shareit

Стачките на учениците през 1911 година

| от |

През септември догодина ще се навършат 110 години от поредица малко известни училищни стачки, които се случват из цяла Великобритания. Училищата в цялата страна се изпразват, тъй като учениците отказват да се подчиняват на учителите, организират масово бягане от час или направо захвърлят книгите и моливите си и излизат по главните улици с транспаранти и лозунги.

Проблемът започва в имитация на вълна от профсъюзни стачни действия, избухнала през това лято в Саутхемптън, и се разраства до места като Хъл и Ливърпул. Училищните стачки скоро се разпространяват в 62 града във Великобритания. Всички по-големи градове, включително Хъл, Ливърпул, Бристол, Бирмингам и Манчестър, трябва да затворят училища, а в Лондон и в предградията имаше спонтанни стачки.

Стачката в Хъл започва на 12 септември в римокатолическото училище „Света Мария“, където 12 от по-големите момчета решават да излязат по време на сутрешните уроци. До следобеда цялото училище се изпразва и тълпата пред портите осъжда „прекалено много работа“, която се изисква от тях, и крещят „Предатели!“ („Blackleg!“ – хора, които продължават да работят, въпреки че има стачка) на онези, които все още посещават часовете.

Hull Daily News съобщава на 13 септември, че „от седмици има чувство на безпокойство… първо моряците и докерите, след това мелничарите, циментовите работници, дърводобивните работници, железничарите, новинарите, момичетата от фабриките и сега учениците.“

Скоро стачката се разпространява и в близките училища, които, както съобщава местният Hull Daily News, карат местните търговци „да се тревожат къде са момчетата им“, защото всъщност повечето от децата трябва да ходят на работа след училище, за да помагат за изхранването на семействата си. Самотен полицай, който кара през бедния пристанищен район на Хъл, прави един опит да разпръсне тълпата като ги нападна с велосипеда си. Тълпата се разпръсква, но след няколко минути се появява отново.

Голяма част от най-тежките действия са в уелския град Ланели, където на 5 септември заместник-директорът наказва ученик за педаването на съобщения на хартия в час, което кара съучениците му да излязат на стачка. Llanelli Mercury съобщава на 7 септември, че „епидемията от стачки е заразила подрастващото поколение, което, за да бъде „в крак с модата“ е взело решение за „писалки долу“. Учениците минават из града „пеейки и освирквайки“. Те също така сформират комитети, рисуват знамена, организират масови срещи и атакуваха децата, които влизаха в училището.

Докато учителите, родителите от средната класа и почтените граждани бяха ужасени от тези действия, някои признават, че децата от работническата класа не просто копират родителите си в синдикатите, а използват организираната войнственост на работническата класа, за да формулират задълбочаващия се разрив, не само между младите и стари, но също така и между властта на средната класа (учителите) и изискванията на работническата класа (учениците).

 

Политизирането на учениците започва още през 1889 г. Тогава в Бетнал Грийн учениците-лидери дори носят червени знамена и „алени шапки на свободата“. Образователните новини от октомври/ноември 1889 г. заявяват: „Учениците, които стачкуват… са просто бунтовници. Покорството е първото правило в училищния живот… Следователно училищните стачки не са просто акт на неподчинение, а обръщане на основната цел на училищата. Те са наравно със стачка в армията или флота… Те са прояви на сериозно влошаване на моралното влакно у подрастващото поколение… Те ще се окажат опасни центрове на морално замърсяване.“

 

Стачките неизбежно стихват. Повечето от тях приключват, когато една раздразнена майка, вече достатъчно притеснена за съпруга си, които е на стачка, „арестува“ потомството си и го връща обратно в час, както разказва Illustrated News of Newcastle-upon-Tyne на 13 септември в хумористична статия за безпокойствата. Въпреки че по принцип момичетата не участват, вестниците в Хъл ясно показват снимки на момичета до братята им.

Може да са стачкували заради веселбата, но когато се връщат в училище, момчетата често са наказвани строго. Някои от тях са наредени в редица и бити пред цялото училище, а други са публично шибани с пръчка или изпратени в сиропиталище. Репресиите са в голяма степен несъразмерни с прегрешението на децата и очевидно имат за цел да сплашат „бунтарската класа“ на много бедните, които наблюдават случващото се и съчувстват на жертвите.

След стачката в Лондон две деца на шест и осем години са изправени пред магистратите в Бермъндси и обвинени в „скитане без настойник“. Тук обаче е изпратено едно по-зловещо послание: родителите от работническата класа може да приемат наказанията на малките като скрит сигнал относно собствените си искания в бъдеще.

Стачките в училище може да са бързо потушени и скоро забравени, но, както се опасяват властите, колективните действия оставят незаличим спомен – следа, която би била първата стъпка в политическото образование на много хора.

 
 
Коментарите са изключени