shareit

Вампирът от Хановер и търговията с човешко месо

| от |

Преди близо 100 години Фриц Харман става известен като успешен търговец на дрехи втора ръка. Другият интересен бизнес е продажбата на евтино месо по домовете. Двете занимания успяват да го превърнат в един от заможните жители на Хановер. В малкото градче хората се познават много добре и до един ще потвърдят, че Фриц е малко странен, но пък добродушен човек, който се харесва на всички.

Дори полицията хранила положителни симпатии, защото той често влизал в ролята на информатор. Често зад усмивката и доброто реноме се крие една по-сериозна тайна и Фриц не е изключение в това правило. Роден е през 1879 г. в семейство с 6 деца. Още като малък е гледан от майка си, която за жалост е инвалид. Като най-малко дете, за него не оставало много време. Фриц обичал да си играе с кукли, да носи рокли и винаги да бяга далече от другите деца.

Естествен враг са момчетата. Баща му Оли се опитва да го кали и по тази причина го изпраща във военно училище на 16-годишна възраст. Учителите виждат потенциала му, но само след няколко месеца разбират, че страда от епилепсия. Тогаващните правила не позволяват да продължи във въпросното училище. Фриц започва да работи в цигарената фабрика на баща си и прекарва почти една година, преди да извърши своето първо престъпление – сексуален тормоз върху млади момчета. Полицията го залавя и изпраща в лудница, каквото е практиката по това време. След шест месеца педофилът успява да избяга и пресича границата на Швейцария. Там намира любовта в лицето на Ърна Лоуверт.

 

Friedrich_Haarmann

Снимка: By zur Druckversion – http://www.nla.niedersachsen.de/master/C3413171_N2545588_I503_L20_D0.html, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5345805

Отношенията са кракти, Ърна забременява, а той се връща обратно в Германия през 1900 г. с цел, за да завърши обучението си. Опитите да прикрие заболяването не са особено успешни и през следващата година отново ще лежи в болница за четири месеца, като през 1902 г. ще бъде уволнен от армията. Докато самият той твърди, че е реабилитиран, родният му баща продължава да се опитва да го върне завинаги в лудницата. Точно тези опити успяват да се избегнат абсолютно всеки път. След напускането на армията получава военна пенсия, а през 1904 г. взима и инвалидна пенсия. През следващите десет години ще допълва бюджета си с дребни престъпления, кражби и измами. Страстта към малки момченца обаче не затихва и се усеща тежко в родния град по време на Първата Световна война.

През 1913 г. инспекторите залавят Фриц, но за грешното престъпление – обири. Изпращат го за 5 години в затвора и там в пълна безопасност посреща края на войната. Любовта може да избухне на най-странните места и именно зад решетките Хърман успява да се влюби в 24-годишния Ханс Гранс. Веднага след освобождаването им, двамата заживяват заедно. Бившите затворници излизат на свобода през 1918 г. във време, когато Германия се разпада с висока скорост. Разорена от войната, измъчена от липсата на мъже и подготвена да плаща репарации, тази страна е на ръба на оцеляването си.

В тези условия Фриц и неговият любовник Ханс се превръщат в перфектните хора за всякакви операции. Веднага намират работа за укриване на контрабанда и понеже са бивши затворници, получават и оферта от полицията да бъдат информатори. През септември същата година Фридел Рохе бяга от дома си. Когато семейството започва да го търси, разбира, че се е сприятелил с бившия затворник и често двамата се забавляват в апартамента му. При опит да се намери съдействие от полицията, семейство Рохе не получава никакво – никой не искал да закача един от най-добрите доносници. Когато все пак полицията е принудена да действа, Фриц е открит в леглото с 13-годишно момче, но Фридел не бил там.

Hannover, Prozeß gegen Friedrich Haarmann

 

Снимка: By Bundesarchiv, Bild 102-00882 / Georg Pahl / CC-BY-SA 3.0, CC BY-SA 3.0 de, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5479220

За това провинение е задържан от полицията за непристойно поведение с малолетен, но нищо повече. През 1919 г. полицията знае, че заподозреният се занимава с нелегална търговия на месо. По-важното е, че клиентите винаги са очаровани колко прясно е и на какви ниски цени се продава. Докато немската икономика е в пълен колапс, Фриц се оказва един от ценните търговци, докато мнозина се борят, за да сложат хляб на масата, а какво да говорим за месо. През 20-те години на миналия век, мъжът започва да обикаля жп гарите на града.

Неговото любимо занимание е да търси тийнейджъри, които са избягали от дома си. На всички предлага убежище и храна. Бягството от дома било толкова популярно, че полицията трудно можела да проследи всеки. Фриц не просто можел да намира своето ново забавление, той имал възможност да избира. Когато полицията пристигнала да търси младия Фридел, Харман бил доволен от факта, че никога не погледнали какво наистина се крие зад печката на дърва. Един поглед бил достатъчен, за да видят смачканата глава на момчето, която е насилствено отделена от тялото. Всяка една нова любовна афера завършвала със „захапката на любовта“.

По време на любовната игра, Фриц захапвал своите жертви за врата и ги убивал като хищник. Докато тялото на жертвата се бори за последна глътка въздух, извергът задоволявал и своите сексуални нагони. Когато приключвал с половия акт, разчленявал труповете и ги хвърлял в мелачката за месо. Това бил произходът на евтиното месото, което продавал. Обикновено го рекламирал като телешко или говеждо. Останките били изхвърляни в близката река. Цели 6 години немската полиция не започва разследване за изчезващите хора.

Hannover, Prozeß gegen Friedrich Haarmann

Снимка: By Bundesarchiv, Bild 102-00884 / Georg Pahl / CC-BY-SA 3.0, CC BY-SA 3.0 de, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5479223

Според някои изчисления, Фриц е успял да убие около 50 момчета. Неговият любовник често избирал онези, които били добре облечени, за да може да обнови гардероба си. Така идвали и употребяваните дрехи. Иронията е, че семействата можели да се сдобият с дрехите на своите деца, докато вампирът от Хановер продължавал да върлува. През май 1924 г. напрежението започва да ескалира. Униформените нямали избор, след като получавали тонове жалби и всички завършвали с едно и също име.

След като реката издала своята тайна и на брега изплували няколко детски черепа, водолазите били принудени да се намесят. Най-накрая реката издава своята добре пазена тайна – открити са останките на поне 22 момчета и млади мъже. Игнорирането на главния заподозрян вече не може да продължава. Необходимо е професионално присъствие и двама инспектори от Берлин пристигат, за да направят разследване. След няколко дни в наблюдения, детективите вече знаели кой е в основата на изчезващите деца. Педофилът е заловен при опит да заговори едно от децата и докато е зад решетките, полицаите нахлуват в дома му.

Стените и пода са окъпани в кръв. Гардеробите са пълни с дрехи. В затвора Фриц говори с психолог и споделя, че е щастлив да признае всичко. Така и не казва точния брой на жертвите си, смята, че са някъде между 30-40 души. Малко по-късно ще повиши числото на 50-70. Предвид не толкова развитита система на криминалистите, идентифицираните жертви били едва 27, макар да присъстват останки и на много други. Разпознаването по дрехите също не можело да се случи – Фриц никога не водил записки какво е продавал.

В съдебната зала продължава да се държи изключително нагло. Пуши цигари, гледа снимки на изчезнали деца, смее на семействата. На една конкретна снимка крещи в лицето на бащата, че никога не би го докоснал толкова грозно дете. Обявен е за виновен за 24 от 27-те повдигнати обвинения. На 15 април 1925 г. е обезглавен чрез гилотина. Любовникът е осъден на доживотна присъда, но по-късно ще се намали на 12 години затвор.

 

Hannover, Prozeß gegen Friedrich Haarmann

Снимка: By Bundesarchiv, Bild 102-00922 / Georg Pahl / CC-BY-SA 3.0, CC BY-SA 3.0 de, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5479246

След обезглавяването, главата на Фриц е запазена във формоалдехид и предадена на медицинското училище в Готинген. Неидентифицираните деца се погребват в масов гроб. Историята, колкото и смразяваща да е тя, кара немския режисьор Фриц Ланг да направи трилъра „М и М“ и да разкаже историята на серийния убиец. Ефектът от тези действия нанася щети и на толерантността на хомосексуални. Германия забранявала подобни актове, но след като Фриц избирал само момчета, нивото на толерантност спаднало значително. Немското население променило своите възгледи към гейовете, а по-късно напрежението се използвало от нацистите.

Заглавна снимка: By Bundesarchiv, Bild 102-00921 / Georg Pahl / CC-BY-SA 3.0, CC BY-SA 3.0 de, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5479244

 
 
Коментарите са изключени