shareit

Търговията с роби – кой купуваше и кой продаваше

| от |

Робството е един от най-големите бичове на историята. Отнемането на човешката идентичност, закупуването на човешко същество и разпореждането с неговата личност е нарушение, което днес би засегнало редица конвенции, както и правата на човека. Подобно дело най-вероятно ще привлече световния поглед, а резултатът и последствията биха били жестоки. Робството обаче има много сериозни корени и може да се забележи в зората на цивилизацията.

Архивите показват, че шумерите (цивилизация датиращата от 3500 г. пр. Хр.) са използвали роби от зората на света и преди същите да се озоват в Европа, някъде в средните векове, робовладелецът е бил на особена почит. Горе-долу по същото време можем да забележим, че Османската империя използва тази практика, а в България е трудно да забравим какво точно се празнува на 2-ри февруари. А що се отнася за страни като Холандия, Франция, Испания, Португалия и Великобритания, те с общи сили са допринесли за създаването на така наречения Атлантическия пазар на роби.

Roman_collared_slaves_-_Ashmolean_Museum

Снимка: By Jun – Flickr: Roman collared slaves, CC BY-SA 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=16289799

През 1416 г. Дубровнишката република първа ще забрани притежаването на роби, но ще минат много години, преди да се спре лудостта – едно човешко същество да притежава друго. Защо обаче Африка се превръща в страна на роби, особено след като виждаме, че имат много светъл исторически пример в лицето на Османската империя. И в случай, че се чудите, до този момент може да преброите на пръсти онези страни по целия свят, които не са използвали роби по една или друга причина.

Африка се оказва континентът, който според историците е приемал робството много преди да пристигнат колонизаторите. Присъствието им е било нещо напълно нормално. Роби са заемали позиции в домакинската работа, в земеделието, индустрията и дори армията. Понякога роби са извършвали функциите на куриери, медиатори и дори на търговци, продавайки стоката на господаря си. И макар изброените европейски страни да се смятат за основен вносител на роби, едва през XVI успяват да изпреварят арабския свят.

Холандците се насочват към Азия и взимат роби от своите колонии. Според изчисленията за близо VI века Гамбия продава една трета от населението си . Същото се случва в Западен Судан, Гана и Мали. Сиера Леоне губи половината си популация през XIX век. В пика на търговия с роби, повече от 50 000 души минават през Занзибар, който се превръща в главно пристанище за износ през XIX век. През XVI век голяма част от популацията на континента отплава от Занзибар и заминава за Арабския полуостров. Арабите били известни робовладелци и често сами навлизали в територията на континента, за да събират човешки капитал.

Schnorr_von_Carolsfeld_Bibel_in_Bildern_1860_038

Снимка: By Julius Schnorr von Carolsfeld – Die Bibel in Bildern, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5483156

Друг интересен факт, е че те имали особена слабост към жените, но не и към мъжете. Поради факта, че европейските колонизатори започнали да събуждат много сериозна вражда, арабите предпочели да установят нов маршрут през Сахара. Борну се превръща в сериозен пазар още от 1898 г. Трансферът на хора през Атлантическия океан до Америка става основна операция на португалци, хоналандци, британци, французи и още много други. Корабите, които спират на карибските портове разменят хора за захар, суров памук, а по-късно и за кафе. Съответно със стоки като памучен плат, желязо, злато, шапки, барут, оръжие и алкохол, европейските кораби тръгвали към Африка, където всичко се разменя за хора.

И така се създава добре познатия търговски триъгълник, където корабите никога не пътуват празни. Откъде идват робите? Това е добър въпрос, в началото всеки африканец е имал свои роби и след като идват европейците и предлагат добри цени за човешки капитал, богатите африканци смело продават. В един момент обаче започват сериозните експедиции, които се водят от други африкански кралства като Йоруба, империята Конг, царство Бенин, царство Коя, царство Каабу и други. Европейците рядко влизат навътре в Африка, поради факта, че се страхуват от болести и също така от африканската съпротива.

Boulanger_Gustave_Clarence_Rudolphe_The_Slave_Market

Снимка: By Gustave Boulanger – Art Renewal Center, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=951202

Робите се водят до крайбрежието на континента и се разменят за стоки. Заловените хора се закупуват от европейци и се изпращат за новия свят. Съответно след като избухва войната за испанското наследство, Великобритания става основен износител на роби. През следващите векове между 12 до 20 милиона души са напуснали африканския континент, за да се озоват в Испанска Америка. По-важното тук е, че огромните количества роби никога не биха могли да напуснат континета, ако изброените страни-поробители не започват толкова добро партньорство. Преди пристигането на европейците и арабите, търговията с роби е била често срещан акт.

Африканците често събирали три вида роби: тези, които не могат да заплатят заемите си и съответно трябва да работят, тези, които са предадени от семействата на африканските вождове и военнопленниците. Именно вождовете са тези, които с удоволствие търгували човешки живот за най-различни стоки. А преди да дойдат европейците, търговията се случва основно между африкански вождове, тюрки, араби и други. Интересен факт е, че с появата на новите „клиенти“ животът в Африка се променя завинаги. Някои историци забелязват, че има сериозни обрати в икономическо, културно, духовно, религиозно, политически и демографско отношение.

Най-важното е, че всяко извършено престъпление в племето означалова поробване, преди това присъствали други методи за наказание, но вече не. В Конго робството било нормална практика и Алфонсо I вярвал, че робите трябва да се закупуват само от неговата страна. В течение на времето се забелязало, че португалците изнасяли нелегално роби и се стигнало до изпращането на писма до крал Жуау III с молба да се прекрати тази практика. Кралете на Дахомей продавали своите военнопленници при всеки удобен случай. Царстви Кхасо открило много добър начин за заздравяване на икономиката си.

Fathers_of_the_Redemption

Снимка: By Pierre Dan, Histoire de Barbarie et de ses Corsaires, 1637 – Histoire de Barbarie et de ses corsaires, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=10336301

Царство Бенин може да отбележи сериозен икономически скок през XVI и XVII век и то само чрез търговия с роби. Джоузеф Милър ще напише в своите дневници, че мъжете били предпочитана стока, но реално били залавяни жени и деца, те били много по-лесни за залавяне, мъжете бягали много бързо. Заловените обикновено се продавали за храна, изплащане на дългове и други. Веднъж заловени, те трябвало да преминат сериозни разстояния, за да достигнат до пазарите и по пътя болните и слабите умирали.

Смъртта от дезинтерия редуцирала значително човешкия капитал. Според записките от 100 заловени роба, 64 ще стигнат до брека и 50 ще видят Новия свят. Тази зловеща икономика обаче показва и нещо друго, преди да заговорим за белия робовладелец, можем спокойно да обърнем внимание на практиките в Африка. На този континент силните на деня са избрали да развиват търговия и съответно да продават възможно най-ценният си ресурс, много по-късно търговията ще се насочи към петрола. Историята обаче позволява да задаваме въпроси като този: ако липсваше търговията с роби и популацията на Африка беше останала на този континент, какво щеше да се случи днес?

Заглавна снимка: By David Roberts – This image is available from the United States Library of Congress’s Prints and Photographs divisionunder the digital ID cph.3g04043.This tag does not indicate the copyright status of the attached work. A normal copyright tag is still required. See Commons:Licensing for more information., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=6335872

 
 
Коментарите са изключени