shareit

Сладоледените войни в Гласгоу

| от |

Оказва се, че в източната част на Глазгоу през 80-те години на миналия век са се случвали страхотни конфликти за територия между шофьорите на камиони за сладолед, които дори си имат име – Войните на сладоледа в Глазгоу. И като казваме конфликти – нещата са доста сериозни и редовно стигат до насилие, обикновено ежедневно. В тях дори загиват шестима души от семейството на един шофьорите след което има двадесетгодишна съдебна битка, която е и една от най-противоречивите в шотландската история.

По време на тези конфликти шофьорите нахлуват в камионите на конкуренцията и дори стрелят по тях.

Тук обаче не става въпрос само за подялба на пазара на сладолед. Известно количество от шофьорите използват службата си като прикритие, докато всъщност продават крадени стоки и наркотици. Съответно насилието е в резултат на тази конкуренция, а не сладоледената…

Нещата стават сериозни на 16 април 1984 г., когато шестима членове на семейство Дойл са убити в пожар в жилищния квартал Ручази. Причината за този инцидент е, че 18-годишният Андрю Дойл, известен още с прякора „Дебелото момче“, отказва да разпространява наркотици по маршрута с камиона си и на всичкото отгоре се противопоставя на всички последващи опити на местния криминален контингент да превземе маршрута. Преди палежа, докато е на работа, по Момчето неидентифициран нападател изстреля.

И тъй като стрелбата явно не е достатъчна, за да го изплаши, планирани са допълнителни действия. В 2:00 часа сутринта вратата точно пред апартамента на последния етаж, където живееше Андрей Дойл със семейството си, е залята с бензин и подпалена, а пожарът убива семейство му, докато спи. Жертвите са Джеймс Дойл на 53 години, дъщеря му Кристина Халерон на 25, синът му Марк на годинка и половина и синовете на господин Дойл, Джеймс на 23 години, Андрей на 18 и Тони на 14.

Strathclyde Police HQ

Седалището на Стратклайдската полиция

Жителите на Глазгоу, съвсем разбираемо, са изпълнени с възмущение от това гнусно престъпление. Стратклайдската полиция прави няколко ареста през следващите няколко месеца като в крайна сметка са повдигнати обвинения срещу шест лица. Четирима души са изправени пред съд и осъдени въобще за престъпления по време на тези сладоледени войни, а други двама мъже, Томас Кембъл и Джо Стийл, попадат в полезрението на органите на реда благодарение на Уилям Лав, който твърди, че ги чува как заговорничат да накажат Андрю Дойл за отказа му да сътрудничи. Кембъл и Стийл са осъдени на доживотен затвор за убийствата в пожара, от които трябваше да излежат не по-малко от 20 години. Кембъл също беше осъден и на десет години за нападение с пушка от по-рано – отново по Дойл; стрелбата, за която стана въпрос.

Но нещата не са приключили. Това е само началото на двадесетгодишна правна битка – една от най-известните в шотландската правна история и както казва адвоката на Кембъл, Аамер Анвар, през 2004 г., „20 години гладни стачки, бягства от затвора, демонстрации, политически натиск, изолатори, побой, [и] съдебно дело след съдебно дело.“

От момента, в който започват да излежават присъдите си, Стийл и Кембъл инициират кампании, за да докажат, че са невинни, въпреки решението на съда. След като опитът да излязат на свобода се проваля през 1989 г., двойката насочва вниманието си към подкопаването на аргументите на Стратклидската полиция.

Двама журналисти на име Лиза Браунли и Дъглас Скелтън издават книга през 1992 г., наречена „Frightners“, която се отнася за сладоледените войни. Най-положителният резултат от нея за Стийл и Кембъл беше фактът, че когато е интервюиран за книгата, Уилям Лав подписва три официални показания, в които признава, че е излъгал, докато свидетелства по време на процеса, въпреки че лично той няма какво да спечели от това.

Г-н Стийл участва в множество опити за бягство след признанието на Лав и привлича доста внимание към себе си, когато се залепя (с лепило) за портите на Бъкингамския дворец. Някъде по това време Кембъл започна гладна стачка, която го довежда на крачка от смъртта на няколко пъти.

След продължителна съдебна борба двойката е освободена под гаранция в края на 1996 г., в очакване на второ обжалване. Случаят попадна в съда отново заради признанието на Лав, че показанията му в първия процес са били неверни.

На двамата обаче им е отказано обжалване и през февруари 1998 г. отново са върнати в затвора.

Накрая, на 16 март 2004 г., след още няколко обжалвания, господин Стийл и господин Кембъл най-накрая получават свободата си. Най-висшият съдия на Шотландия, лорд Джил, заява, че двамата мъже са били жертва на грешка на съда по време на процеса им през 1984 г., а нови доказателства не могат да позволят на първоначалните присъди да останат в сила.

Когато доста мрачен Кембъл излиза от съда, той казва:

Няма радост, няма щастие, защото в този случай има само губещи. Дойл загуби семейството си. Ние загубихме живота си в затвора и в продължение на 20 години съпротивата също беше загубена.

 
 
Коментарите са изключени