shareit

Стиг Ларшон е търсил убиеца на шведския министър-председател цели 18 години

| от |

На 28 февруари 1986 г. шведският министър-председател напуска кино салон в центъра на Стокхолм. Една от водещите фигури по онова време решава да се разходи с жена си до метрото. По пътя двойката е настигната от непознат човек, който произвежда изстрел в гърба на министъра, а вторият последвал попада в тялото на съпругата му. Това е първото престъпление срещу политик от много време в Швеция. Парламентът не използва бодигарди, но по-всичко личи, че много скоро ще им се наложи. С пристигането на линейката става ясно, че Улоф Палме е починал на място, неговата съпруга Лисбет оцелява без сериозни травми. Но кой би поискал смъртта на този човек?

Политическата кариера на Улоф не е една от най-леките. През последните години е изразил сериозни критики към американското правителство и участието им във Виетнамската война. Говори остро срещу Пражката пролет, предизвиката от СССР. Критикува европейската комунистическа партия, включително и тази в Швеция. Води кампания срещу ядреното въоръжаване. Нарича испанския режим на Франко „Управление от кървави убийци“, след екзекуцията на ЕТА и ФРАП милициите. Нарича систематa на Южна Африка „особено ужасяваща“ и настоява за икономически санкции. Критикува режима на Пиночет в Чили. И играе ролята на добър медиатор във войната между Иран и Ирак. Само покрай тези инициативи може да осъзнаете, че има твърде много хора, които биха пожелали смъртта на Улoф Палме.

(Olof_Palme)_Felipe_González_ofrece_una_rueda_de_prensa_junto_al_primer_ministro_de_Suecia._Pool_Moncloa._28_de_septiembre_de_1984_(cropped)

Снимка: By Ministry of the Presidency. Government of Spain, Attribution, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=65298158

Убийство на улицата е последното, което биха очаквали жителите на Швеция, но когато световната политика се разклаща от думите на един човек, решението не е много трудно за взимане. Съдебната експертиза ще установи много странен факт, по Палме се стреля с бронебойни куршуми. Интересното при тях е, че когато се използват срещу човек, те спокойно могат да преминат през тялото, без да нанасят сериозни щети. Експерти остават на мнение, че покушението е било извършено от аматьори, които не са знаели елементарни правила и въпреки фактите успяват да свършат работата. Две години по-късно се открива и заподозреният. Според властите това е Кристър Петерсон, престъпник с няколко малки обвинения и страдащ от наркозависимост. След кратко разследване се отхвърля неговата вина и делото остава неразкрито и до днес. Поне това е официалната версия.

Stieg_Larsson

Снимка: By Source, Fair use, https://en.wikipedia.org/w/index.php?curid=31231367

На 15 август 1966 г. едно момче получава пишеща машина за рождения си ден. Това е подарък за цялото човечество, защото машината е връчена на младия Стиг Ларшон. Това е бъдещият разследващ журналист, графичен дизайнер и почитател на истината. В свободното си време пише някои доста скандални романи, а някои от тях са отдавна на пазара. Най-вероятно сте гледали „Момичето с драконовата татуировка“, съществува цяла поредица романи, а първоначалната идея на Стиг е била да завърше историята с цели 10 книги. Освен това е разследващ журналист на свободна практика, което му позволява да разглежда най-различни шведски екстремистки организации. Любим таргет са били расистите и понеже няколко пъти успява да ги разобличи, остатъкът от живота му е свързан с редица заплахи за живота му. Шведът, точно като министър-председателя, разполага с достатъчно врагове. Ларшон никога не се жени за своята приятелка, защото това означава вписване на постоянен адрес, а това води до пробив в сигурността.

Много тесен кръг от хора знае локацията на журналиста, а имайки предвид заниманията му, това е било най-доброто решение. Някъде през 2004 г. с появата на първата му книга, авторът ѝ умира внезапно, докато се качва по стълбите към редакцията с обичайната цигара в ръка. Лекарите ще напишат в смъртния лист, че става въпрос за сърдечен удар. Освен една книга, Стиг завещава ръкописите за още две. Почитателите на конспирации и до днес са убедени, че Ларшон оставя много следи за това убийство в трилогията „Милениум“. Мнозина очаквали именно Ларшон да завърши историята и да вдигне завесата около покушението, но за добро или зло, тялото му се предава и спестява тази истина на света, поне за известно време. През 2014 г. става ясно, че до последния си дъх, журналистът се е опитвал да намери отговора на въпроса за милион крони: кой застреля Улоф Палме?

Olof_Palme_marching_against_the_Vietnam_War_1968

Снимка: By Scanpix – gp.se, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=16964361

В деня на убийството, случаят се предава именно на журналиста. Неговата първа задача е да направи карта на убийството – да посочи всяко събитие от точка А до точка Б. В следващите дни член на шведската тайна полиция (САПО) споделя, че има заловен за убийството, но не знае име, въпреки това дава много добро описание. Същият малко по-късно ще бъде освободен. Стиг ще се свърже със своя дългогодишен приятел Джери Гейбъл и ще му напише, че започва да търси извършителя, макар и това да е една от най-неприятните задачи, които е получавал. От този момент нататък ще бъдат разпитани повече от 10 000 души и 134 ще признаят, че са извършили убийството. В писмото си до Гейбъл – главен редактор в списание Searchlight – той пише:
„В някои моменти разследването набира скорост като роман на Робърт Лъдлъм. В други дни се превръща в истински пъзел, напомнящ за сложните задачи на Агата Кристи и после се доразвива в изпълнение на Ед МакБийн, за да завърши като комедия. Името на жертвата, политическият ъгъл, изпарилото се лице на убиеца, спекулациите, задънените следи, идването и отиването на президенти и крале, проследяването на автомобили, слуховете, телефонните обаждания, анонимните сигнали от ареста и онова жестоко чувство, когато си мислиш, че историята е завършена и се оказва, че само се влошава още повече.“


View this post on Instagram

Stieg Larsson – Mannen som lekte elden, man who played with fire Mies joka leikki tulella. Rakkautta ja anarkiaa -elokuvafestivaalin vika pv pärähti käyntiin osaltani tällä dokulla. Ennen Millennium trilogia Larsson tutki ruotsin äärioikeistoa, naisvihaa, korruptiota ja antisemitismiä mm lopulta Expo-lehdessä. #rakkauttajaanarkiaa @helsinkifilmfestival #hellsinki #helsinki #finland #cinema #helsinkiFilmFestival #helsinkifilmfestival2019. #stieglarsson, #mannensomlektemedelden #manwhoplayedwithfire. Elokuva esittää kansankodin äärivasemmiston, populistien, uusnatsien ja fasistien nousun kronologisesti. Miksi levy-yhtiöt julkaisivat white power -musiikkia. Rahan vuoksi, ja naamioituna viikinkimyyteillä. 11.9. Antisemitismi vaihtui muslimienvastustamiseen. Mutta mitä Stieg olisi sanonut nähdessään kuinka ruåtsin „demokraatit“ toivottavat hyvää joulua parlamentissa? Työnarkomaani antifasisti Larsson näytti tavalliselta hepulta, ellei peräti nörtiltä, eli hänen oli helppo valokuvata natsien tapahtumissa. Hän ei pistänyt silmään. #notmyphoto obviously #Imdb ja #YouTube.

A post shared by Valokuvataiteilija (@satuylavaara) on

Журналистът добавил и две теории по темата:

1. Убиецът да е част от недоволната кюрдска работническа партия. По същото време в Стокхолм са елиминирани някои не толкова лоялни членове, а и седалището на партията било много близо до мястото на покушението. Точно по тази причина е отхвърлена и тази теория. Всичко изглеждало твърде лесно и удобно, за да бъде истина.

2. Втората версия има малко повече достоверни източници. Според Стиг, най-вероятно извършителя е обвързан с ЮАР, особено след като Улоф Палме завежда комисията, която ограничава продажбата на оръжие в страната. Интересен факт е, че само 8 години по-късно ЮАР става десетата въоръжена сила в света. В Южна Африка се произвеждат около 800 вида оръжия и още толкова компоненти. Наети са повече от 50 000 души, а експортът на оръжие е около 1% от глобалния износ (официалният такъв).

Втората версия била достатъчно интересна за доразвиване и през 1987 г. Ларшон оставя доклад от 30 страници на тайната полиция, където описва един от участниците в покушението, наричайки го „посредник“. Става въпрос за лицето Бертил Ведин. Според Стиг, това е бивш таен агент, който има няколко обвинения от английския съд за влизане в офиса на Панафриканския конгрес на Азания и кражба на документи. Въпросната организация вече е политическа партия в ЮАР. Един от заподозрените е за взривяването на офиса на Африканския национален конгрес в Лондон и в момента се намира в северен Кипър от 1985 г. насам или поне така се смята.

Бертил бил отличен шпионин, но за жалост работил със сериозно количество агенции и никой не знае какво наистина е продавал като информация и какво е спестявал. В списъка на кооперативните действия присъстват имена като Юарската агенция по сигурността, ЦРУ и МИ5 и МИ6. Ако се чудите защо човекът променя адресната си регистрация, Кипър има много сериозни разпорождения относно екстрадирането и макар отдавна да не се смята за рай на офшорните зони може да се смята за последно убежище на онези, които се опитват да потънат в забрава.

Шведският журналист допуска, че именно там са били документите, които доказват, че ЮАР извършва нарушения относно международните разпоредби и именно Палме ще повдигне въпроса, а след това ще изисква сериозни санкции за страната. Това до някаква степен налага допълнително съмнения в цялата история. В документите на Ларшон присъства и още едно име, което в края на 80-те години е обвинено в шпионаж. На сцената излиза Крег Уилямсън – бивш директор на юарското разузнаване. Според досието му, той е участвал в редица спонсорирани от ЮАР акции като отвличания, влизания с взлом, атентати и дори убийства. Уилямсън е бил един от участниците в цялата конспирация и според данните на Стиг, той е имал сериозна мрежа от информатори в офиса на Палме в Стокхолм.

Важно е да се отбележи, че в тези 30 страници, всеки един от заподозрените е бил потърсен и отрича теорията. Примката се завърта още по-дълбоко в шпионските игри. Един ден след убийството на Улоф Палме, шпионин от МИ6 се свързва с Карл-Гунар Бак. В интервю, което може да откриете в интернет и доста други записани истории, Карл споделя следното:
„Този човек дойде спешно в Стокхолм само ден след убийството и обясни, че външното разузнаване на МИ6 е получило информация, че убийството е извършено от ЮАР, а причината е именно търговията с оръжие. Агентът добавя, че най-вероятно шведски офицер от САПО също участва в покушението.“

Според ментора на Стиг – Гейбъл, ключът за този случай ще дойде от чужбина. Редакторът е убеден, че именно британското разузнаване знае повече, отколкото разкрива. И ето тук идваме до най-важната история. Архивът на Ларшон е пазен дълго време след смъртта му през 2004 г. 10 години по-късно той съдържа повече от 20 кашона с информация и теории на коснпирацията се предоставя на Джан Стокласа. Журналистът разказва историята, използвайки именно тези записки и според критиците, това е следващият бестселър, който за разлика от историите на Милениум е истинска история. Дали Олоф Палме се е опитал да прекъсне тайното въоръжаване на Южна Африка – за периода от 1970-1990 нелегално всички брокери на оръжие прекарват достатъчно оръжие, нарушавайки всички правила за търговия на Съвета за сигурност на ООН.

Спoред Гай Ламб, търговците изобщо не се интересували коя страна на конфликта зареждат с оръжие, за тях е важна печалбата. Едва в средата на 90-те години става ясно, че регионът е зареден с оръжие в горещи точки като Руанда, Заир и Конго. Историята на оръжието в Южна Африка показва и една друга интересна подробност. Индустрията дава своя старт през 30-те години на миналия век. През 70-те и 80-те години на миналия век, страната започва да произвежда оръжие, муниции и военно оборудване локално, а в края на 80-те години бюджетът е драстично намален, когато страната се оттегля от Ангола и Намибия.

Бюджетът за производство е намален, но след когато оръжейното ембарго се вдига през 1994 г. ЮАР се появява на оръжейната карта като производител и дистрибутор. Преди това става ясно, че нелегални оръжейни брокери са използвали продукцията, за да зареждат близките региони с уреди за продължаването на конфликта. Кратка справка в оръжейните конфликти от този период показва, че сериозни сблъсъци са се наблюдавали в Сомалия, Нигерия, Конго, Етиопия, Централна Африка и други. Как завършва книгата? Нито Ларшон, нито Стокласа ще оставят име, което да бъде обвинено. Истината е, че първият няма какво да добави по случая, а втория не смее да се ангажира с подобни заключения. Факт е, че новата книга „Човекът, който си игра с огъня“ е изпратена на шведската тайна полиция, а от там отговориха, че отдавна знаят кой е извършителя, макар и да не казват. По закон са необходими около 50 години за разсекретяване на подобни документи, а на този етап са изминали само 33 години, за да можем да получим отговор. Книгата „The Man Who Played With Fire“ е официално в продажба и може да бъде поръчана от Amazon.com

 
 
Коментарите са изключени