shareit

Как държавните маневри подтикват към убийства и вековното търсене на един убиец

| от |

Около 6:00 часа сутринта в понеделник, 13 ноември 1536 г., Робърт Пакингтън напуска къщата си в Чийпсайд, Лондон – или точно зад ъгъла в Соупърс Лейн – за да отиде на ранната литургия в параклиса Мърсърс в северната част на Уест Чийп. Пътят му е кратък, но Пакингтън, най-вероятно, носи фенер: нощта е тъмна и димът от хилядите комини, смесен с мъгла от Темза, намалява видимостта на няколко крачки.

Докато Пакингтън пресича улицата, само на няколко метра от крайната си цел, се чува изстрел и той моментално падна мъртъв.

Почти веднага след като тялото му удря земята, около него се събира тълпа и въпросите започват. Защо някой би искал да елиминира една от най-уважаваните фигури в Лондон – Пакингтън е не само виден търговец и водеща светлина в Уършипфул Мърсърс Къмпани (чийто герб е на главната снимка), но и член на парламента. Защо убиецът избира толкова натоварена с хора част на Лондон – ежедневен пункт, където се събират безработни мъже, които се надяват да бъдат наети на работа – за извършване на престъплението?

И защо никой не забеляза извършителя или оръжието му? Единствените огнестрелни оръжия, използвани по това време, са аркебузите – и те едва ли са много удобни за един убиец, които иска да нанесе бърз и точен удар. Аркебузите са с дължина повече от метър и трябва да се държат с две ръце. Барутът се запалва с помощта на клечка кибрит и произвежда светкавица – всичко това си личи на тъмно.

Дори в мъглата на това ноемврийско утро всеки, който носи, камо ли да използва такова огнестрелно оръжие, ще привлече внимание. И все пак този убиец, очевидно, на метри от тълпа, вади оръжието и натиска спусъка, следва светкавица и експлозия, но въпреки това никой не го забелязва.

06-359

Аркебуз

Причината, поради която убиецът успява да изчезне незабелязан в тъмнината, е, оказва се, че той изобщо не използва аркебуз, а много по-малкия, по-дискретен пистолет с колесен запалващ механизъм. Всъщност бедният Робърт Пакингтън вероятно държи отличието на първият човек в Англия, убит с пистолет…

Wheellock pistol or 'Puffer'

Пистолет с колесен запалващ механизъм

Когато есенното слънце разсейва мъглата, шокиращата новина за убийството на търговеца вече е из целия град. И до този момент се появява още един въпрос – и четири дни по-късно този въпрос все още нямаше отговор. Пишейки на господаря си виконт Лийл в Кале, Франсис Хол съобщава: „Убиецът на г-н Пакингтън в Чийпсайд, все още не е известен“. Защо, въпреки предложената голямата награда от лорд-кмета, все още няма арестуван?

Това не означава, че няма съмнения. Джон Бейл, скандален протестант, пише десетилетие по-късно, че е сигурен, че подбудителите на убийството са католическите епископи. Скоро след това „Хрониката на Хол“ на Едуард Хол е на щандовете с по-подробна информация за инцидента. Той добавя, че тъй като Пакингтън заклеймява „алчността и жестокостта на духовенството“, най-вероятно „той е бил така срамно убит от един от тях“.

After Hans Holbein the Younger - Portrait of Henry VIII - Google Art Project

Хенри VIII

По времето, когато Джон Фокс пише своята „Книга на мъчениците“ (първо издание на латински от 1559 г.), вече има конкретни заподозрени.

Но преди да стигнем до тях, трябва да обърнем внимание за миналото на убийството. 1536 г. е annus horribilis – най-напрегнатата и бурна година от управлението на Хенри VIII.

Първото зловещо събитие е смъртта на Катерина Арагонска през януари – все още много обичана от много от поданиците на Хенри. Споменът за нейната смърт едва започва да избледнява, когато се появяват новини, че втората съпруга на краля, Ан Болейн, е арестувана и предстои да бъде екзекутирана. Малцина оплакват смъртта на „френската курва“, но мнозина са обезпокоени от начина на нейната смърт. Кралят вече е направил толкова много ужасни неща – включително и да се провъзгласи за папа в Англия. Какво може да измисли след това?

Отговорът е: ще започне да разглобява тъканта на националната религия като затвори по-малките манастири. От това избухва бясна война с брошури между традиционните и реформаторските партии. Съседът обвинява съседа, че е „папист“ или „еретик“ и се появява широко разпространен страх, че обидите скоро ще преминат в насилие. Кромуел дори заповядва всички свещеници да предадат всички си оръжия. След това, през октомври, задаващата се буря удря. До Лондон достигат новини, че хората в Мидландс и на север са се вдигнали на бунт срещу религиозните промени и скоро ще тръгнат на юг. Хенри и неговият двор се затварят в замъка Уиндзор. Гражданите се опасяват, че скоро по улиците им ще тече кръв. И така и става.

Но защо тази кръв е на Робърт Пакингтън? Една улика се крие във факта, че той е старши член на Мърсърс, учи в училище на благородници и редовно присъства в Камарата на общините.

Сега, ако някой лондонец се възмущава от силата на духовенството, то това са търговците, адвокатите и парламентаристите в града. Пакингтън е откровен критик. Но по всяка вероятност е и нещо повече – евангелски активист, който се занимава с контрабандата на забранения превод на Уилям Тиндал на Новия завет и други еретични книги в Англия. Изглежда, той също е и сътрудник на Кромуел и пренася съобщения между министъра и евангелските активисти в Антверпен.

Така че, когато Пакингтън е брутално убит, малко хора се съмняваха, че той е жертва на католически реакционери и че смъртта му е изстрел по протестантите, изстрелян от висшето духовенство или дори от самия епископ на Лондон, Джон Стоксли.

Dean Incent House Berkhamsted CU

Джон Фокс стигна по-далеч в своите „Актове и Устои на Християнската Религия“. Стоуксли, пише той, плаща на някого 60 златни монети, за да извърши убийството. Въпреки това, в изданието на книгата от 1570 г. Фокс променя името на подбудителя. Сега той идентифицира Джон Инсент, каноник на Сейнт Пол (и по-късно декан), като платеца – престъпление, за което се твърди, че Инсент признава на смъртното си легло през 1545 г. Действителният нападател вече е идентифициран като италианец. За да се обърка проблема още повече, друг източник – Holinshed’s Chronicles (1577 г.) – приписва престъплението на неназован престъпник, впоследствие обесен в Банбъри за отделно престъпление.

Можем ли, почти 500 години по-късно, да осмислим противоречивите доказателства? Атаката има всички отличителни белези на професионален „удар“. Оръжието, местоположението, времето – всичко сочи за внимателно планирано убийство.

Наемните убийци не са евтини. Ако злодеят, който натиска спусъка, е този, който по-късно е екзекутиран в Банбъри, ние оставаме с двама заподозрени като възможни подбудители на зверството. Фокс е убеден в признанието на Инсент. Това е, заяви той, засвидетелствано „от хора с големи заслуги и достойна преценка“…

 
 
Коментарите са изключени