shareit

Убийството на Кенеди, което никога няма да бъде разгадано

| от |

Това е най-голямата мистерия, която – почти 60 години по-късно – никога не е разрешена категорично.

В 11:38 ч. местно време, на 22 ноември 1963 г., Air Force One каца на Лъв Фийлд в Далас. На борда е американският президент Джон Ф. Кенеди, който посещава тексаския град в опит да повиши популярността си в щата преди президентските избори следващата година. По-малко от час по-късно куршум разбива черепа му. Но самоличността на убиеца – и мотивацията му – оттогава е обект на дълбоки анализи и проучвания.

През 2017 г. над 30 000 правителствени документа, касаещи покушението, са пуснати в публичното пространство в пълна, или в редактирана форма. Въпреки че добавят повече детайли към дебата и попълват няколко празни места, те не успяват да представят неоспоримо обяснение. Делото все още не е приключило, a мъглата около трагедията все още е гъста. Но докато извършителят и неговата кауза продължават да се спекулират, суровите събития от онзи съдбоносен ноемврийски ден изгарят следи върху колективните спомени на цяла една нация.

Президентът е в Тексас по политически причини. Кенеди и вицепрезидентът Линдън Б. Джонсън се обединяват за овладяване на една кървава рана, отворила се в Демократическата партия в щата с конфликта между двама ключови тексаски демократи – губернатора Джон Конали и сенатора Ралф Ярборо. Хватът на демократите около Тексас е крехък и нестабилен. Кенеди, въпреки че тексасецът Джонсън му е вице, взема държавата с по-малко от 50 000 гласа на президентските избори през 1960 г. „Ако губернаторът и сенаторът не се съгласят скоро на примирие“, отбелязва Уилям Манчестър, автор на книгата „Смъртта на президента“, „няма да има шанс там следващата есен. Никоя партия не би отказала 25 електорални гласа, така че и Кенеди, и Джонсън отиват, за да оправят нещата. Трябваше да направят голямо събитие от цялото пътуване.“

Кенеди осъзнава риска. Далас има репутация в политическото насилие и предишния месец сенаторът от Арканзас Джей Уилям Фулбрайт директно съветва Кенеди да премахне града от списъка с пет града, които смята да посети в Тексас. „Далас е много опасно място“, предупреждава той. „Не бих отишъл там. Не тръгвайте.“

Фулбрайт не е единственият, който се чувства така. Когато четири дни по-рано тайните служби карат по маршрута на кортежа, местният оперативен работник „Форест В. Сорелс осъзнава, че високата архитектура в центъра на Далас прави хората в кортежа „лесен дивеч“. Около 20 000 прозорци гледат към маршрута – това са 20 000 потенциални снайперисти, срещу които дори най-големите усилия на разузнавателния отдел не могат да предоставят адекватна защита.

Популярността на Кенеди в града е изключително ниска. Местният вестник, Dallas Morning News, е особено жесток, когато става дума за подклаждане на политическо недоволство и екстремизъм. Собственикът му Тед Дийли преди няколко години в Белия дом казва на президента, че по това време се изисква „човек на кон, за да ръководи тази нация, но много хора в Тексас мислят, че карате триколка“. Тексас действително вижда президента като мек либерал, който иска да размрази леда на Студената война.

John F Kennedy Official Portrait

Портретът на Кенеди в Белия дом

Kогато се събужда в хотелска стая във Форт Уърт в последната сутрин от живота си, дори да не вярва, че влиза в бульон от недоверие и омраза, страница 14 от Dallas Morning News напомня на Кенеди за това. Там има публикувана реклама на цяла страница, чието заглавие иронично приветства президента в Далас, преди да му зададе дузина въпроси, включително един, който предполага, че е в сговор с Виетнамската комунистическа партия. „ИЗИСКВАМЕ отговори на тези въпроси“, завършва публикацията.

След 13-минутния полет от Форт Уърт до Далас, Кенеди и съпругата му Джаки заемат местата си в кабриолета Линкълн Континентъл, който ще ги отведе по обиколен маршрут през града преди официален обяд в Dallas Trade Mart. Пред тях седят губернаторът Конали и съпругата му Нели. Дъждът от сутринта е приключил и небето вече е ясно и синьо. Ако пороят беше продължил, покривът на Линкълна щеше да е вдигнат, което вероятно щеше да предотврати трагедията.

JFK's family leaves Capitol after his funeral, 1963

Настава моментално търсене на убиеца и не след дълго един от служителите на Тексаското училищно книгохранилище е главен заподозрян. Шестият етаж на сградата е в ремонт и купчини кутии са преместени в единия край, което предоставя идеалното скривалище за пушка и потенциалния убиец. Мъжът се казва Лий Харви Осуалд.

Търсенето на Осуалд ​​не продължава дълго. Четиридесет и пет минути след покушението полицай от Далас е застрелян на 5 километра южно от Дийли Плаза. Предполагаемият убиец – човек, който отговаря на описанието на Осуалд – след това се скрива в местното кино, където бързо е задържан. Когато страната и светът са в дълбок шок, бързият арест на предполагаем убиец донася някакъв хладен комфорт.

В лицето на Осуалд ​​властите твърдо вярват, че имат един солиден заподозрян – бурен човек със симпатии към марксизма и рекорден по стрелба, докато е в армията. Профилът му е доста удобен – самотният стрелец ​​с неспокоен нрав.

Това обаче не е краят на драмата. Два дни след покушението, докато е прехвърлян в окръжния затвор, Осуалд е смъртоносно прострелян от собственика на местен нощен клуб Джак Руби в подземния паркинг на полицията в Далас. След като заявява пред медиите, че е само изкупителна жертва на нещо по-голямо – „Те просто се възползват от мен“, твърди Осуалд – той ​​отнася истината за убийството в гроба.

Седмица след смъртта на Кенеди, новият президент, Джонсън, разпорежда създаването на комисия за убийството на президента Кенеди, която да разследва пълните обстоятелства на трагедията. Водена от главния съдия Ърл Уорън (и впоследствие наречена Комисията на Уорън), тя излага своите констатации десет месеца по-късно в доклад от 888 страници. Заключението й е кристално ясно: Осуалд е единственият убиец ​и е действал сам. По същия начин убийството му от Руби е друг индивидуален акт.

За някои Докладът на Уорън е дълбоко незадоволителен, просто подпечатване на първоначалния анализ на властите. През почти 60-те години оттогава всяка секунда от покушението е проучена с най-дълбоките криминалистични подробности. Писателят Марк Лоусън веднъж казва, че това е „порой от коментари, равен само на библейската наука“. Съответно редица теории впоследствие са представени, обсъдени, развенчани и потвърдени. През 1975 г. по телевизията са излъчени основните доказателства, които остават крайъгълният камък на много конспиративни теории около убийството. На същия ден през ноември 1963 г. местен мъж на име Абрахам Запрудер използва кинокамерата си, за да заснеме кортежа, докато минава през Дили Плаза. Неговите кадри, и по-специално кадър 313, показват изстрела в главата, който убива президента. Ударът бута Кенеди назад, което предполага, че изстрелът идва отпред, а не отзад – тоест има голяма вероятност той да не e застрелян от книгохранилището…

 
 
Коментарите са изключени