влиза през друг отворен прозорец, той „следвах картините“, за да определи кои стаи са на кралицата. В този процес Майкъл задейства поне една аларма, която обаче е пренебрегната: по-късно ще се окаже, че няколко аларми са инсталирани не както трябва. Към 7:15 часа той успява да счупи стъклен пепелник и взима едно от парчетата му със себе си в спалнята на кралицата, където възнамерява да пререже вените си пред Нейно Величество…

След като отваря завесите близо до леглото й, Елизабет натиска алармата, но по стечение на обстоятелствата никой не отговаря – нощната охрана вече си е тръгнала, а прислугата, която би могла да я чуе, точно в този момент чисти други стаи или разхожда коргитата.

Фаган казва, че кралицата била облечена в нощница с щампа на Статуята на свободата и при вида му извикала „Какво правиш тук?“ След това се опитала да телефонира за помощ, някъде към 7:18, но асистентите й закъснявали за работа и затова заедно с една от прислужничките успяват да вкарат Майкъл в един килер като го убеждават, че там ще намери цигари.

В крайна сметка кралицата и прислужницата намират лакей и го оставят да надзирава Фаган – оказва се, че той не само му дава цигари, но и му сипва чаша от популярното уиски на Елизабет Famous Grouse, което намира в стаята й. Според официалния доклад, кралицата също присъства в сцената, но е прекалено загрижена да пази кучетата си от похитителя, който става все по-емоционален.

По-късно Фаган казва, че краткия му набез на Бъкингамския дворец е в резултат на приемане прекалено много халюциногенни гъби, от които все още е друсан. Срещу него не са повдигнати обвинения за влизате с взлом, но прекарва известно време в психиатрична клиника през 1982, за да се изясни състоянието му.

След като цялата работа преминава, Фаган продължава да се замесва в неприятности с властите, в това число нападение на полицай и пласиране на херои. През 1987 човекът е съден за непристойно държане, което той ще се опита да оправдае с историята, че просто се е съблякъл преди да влезе във водата, за да прибере риболовните си такъми (той е на риба, където пуши трева заедно с приятели). В съда обаче един от очевидците на случилото се, жена, казва как обвиняемият е имал „огромна ерекция“. Фаган отговаря на това с думите, че „съпругът й би трябвало да е ей такъв“, показвайки малко разстояние с палец и показалец.

 
 
Коментарите са изключени

Къде ли щяхме да сме, ако не бяха спрели Dymaxion от производство

| от |

Представете си кола, която побира 11 човека, завива много рязко, има прекрасен разход на горива и вози спокойно с 200 км/ч. Човек на име Ричард Бъкминстър „Бъки“ Фулър измисля именно такава кола през 1933 и дори успява да създаде няколко напълно работещи прототипа. Този елегантен, аеродинамичен автомобил е наречен Dymaxion.

Хенри Форд дава на Бъки няколко от по-ранните си V8 двигатели, с които да експериментира и които в комбинация с капковидната и лека каросерия на автомобила са причината за високата скорост. Разходът на колата е 12 километра на литър, което за времето си е забележително. Колата е с предно предаване и е дълга 6 метра, но въпреки това може да маневрира изключително рязко, защото всъщност отпред има две статични колела, но отзад има едно колело, с което завива. Тази конфигурация обаче ще направи колата и доста проблемна за управление, особено при компенсиране на страничен вятър. Тя ще е причината и за затриването на целия проект.

BuckminsterFuller1

 

Ричард Бъкминстър „Бъки“ Фулър

Бъки има големи планове за Dymaxion – основният от които е да й сложи крила и да я направи летяща, когато се разработят подходящи материали и двигатели, но това никога няма се случи.

През 1933 един от прототипите може да бъде забелязан да обикаля на показ из Чикаго. Именно там автомобилът ще участва във фатален инцидент, който първоначално се смята, че се дължи на задната му гума и заради който инвеститорите ще си вземат парите и ще се оттеглят от целия проект. Впоследствие Dymaxion е оневинен, когато разследване разкрива, че другият водач е виновен, но щетите от черния пиар вече са нанесени и няма връщане назад.

Dynamaxion 1933

Копие на Dymaxion от 2010 

По-късно, в книгата „The Age of Heretics“, авторът Арт Клайнър ще напише, че истинската причина колата да бъде зарязана е банкерите, които заплашват Chrysler, че ще спрат заемите, ако не зазими проекта, защото смятат, че колата ще превземе пазара и ще навреди на продажбите на другите коли, които вече са по магазините. Дали това е така и дали са били прави, никога няма да узнаем.

Наистина впечатляваща машина за времето си. От трите оригинални прототипа само един е запазен и се намира в Националния автомобилен музей в Рено, Невада.

 
 
Коментарите са изключени

Милан и Интер освещават новия Сан Сиро с приятелски мач преди 93 г.

| от |

На 19 септември 1926 г. Милан и Интер ще влязат в приятелски двубой на новооткрития стадион Сан Сиро. На този ден Интер печели с резултат 3-6. До този момент Милан държи футболната крепост в града, но едно добро решение позволява на феновете на двата отбора да ползват едно и също спортно съоръжение.

Макар и днешната футболна култура да се разделя на фракции и враждуващи групи, отборите тогава са имали друга идея. Президентът на клуба на Милан Пиеро Пирели дава идеята за обединение, както и допълнителни 5 милиона лири за построяването. Архитектът Улис Стакини е натоварен с проектирането, но отказва да следва модела на традиционните модели и не строи писта около терена.
По този начин феновете ще имат възможност да бъдат по-близо до зелената покривка, а също така се увеличава и количеството – 35 000 души.

Първоначалното име е „Новият Сан Сиро“, кръстен на квартала, където се намира. И докато феновете имат високи надежди за летящ старт на Милан, отборът успява да изгуби и своя първи мач в лигата. Съоръжението е продадено на град Милан през 1935 година, но Росонерите остават основен ползвател до 1947 г. В същата година Интер решават да плащат наем и също да се възползват от възможността, вместо да строят нов стадион. През 1980 г. Сан Сиро ще бъде преименуван на Джузепе Меаца – звезда от редиците на Милан и на Интер. В следващите години ще има допълнителни ремонти, които ще позволят събирането на близо 80 000 запалянковци. В този момент стадионът е приютил спортните страсти на 3 игри от световното през 1934 г. и още 6 игри от същия формат през 1990 г. Публиката на Милан е ставала свидете и на 4 финала на Шампионска лига през 1965, 1970, 2001 и 2016 г. Да не говорим, че съоръжението е предпочитан избор за всеки музикант през последните години, списъкът с гости е много дълъг.

 
 
Коментарите са изключени