shareit

Снимката, която доказва още едно от японските зверства през Втората Световна война

| от |

Ленърд Джордж Сифлийт е човек, който завинаги остава в историята с последната снимка от живота си. Историята на австралийския командос показва истинската тъмна страна на войната. Но нека започнем от самото начало. Ленърд Джордж Стифлет се ражда на 14 януари 1916 г. в Нов Южен Уелс, Австралия. Неговото семейство е с датски корени.

През 30-те години на миналия век Ленърд заминава за Сидни, където успява да стане полицай. Поради факта, че има проблеми с очите, властите не му позволяват да практикува тази професия. Разочарован от своите началници, Лен започва да търси друга форма на препитание. През 40-те години ще бъде извикан за формирането на милиция и по ирония на съдбата му е предоставен прожектор, с който трябва да осветява небето при евентуални въздужни атаки. Точно така, човекът с проблемно зрение отговаря за осветяването на бомбардировачи.

След преминаването на обучение, австралиецът се прибира при семейството си и започва да работи като помощник продавач в магазин. Скоро е призовен във втора дивизия на Австралийските въздушни сили. Преди военните действия в Нова Гвинея да се случат, Лен е изпратен в техническия колеж в Мелбърн. Там изучава радио комуникации и когато идва повиквателна за военната кампания, той е един от първите доброволци. През 1942 г. е разпределен в разузнавателния отряд. Интересът му към военното дело проправя път към специален отряд „Зет“.

През 1943 г. е повишен в чин сержант. Заедно с екипа си е изпратен за установяването на станция на бреговата охрана зад планините на индонезийската столица Джаяпура. Макар и задачата да не е особено трудна, доброволецът успява да спечели вниманието на своите началници и мнозина го смятат за един от най-ценните кадри. В края на юли, група войници са изпратени на мисия в североизточна Нова Гвинея, преминавайки през планински терен от август до септември. Като разузнавачи, тяхната мисия е да открият най-добрите възможни пътища, да сигнализират за наличието на вражески движения и да предоставят най-добрите маршрути за нападение и отстъпление.

В региона постоянно се съобщава, че местните племена са изключително агресивни, а още по-лошото е, че японците продължават да се славят като сериозна напаст с майсторски умения в маскировката. Последният сигнал на Лен Сифлийт е опит да предупреди свой боен другар за наличието на вражески патрули. Никой повече не знае нищо за него. Неговата годеница получава две писма от юли и септември, в които се съобщава, че разузнавачът е жив и здрав.

Последната известна информация е, че Стифлет, заедно със своите колеги – Пативал и Рехаринг – се опитват да се върнат обратно в армията. Пътят им минава през Айтапе – малко градче в Нова Гвинея – и следва нападение от местните селяни. При ръкопашна схватка, войниците правят опит да се спасят, Стифлет произвежда изстрел и убива един от нападателите си, а след това успява да рани и втори. Макар и заповедите за разузнавачите да бъдат „Стрелба в краен случай“, ситуацията вече преминавала границите на разумното.

Именно изстрелите успяват да привлекат вниманието на японците, но докато те пристигнат, жителите са успели да обезвредят тримата австралийци. Срещата с японските войници също не е особено приятна. Екипът от разузнавачи е измъчван и разпитван в продължение на две седмици. Битката била толкова свирепа, а спасение просто нямало – никой дори не подозирал дали разузнавачите са в беда.

Beheading_of_Leonard_George_Siffleet

Снимка: By Unknown photographer – This tag does not indicate the copyright status of the attached work. A normal copyright tag is still required. See Commons:Licensing for more information., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=4446160

На 24 октомври 1943 г. се подписва и смъртната им присъда. Военнопленниците са изведени на плажа на града, поставена им е превръзка и след това са накарани да коленичат. Заповедта на вице-адмирал Мичиаки Камада от Японската флота е смърт. По време на изпълнението на задачата, офицерът-палач Ясуно Чикао настоява един от редниците да направи снимка на операцията. Тримата са обезглавени а единственото доказателство за смъртта им са точно тези снимки. Има различни истории за Чикао.

Някои казват, че е бил убит малко преди края на войната, други смятат, че е бил задържан и е лежал 10 години в затвор. Няма категорична информация, която да потвърждава едната или другата версия. Япония официално не спазва нито една конвенция през Втората Световна война. Не се разменят военнопленници и най-варварските методи се прилагат в полза на победата. През това време семейството продължава да вярва, че Лен е добре, макар и почти цяла година да няма информация. През 1944 г. един от американските войници претърсва тялото на убит японски майор. Именно там попада и на снимката.

Въпросната снимка остава в историята като единственото доказателство за прилаганите екзекуции от армията. Кадарът се публикува в австралийската преса, както и списание Life. За пореден път обаче се прави грешка, защото мнозина смятат, че на снимката е лейтенант Бил Нютон. Дори и през следващата година се смята, че на снимката е Бил, а не Лен. За съжаление се оказва, че дълго време само семейството ще е сигурно кой точно е убит. Жителите на града се извиняват официално и създават мемориален парк в памет на Сифлийт и всички други войници от Втората Световна война, които умират в Нова Гвинея, но остават без маркиран гроб.

Заглавна снимка: By Universal Studios Sydney (Donor C. Mills) – http://cas.awm.gov.au/photograph/P02547.001, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=6659788

 
 
Коментарите са изключени