shareit

Смъртоносната задача да превеждаш Библията

| от |

Библията е преведена на много повече езици от която и да е друга книга. Но историята на тези преводи е не само скандална на моменти, но и кървава, като мнозина, които се осмеляват да я преведат, са изгорени на клада.

През 1427 г. папа Мартин заповядва костите на Джон Уиклиф да бъдат изкопани от гроба му, изгорени и хвърлени в река Суифт. Уиклиф е мъртъв в продължение на 40 години, но престъплението му все още има последствия.

Джон (1330–1384) е изявен английски интелектуалец от 14 век. Богослов по професия, той е призован да съветва парламента в преговорите му с Рим. В Рим обаче църквата е всемогъща и колкото повече Уиклиф се запознава с механизмите й, толкова по-възмутен става. Той смята, че папството смърди на корупция и лични интереси и решава да направи нещо по въпроса.

Wycliffe by Kirby

Уиклиф започва да публикува брошури с аргумента, че вместо да преследва богатство и власт, църквата трябва да носи в сърцето си бедните. В един тракт той описва папата като „антихриста, гордия, светски свещеник на Рим и най-прокълнатия от всички“.

През 1377 г. епископът на Лондон иска Уиклиф да се яви пред него, за да обясни „чудесните неща, които се стичат от устата му“. Изслушването е фарс – започва със спор дали Уиклиф да седне или не. Джон от Гонт, син на краля и съюзник на Уиклиф, настоява обвиняемият да остане на мястото си, а епископът иска да се изправи. Когато папата чува за фиаското, издава папска була (официално папско писмо или документ), в която обвинява Уиклиф, че „повръща от мръсната тъмница на сърцето си най-злите и проклети ереси“. Уиклиф е обвинен в ерес и поставен под домашен арест, а по-късно е принуден да се оттегли от позицията си на капитан на колежа Балиол, Оксфорд.

Той твърдо вярва, че Библията трябва да бъде достъпна за всички и вижда грамотността като ключ към еманципацията на бедните. Въпреки че части от Свещеното писание са преведени на английски, все още няма пълен превод и обикновените хора, които нито говорят латински, нито умеят да четат, могат да се учат на вяра само от духовенството. И още повече, голяма част от онова, което те мислят, че знаят – като огъня на ада и чистилището – дори не са част от Писанието.

Следователно с помощта на своите помощници Уиклиф създава английска Библия (за период от 13 години от 1382 г.).

Реакцията е неизбежна: през 1391 г., преди още преводът да бъде завършен, пред парламента е внесен законопроект за обявяване на английската Библия за незаконна и за арестуване на всеки, който има копие от нея. Законопроектът не е приет – Джон от Гонт се погрижи за това – но църквата отново е по петите на вече мъртвия Уиклиф. Той обаче вече е мъртъв (почива през 1384 г.) и без особено много алтернативи, най-доброто, което църквата може да направи, е да изгори костите му (през 1427 г.), за да се увери, че робът му няма да стане място за отдаване на чест. Архиепископът на Кентърбъри обяснява, че Уиклиф е бил „онзи жалък нещастник, с проклета памет, предшественикът и ученикът на антихриста, който като допълнение към своето нечестие е изобретил нов превод на писанията на майчиния си език“.

Hus na kazatelne

През 1402 г. новоръкоположеният чешки свещеник Ян Хус е назначен в Прага, за да служи в църквата. Вдъхновен от писанията на Уиклиф, които сега циркулират из Европа, Хус използва амвона си за кампания за духовна реформа и за да се опълчи на корупцията в църквата.

Подобно на Уиклиф, Хус вярва, че социалната реформа може да се постигне само чрез грамотност. Да се ​​даде на хората Библия, написана на чешки език, вместо на латински, е от първостепенно. Хус събира екип от учени и през 1416 г. се появява първата чешка Библия. Това е директен шамар за онези, които той нарича „ученици на антихриста“ и последиците са предвидими: Хус е арестуван за ерес.

Процесът срещу Ян Хус, който се провежда в град Констанс, остава един от най-зрелищните в историята. Той по-скоро приличаше на карнавал – почти всяка важна особа в Европа е там: един архиепископ пристигна с 600 коня, 700 проститутки предлагат своите услуги, 500 души се удавят в езерото, а папата пада от каретата си в снежна преспа. Атмосферата е толкова вълнуваща, че евентуалното осъждане и варварска екзекуция на Хус бледнеят. Но той в крайна сметка е заклан и изгорен на кладата. Смъртта му вдига неговите поддръжници му към бунт. Нападнат се свещеници и църкви и в рамките на няколко кратки години Бохемия избухна в гражданска война. Всичко това, защото Ян Хус има смелостта да преведе Библията.

William Tyndale

Що се отнася до английската Библия, най-известният убит преводач е Уилям Тиндъл. През 16 век Хенри VIII е на трона и преводът на Уиклиф все още е забранен, но въпреки че ръкописните копия са достъпни на черния пазар, те са трудни за намиране и скъпи за набавяне. Повечето хора все още не подозират какво наистина казва Библията.

Печатането обаче става нещо обичайно и Тиндъл вярва, че е дошло време за достъпен, актуален превод. Той знае, че може да създаде такъв,  трябва му само финансирането и благословията на църквата. Но никой в ​​Лондон не е готов да му помогне, дори неговият приятел, лондонският епископ, Кътбърт Тунстал. Църковната политика се е погрижила за това.

Религиозният климат изглежда по-малко потискащ в Германия. Лутер вече е превел Библията на немски, а протестантската реформация набира скорост и Тиндъл вярва, че ще има по-голям шанс да реализира своя проект там. Затова той пътува до Кьолн и започва да печата.

Оказа се, че това е грешка. Кьолн все още е под контрола на архиепископ, верен на Рим. Уилям е по средата на печатането на книгата на Матей, когато чува, че идват за него. Той си взима нещата и бяга. Това ще се повтори няколко пъти през следващите няколко години – в този период Тиндъл успява да избяга от мнозина английски шпиони и няколко римски агенти, а когато успява да завърши своята Библия, копия нахлуват в Англия – нелегално, разбира се. Проектът е завършен, но Тиндъл е обвинен в ерес и е изгорен жив.

16-ти век е особено опасен период за преводачите на Библията. Но преводите винаги са генерирали силни емоции и продължават да го правят и днес. През 1960 г. военновъздушните сили на САЩ предупреждават новобранците да не използват наскоро публикуваната преработена стандартна версия на Библията, тъй като според тях 30 души от комисията по превода са „свързани с комунистически фронтове“. Междувременно Томас Елиът се противопоставq на Новата английска библия от 1961 г., като пише, че тя „изумява в комбинацията си от вулгарно, тривиално и педантично“.

И преводачите все още са убивани. Не задължително заради превода на Библията, но тъй като предаването на Библията на местни диалекти е едно от нещата, които християнските мисионери правят. През 1993 г. Едмънд Фабиан е убит в Папуа Нова Гвинея от местен мъж, който му помага да превежда Библията. През март 2016 г. четирима преводачи на Библията, работещи за американска евангелска организация, са убити от в Близкия изток.

Библейските преводи може да изглеждат безобидни дейности, но историята показва, че не са.

 
 
Коментарите са изключени