shareit

Възгледите на ранните болшевики за любовта, секса и семейството

| от Радослав Тодоров |

В годините около Октомврийската революция сред значителна част от нейните идеолози е разпространено едно доста екстравагантно виждане за взаимоотношенията между мъжа и жената. Странно е, че за първи път за него започва да се говори не в Русия, а във Франция, при това от небезизвестният композитор Фредерик Шопен и по-точно от неговата приятелка Аврора Дюдеван.

Става въпрос за така наречената „Теория на чашата вода”, според която любовта се отрича като остаряла аристократично-буржоазна отживелица и на преден план излизат единствено инстинктивните сексуални потребности, които следва да бъдат задоволявани без всякакви условности.

Въобще половият акт трябва да става толкова просто колкото и утоляването на жаждата, тоест да поискаш секс от някого, дори и напълно непознат, е като да му поискаш да ти налее чаша вода.

Това в голяма степен е свързано с идеите за еманципация, освобождаване от всякаква зависимост, отмяна на всички ограничения и изравняване на правата на жените към тези на мъжете, които започват да се развиват от средата на 19 век. Като те са особено енергично прокламирани от съветската революционерка и идеолог Александра Колонтай, както и от германката Клара Цеткин, деец на немското и международното комунистическо движение. Тези лидерки на тогавашния феминизъм акцентират най-вече върху свободите и правата на жените, както и за колективно отглеждане на децата, а не толкова върху сексуалните въпроси.

Предсказания че социализма ще унищожи буржоазното семейство са изказвани още от Маркс и от Енгелс. За разлика от тях обаче впоследствие Ленин се отнася доста враждебно към Теорията на чашата вода, определяйки я като „напълно немарксистка и още повече противообществена”. Тъй като с нея започва нещо като сексуална революция, паралелно с политическата, и е удивително, че тя се заражда повече от половин век преди сексуалната революция от 70-те години на Запад, при това в едно доста по-строго и консервативно общество. В тогавашна Русия, която ври и кипи от войни, революции, идеологически сблъсъци и чистки, това идва като още един удар подриващ стабилността и устоите на обществото, предизвиквайки повече деградация отколкото полза за младежта.

Александр Коллонтай

Концепцията за новата жена се заражда още през втората половина на 19 век, като най-известният теоретик и оратор развиващ тази концепция в Русия се явява Александра Колонтай, станала известна впоследствие като Червената Месалина, поради своето разкрепостено мислене относно половите взаимоотношения и многото си любовници.

Според нея жената трябва да се избави от всички излишни емоции, да се откаже от ревността към мъжа си и да уважава неговата свобода и правото му да си намира и други партньорки. Появяват се лозунги като „Жени, дружете с възлюбените на своя мъж”, или „Добрата жена сама избира възлюбена за своя мъж, а добрият мъж сам препоръчва жена си на своите другари”. Като единственото правило за някакво урегулиране, е че ако например се образува опашка за някоя жена, мъжа й има право да не чака ред. Но лесно може да се предположи до какви неразбории води всичко това, дори и без да стигаме до въпроса за безконтролното разпространение на венерически болести.

Що се отнася до семейството обаче, марксистките възгледи за взаимоотношенията между мъжа и жената са подробно изложени още от Фридрих Енгелс, според когото семейството се явява надстройка над икономическия базис. Например трактовката на Енгелс за моногамията е, че тя представлява способ за по-лесно унаследяване на богатството от биологичните наследници. Според него семейното домакинство трябва да стане част от обществения труд, а грижата за децата и тяхното възпитание – обществено дело, в резултат на което семейството в буржоазния му вариант следва да отмре.

Плакати с лозунги призоваващи комсомолките да не отказват предложения за срещи и към комсомолците да удовлетворяват своите полови стремежи

Тези възгледи се споделят и поддържат и от Ленин, който предлага планомерно заменяне на индивидуалното управление на семейните ресурси с общо изхранване на големи групи от семейства. Но относно разпространената по това време „Теория на чашата вода“, той е доста критичен, отбелязвайки че тя вече е предизвикала достатъчно развращение и деградация сред съвременната младеж. Като цяло кръговете около Ленин, в чиито ръце се озовават юздите на революцията, а впоследствие и на властта, са неблагосклонни към тази теория. Сред тях все пак преобладава виждането, че и при социализма любовта трябва да се съхрани. Но тя трябва да бъде принципно различна от буржоазната любов – сериозна, дълбоко сдържана, разумна и красива любов, а не развратна и първобитна, каквато според тях тя е била дотогава. Но въпреки острите критики от върховете на властта към тенденцията половите отношения да се приравняват на всички останали физиологични нужди, като утоляването на жаждата, тя придобива дори още по-широка популярност в началото на 20-те години.

На нея се посвещават статии в пресата, както и редица комсомолски диспути. Огромната й популярност налага през 1924 г. психологът Арон Залкинд, който пише кодексът „Дванадесет полови заповеди на революционния пролетариат”.

665@495@8a8643a93a1155dde353b6d36c29a29e-ODU0Y2JkZjI4YQ

В него се призовава да се усмири и въведе в порядък надигналата се вълна на народна сексуална свобода. Но той има препоръчително-възпитателен характер, а не законодателен, поради което и далеч не навсякъде успява да намери своето приложение. Нещо повече, през 1925 г. в Москва дори се появява общество от радикални нудисти, чиято идея е, че облеклото трябва да е максимално оскъдно или въобще да го няма, за да може да бъде осъществен половият акт максимално бързо и лесно във всеки един момент, когато това бъде пожелано. Така тази своеобразна сексуална революция продължава да се вихри формално чак до 1935 г. когато вече е практически криминализирана при Сталин, с въвеждането на закона за наказателна отговорност по порнографски престъпления. Идеалът за съветската жена, който се оформя през 30-те години, по същество вече започва силно да влиза в противоречие с теорията на чашата вода и идеите на Александра Колонтай. Сега съветската жена трябва главно да съблюдава трудовите си задължения както в семейството, така и в обществената сфера.

сов

Макар цялата тази история да не е особено популярна дори в самата Русия, съвременните психолози изследващи сексуалните и семейни взаимоотношения, започват все по-често да се сещат за нея откривайки доста наченки и прилики на такова поведение у съвременната младеж. Тъй че реално въпросната теория практически продължава да живее под една или друга форма, естествено тя сега е неназовавана по същия начин както в началото на миналия век, но въпреки това носи много от белезите на тогавашното движение. Освен възхода на днешния феминизъм на това наподобяват и съвременното независимо и разкрепостено поведение на жените, които в много от случаите приемат секса за нещо по-просто отколкото мъжете го приемат. На гражданския брак отдавна не се гледа като на нещо задължително вече дори и у по-старото поколение, преобладават връзките на семейни начала, които често са краткотрайни и заменяни с нови, количеството независими жени впечатлява, тяхното участие в политиката и бизнеса – също.

Така че Клара Цеткин и Александра Колонтай напълно могат да се гордеят със съвременните си последователи, макар и те да не подозират, че до голяма степен възгледите им за семейството и секса са били описани още преди сто години. Дали действително вярата в любовта и брака ще отмре или както през 20 век ще се появят сили, които да я върнат, предстои да видим и разбира се по един или друг начин, сами да участваме в този процес?

 
 
Коментарите са изключени

Упоритото пиле Майк

| от |

Това се случва наистина.

На 10 септември 1945 Майк (който тогава още не се е казвал Майк) е на път да стане вечеря. Често същата съдба застига и други петли като нашия Майк. Мъж на име Лойд Олсен е нагърбен със задачата да организира нещата около пилето и в желанието си да не разочарова тъщата, той заколва петела, оставяйки колкото може повече от врата му – някои хора явно обичат пилешки врат. С добър прицел Лойд отсича главата пет-и-половина-месечната птица. Подобно на всички пилета (а и животни), които губят горния си край, Майк се побърква – това е очаквано.

Radioactive Chicken Heads album cover - by me (40801313134)

По-късно през кариерата си, Майк ще вдъхнови комедийната пънк банда Radioactive Chicken Heads

Неочакваното е, че той продължава да си живее все едно нищо не е станало. Опитва се да кълве за храна, но без клюна (част от бившата му глава) храненето не му се получава. Лойд го оставя за малко и на следващата сутрин, когато отива да види Майк (който все още не се казва Майк), намира го с врат пъхнат под едното крило и все още жив. Мъжът решава, че не може да убие нещо, което просто не умира, и го оставя да живее.

И то продължава да живее…

Майк си събира багажа и заминава за Университета в Юта, където случаят му е документиран и се потвърждава, че пилето хем няма глава, хем е в движение. Упоритото същество е хранено със зърно и вода през пипетка и през 18-те месеца (!), в които живее, успява да качи около 2,5 килограма. Случаят му е разказан в списанията Time и Life, а за самото пиле се казва, че е било „щастливо, колкото всяко друго пиле“.

Майк за нещастие умира по незаслужено тривиален начин – задавя се с храна. Хората от град Фрута в щата Колорадо няма да го забравят никога и в негова чест всеки месец май се си организират фестивал.

 
 
Коментарите са изключени

Къде ли щяхме да сме, ако не бяха спрели Dymaxion от производство

| от |

Представете си кола, която побира 11 човека, завива много рязко, има прекрасен разход на горива и вози спокойно с 200 км/ч. Човек на име Ричард Бъкминстър „Бъки“ Фулър измисля именно такава кола през 1933 и дори успява да създаде няколко напълно работещи прототипа. Този елегантен, аеродинамичен автомобил е наречен Dymaxion.

Хенри Форд дава на Бъки няколко от по-ранните си V8 двигатели, с които да експериментира и които в комбинация с капковидната и лека каросерия на автомобила са причината за високата скорост. Разходът на колата е 12 километра на литър, което за времето си е забележително. Колата е с предно предаване и е дълга 6 метра, но въпреки това може да маневрира изключително рязко, защото всъщност отпред има две статични колела, но отзад има едно колело, с което завива. Тази конфигурация обаче ще направи колата и доста проблемна за управление, особено при компенсиране на страничен вятър. Тя ще е причината и за затриването на целия проект.

BuckminsterFuller1

 

Ричард Бъкминстър „Бъки“ Фулър

Бъки има големи планове за Dymaxion – основният от които е да й сложи крила и да я направи летяща, когато се разработят подходящи материали и двигатели, но това никога няма се случи.

През 1933 един от прототипите може да бъде забелязан да обикаля на показ из Чикаго. Именно там автомобилът ще участва във фатален инцидент, който първоначално се смята, че се дължи на задната му гума и заради който инвеститорите ще си вземат парите и ще се оттеглят от целия проект. Впоследствие Dymaxion е оневинен, когато разследване разкрива, че другият водач е виновен, но щетите от черния пиар вече са нанесени и няма връщане назад.

Dynamaxion 1933

Копие на Dymaxion от 2010 

По-късно, в книгата „The Age of Heretics“, авторът Арт Клайнър ще напише, че истинската причина колата да бъде зарязана е банкерите, които заплашват Chrysler, че ще спрат заемите, ако не зазими проекта, защото смятат, че колата ще превземе пазара и ще навреди на продажбите на другите коли, които вече са по магазините. Дали това е така и дали са били прави, никога няма да узнаем.

Наистина впечатляваща машина за времето си. От трите оригинални прототипа само един е запазен и се намира в Националния автомобилен музей в Рено, Невада.

 
 
Коментарите са изключени

Да влезеш в спалнята на кралицата

| от |

През лятото на 1982, 33-годишен безработен фен на кралското семейство два пъти преминава 14-метрова стена, покрита с бодлива тел и въртящи се шипове, покачва се по водосточна тръба, влиза в Бъкингамския дворец през един отключен прозорец, сяда на трона на кралицата и дори се наслаждава на кратък tête-à-tête разговор с Нейно Величество.

Майкъл Фаган е роден на 8 август 1948 в Лондон. Жени се през 1972, а когато влиза в Двореца, Майкъл вече има четири деца на възраст между 3 и 10 годинки. В миналото мъжът работи като декоратор и художник, но когато започва да крои плановете си за взлома е безработен.

В месеците преди влизането той прави 12 огледа на Бъкингамския дворец като казва на майка си, че отива да се види с неговата приятелка Елизабет Реджина. За първото си влизане – през юни 1983 – той твърди, че захожда откъм прозорец на стая за камериерки. Когато камериерката вика охранители, но Майкъл не е намерен, те автоматично предполагат, че жената си въобразява.

Фаган разказва, че след това просто се разхожда из дома на кралицата като намира стаите на принц Чарлз и на принцеса Даяна. Той също така казва, че понеже не намира тоалетна, се облекчава в паничката на коргитата. Разказва и че пие някакво вино, което намира в стаята на принц Чарлз. Чувствайки се, по негови думи, като Златокоска, Фаган сяда и на няколко трона.

Той твърди, че му е било по-лесно да влезе, отколкото да излезе, но въпреки това по път за навън просто минава през задните градини и прескача още веднъж стената.

В деня след първия му взлом, Фаган прави опит да открадне кола и е вкаран в затвора за 3 седмици преди да излезе под гаранция. Той влиза в Двореца за втори път на следващия ден. 

Всичко започва в 7:00 сутринта – Фаган отново прескача стената и се изкачва по водосточна тръба този път до покрива, където оставя сандалите и чорапите си (защото такъв човек, разбира се, че носи сандали с чорапи). След като влиза през друг отворен прозорец, той „следвах картините“, за да определи кои стаи са на кралицата. В този процес Майкъл задейства поне една аларма, която обаче е пренебрегната: по-късно ще се окаже, че няколко аларми са инсталирани не както трябва. Към 7:15 часа той успява да счупи стъклен пепелник и взима едно от парчетата му със себе си в спалнята на кралицата, където възнамерява да пререже вените си пред Нейно Величество…

След като отваря завесите близо до леглото й, Елизабет натиска алармата, но по стечение на обстоятелствата никой не отговаря – нощната охрана вече си е тръгнала, а прислугата, която би могла да я чуе, точно в този момент чисти други стаи или разхожда коргитата.

Фаган казва, че кралицата била облечена в нощница с щампа на Статуята на свободата и при вида му извикала „Какво правиш тук?“ След това се опитала да телефонира за помощ, някъде към 7:18, но асистентите й закъснявали за работа и затова заедно с една от прислужничките успяват да вкарат Майкъл в един килер като го убеждават, че там ще намери цигари.

В крайна сметка кралицата и прислужницата намират лакей и го оставят да надзирава Фаган – оказва се, че той не само му дава цигари, но и му сипва чаша от популярното уиски на Елизабет Famous Grouse, което намира в стаята й. Според официалния доклад, кралицата също присъства в сцената, но е прекалено загрижена да пази кучетата си от похитителя, който става все по-емоционален.

По-късно Фаган казва, че краткия му набез на Бъкингамския дворец е в резултат на приемане прекалено много халюциногенни гъби, от които все още е друсан. Срещу него не са повдигнати обвинения за влизате с взлом, но прекарва известно време в психиатрична клиника през 1982, за да се изясни състоянието му.

След като цялата работа преминава, Фаган продължава да се замесва в неприятности с властите, в това число нападение на полицай и пласиране на херои. През 1987 човекът е съден за непристойно държане, което той ще се опита да оправдае с историята, че просто се е съблякъл преди да влезе във водата, за да прибере риболовните си такъми (той е на риба, където пуши трева заедно с приятели). В съда обаче един от очевидците на случилото се, жена, казва как обвиняемият е имал „огромна ерекция“. Фаган отговаря на това с думите, че „съпругът й би трябвало да е ей такъв“, показвайки малко разстояние с палец и показалец.

 
 
Коментарите са изключени

Адам Райнер – джуджето, което стана великан

| от |

Малко детайли се знаят за живота и личността на Адам Райнер, въпреки че е необикновена част от медицинската история. Мъжът е роден в Грац, Австрия, през 1899 и докато расте и се развива става ясно, че осанката му е по-ниска от на средния човек. През 1920, когато е на 21 години, той е висок едва 1,18 метра. Докторите официално го класифицират като джудже.

Но някъде през 20-те си години с Адам се случва нещо необикновено – той започва да расте стрeмглаво. И като казваме стремглаво: до 32-ата си годишнина Адам Райнер е висок 2,18 метра. Това прави по 10 сантиметра на година. Тялото му обаче се изтощава сериозно от този процес и скоро мъжът е прикован за леглото. 

Изглежда че секрецията на хипофизната жлеза на клетника – жлезата, която отговаря за хормона на растежа – минава от просто шуртене в цял водопад след като става на 21. Неизправният орган кара тялото му да отдели всичките си ресурси за неконтролирния растеж, което в крайна сметка го прави слаб и неспособен да стои прав. През декември 1930 мозъчен хирург прави местна упойка на Райнер и вкарва инструменти в носа му, за да стигне до хипофизата му – малък дял от мозъка, който се намира в труднодостъпната му основа. Хирургът открива и премахва еозинофилен аденом – доброкачествен тумор, който притиска хипофизата. Тази процедура спира силния растеж на Адам, но щетите вече са нанесени.

Адам Райнер прекарва остатъка от дните си неспособен да седи изправен. По-късно той е приет в старчески дом, където живее до кончината си на 4 март 1950, на 51 години. В деня на смъртта си той е висок 2 метра и 34 сантиметра – двойно повече, отколкото когато е на 21. Въпреки че в младежките си години е един от най-ниските мъже в Австрия, с времето Адам става най-високият мъж държавата.

До ден днешен той е единственият човек в историята на медицината, който е класифициран и като джудже, и като гигант.

 
 
Коментарите са изключени