shareit

Старият завет разказва за още един непорочно заченат човек – царят на Йерусалим

| от |

Библията, като всяка друга книга, има много преводи и поправки, преди да се превърне в това, което познаваме. Там не е трудно да открием, че някои личности са премахнати изцяло, докато други са с много ограничено присъствие. Точно по тази причина ще забележим, че личности като Мария-Магдалена, все още са непотвърдени – до днес няма доказателство дали същата е била наистина лека жена или не, промените настъпват много по-късно в Католическата църква, като в малко по-близкото бъдеще стана ясно, че няма никакви доказателства относно нейните грехове, знаем само, че се е покаяла и нищо повече.

Тя обаче не е тема на разговор, защото ще открием, че докато основните роли са разпределени, личности като Мелхиседек не могат да бъдат лишени от внимание. Присъствието му в Библията е в рамките на няколко реда, като ще го открием в Стария завет, където покръства Аврам. Там се представя като „Най-високият близо до Бог“ и това е всичко, с което остава известен. Векове назад ще открием, че различни еврейски и християнски секти разискват темата и успяват да изградят своя собствена версия за произхода на Мелхиседек.

За някои еврейски писатели, мъжът е бил пратеник от рая и обикалял земята много преди големият потоп, за да може след това да изпълни ролята си на месия. Ранните християнски версии са на друго мнение и го обявяват за пророк и предшественик на самия Христос, като и двамата разпространяват вярата. Прокрадва се и идеята дали този вестител на Бог не е ранната версия на самия Исус Христос, но в друга форма. Дълго време няма отговор, особено с толкова малко информация. Липсва фамилия и произход на този човек, никой не знае кой е баща му и дали изобщо е нечий син.

Ако такъв човек е съществувал, то архивите пазят изключително малко за него и повечето се базира на теории. Старият завет също не е запазил много информация за него, което го поставя в нишата на много специалните хора, за които няма как да знаем много. В глава 14 ще открием, че място заемат градовете Содом и Гомор, потиснати от цар Кедролаомер. Градовете били под негов контрол в рамките на около 12 години, докато не се стига до въстание. Кедролаомер не бързал да отвърне на удара и предпочитал да изчака за нанасянето на най-сигурен и точен удар.

При неговото нападение, един от заловените роби е племенникът на Аврам. По това време Аврам още не се смята за въведен в религията, но пък има достатъчно средства и земя, с която да се изхранва. Разполагайки с необходимия ресурс, той решава да откупи своя племенник, но парите му не са приети от Кедролаомер. Взима със себе си около 318 добре тренирани войника и напада царя през нощта, преследвайки враговете си чак до Дамаск, като по пътя успява да вземе част от плячката и да освободи някои от поробените хора.

Племенникът Лот също е прибран, но точно тук се случват някои интересни обрати. Лот и неговото семейство живеят в Содом, Аврам прави своето триумфално завръщане, като първо е посрещнат от царя на Содом. Точно тук за първи път се появява Мелхиседек като цар на Йерусалим и посреща героят с хляб и вино – най-високата божия чест. След даването на благословията става ясно, че Аврам ще се превърне в един от най-важните хора за евреите. Именно предсказанията на непознатия наместник ще се сбъднат в последствие, но с липсата на каквато и да е друга информация, оставаме много далече от идеята и възможността да разберем нещо повече за него.

Малко след тези редове никога повече не се споменава, което повдига много сериозни въпроси по темата. В следващият стих ще открием, че царят на Содом предлага някои от спечелените артефакти от битката, които са отказани. Според някои историци, въпросната личност в някои ранни текстове се представя като цар на Содом. Според хора като Робърт Каргил – професор по класически и религиозни учения, ранните преводи на Стария завет мотивирали текстописците да разграничат Мелхиседек от Содом, след като самият град, придружен с Гомор, се смятат за източник на поквара и грях. Това до някаква степен може да обясни и толкова странното му присъствие в свещената книга.

Вместо да предоставят царската титла, те му дават свещено място в Йерусалим. Според архивите, около 300 г. пр. Хр. е имало много сериозна битка между духовниците в Йерусалим. Според историята, еврейските свещеници имали много проблеми със самаряните. Всички почитали един и същи Бог, но евреите имали  свой храм в планината Гаризим в Самария. За  да се реши проблемът и да се централизира религията, хората побързали да впишат Мелхиседек като човек от Йерусалим. Тази маневра сработила, както се досещаме. До тук добре, но има още две места, където се появява неговото име.

Screenshot_9

Първото е в Псалм 110, където присъства и крал Давид. Именно там Бог прави серия от обещания на Давид, но отново не става ясно дали говори на самия крал, защото в по-късните християнски преводи това име ще бъде заменено с Исус Христос. Именно там се заявява, че въпросната личност, към която Бог се обръща, ще бъде завинаги свещеник по заповед на Мелхиседек. В 7 глава на Стария завет ще открием подобна връзка между Мелхиседек и Исус. Ролята на Мелхиседек в тази точка е на владетел, както и пратеник на самия Бог, като до този момент никой не е изпълнявал тази роля и самите евреи не са вярвали, че може да се заемат два поста едновременно.

В племето Леви се вярвало, че само правоверниците могат да бъдат свещеници, докато дистанцираните от религията могат да бъдат царе. Една друга привилегия в полза на правоверните е правото да се извърши жертвоприношение, като самият Исус се жертва сам в името на нещо по-добро. Възкресението е и още едно доказателство, че неговата духовна сила е вечна, както е посочено в самото начало при вечното вричане пред Мелхиседек.

В някои прочити ще открием, че същата мистична фигура изпълнява две роли – крал на Йерусалим и крал на праведните. Историята става още по-интересна, когато открием, че в същите периоди се появяват неофициални текстове, за които се твърди, че автори са Мойсей, Адам и Ева и някои други фигури с библейски статус. Един такъв текст, датиращ някъде около I век пр. Хр. в Египет дава малко информация за Мелхиседек, но след като не е официален и не е признат от църквата, остава с по-малко влияние. Според легендите там, въпросният крал на правоверните се ражда много преди потопа.

В легендата се разказва, че Ноа е имал по-млад брат, който обаче бил женен за по-възрастна жена от него,  когато тя забременяла непорочно – мотивите за този процес се срещат много по-назад във времето – Нир обвинил своята любима в изневяра. Жената не успяла да повярва на думите на своя партньор и умира от мъка. Нир изпада в много тежка депресия и се опитва да вземе тялото ѝ в Ноевия ковчег с надеждата, че ще може да го погребе след потопа. Ноа не е съгласен, особено след като видението посочва, че трябва да се събират само живи твари.

Докато копаели гроба, от утробата на починалата се появило 3-годишно дете, което можело да говори. Нир и Ноа не можели да повярват и кръщават детето Мелхиседек, като забелязват, че носи значката на свещениците. Приемат я за знак от Бог и се надяват, че именно той ще помогне за промяната на света. Никой обаче не знае защо не е качено в Ноевия ковчег. Тук идва ролята на архангел Михаил, чиято работа била да скрие детето в райската градина и да чака да премине потопа на земята, за да може след това да го върне като крал на Йерусалим, правоверник и разбира се, месия. През III век пр. Хр. друга християнска секта посочва, че Мелхиседек не е човек, а чудо, което притежава много по-сериозни сили от тези на Исус.

Имайки предвид сериозните промени в Библията, както и отхвърлянето на някои текстове, често попадаме на персонажи, които не са обвързани много правилно и точно с Новия завет, самият преход е малко странен и дори загадъчен в някои моменти. На финалът можем да бъде категорични, че дори и книгата на книгите оставя много мистерии около себе си, чийто отговор става по-труден за откриване с всеки изминал ден.

Снимки: Wikipedia

 
 
Коментарите са изключени