shareit

Сектата на Кастратите, която опита да се приближи до Бог по много радикален начин

| от |

В своята благочестива вяра последователите на сектата Скопци в царска Русия могат да бъдат сравнени с православните християни. И двете вярват в светци и грешници, в рая и ада, и че Исус Христос умира на кръста, за да даде на света спасение.

Но само скопците вярват, че Исус е кастриран.

Това е начинът, по който Исус опрощава света, според основателя на скопците Кондрати Селиванов. Неговата страст е толкова ярка, че скоро сектата му натрупва хиляди членове – до 1 милион според някои източници. Те принуждават деца и затворници да се присъединят към тях, за да могат техните редици да достигнат магическото число от 144 000 – в този момент Исус Христос ще се върне.

В ритуална церемония, която наричат „запечатването“, мъжетеи жените премахват части от половите си органи, за да докажат вярата си в Бог и да живеят в истинско подражание на Христос на кръста. Мъжете, които избират „малкото запечатване“, премахват скротумите и тестисите си, докато тези, които избират „голямото запечатване“ премахват всичко – включително целия пениса. Често това се случва с едно бързо движение – както се казва в едно медицинско проучване, „операторът взима частите, които трябва да се отстранят, с едната ръка, и ги отрязва с другата“. На жените на свой ред са им отрязвани гърдите и осакатявани гениталиите. Тези разчленения са наричани „огнени кръщения“, може би защото често се извършват с нажежени желязни пръти.

Въпреки че първоначално религиозната доктрина на скопците е отписана като зверство и безумие, способността на нейните основатели да привличат нови членове и да ги убеждават да премахват гениталиите си е доста силна.

Самокастрацията не е нищо ново по това време – този процес е добре документиран в дългата, сложна история на християнството. Твърди се, че пасажът, който е родил движението скопците, идва от Евангелието от Матей, първата книга на Новия Завет и едно от трите синоптични евангелия на Библията.

Той гласи: „Има кастрати, които са били кастрирани от други, а има и кастрати, които са се кастрирали за Божието царство.“

Но скопците не са единствената религиозна секта, която приема всяка дума от християнското евангелие. Повечето християнски православни секти възприемат аскетични принципи като се отказват да ядат месо, да пият, да псуват и да правят секс, като например сектата на Клист.

Ecstatic ritual of Khlysts (radeniye)

Ритуал от сектата на Клист

За Григорий Распутин се твърд, че е от сектата на Клист, която се отделя от Руската православна църква и която споделя някои религиозни принципи със скопците. Известна като „староверци“, тази секта се появява през първата половина на 18 век, когато те се отделят от православната църква заради отказа си да приемат реформи. Възприемайки повечето аскетични практики от клистите, скопците ги доразвиват с кастрация – всичко това в един краен опит да се постигне по-високо ниво на чистота и връзка с Бог.

Първите скопци датират от средата на 18 век в слабо населен район на Русия на стотици километри от Москва. Тримата първоначални членове на сектата вярват, че ако успеят да избегнат греха на похотта, ще живеят вечно. Така те кастрират себе си и няколко десетки други.

През 1772 г. групата е прогонена в Сибир – но те само се развива. Около 20 години по-късно Кондрати Селиванов се завръща като „авторитетен мистик“, пише Russia Beyond, „който привлича десетки хора към вярата си“. Неговото присъствие в и около обикновените хора на Русия достигна митологично ниво и всеки път, когато се връща от изгнание, той събира все повече последователи, които също като него приемат изолацията.

През 1817 г. Селиванов е арестуван и изпратен в манастир за луди. По това време той има достатъчно лоялни последователи, за да ггледа на себе си като на второто пришествие на Христос – което според съобщенията той прави чак до смъртта си през 1832 г.

Но смъртта на лидера не пречи на движението да продължи да се разпространява из Русия. Към втората половина на 19 век сектата се премества от периферията на обществото и се интегрира в ежедневието на руския живот. В своята книга „Идиот“ Фьодор Достоевски пише: „скопетите, които държаха магазина, обикновено бяха на горния етаж“.

Последователите на сектата на скопците предпочитат да се наричат с прякори като Божиите агнета или Белите гълъби, но в крайна сметка приемат сегашното ти описателно име.

Сред неграмотните провинциални селяни и търговски къщи на Санкт Петербург, тази група е една от многото сектантски разклонения в по-голямото християнско движение по време на Руската империя. Но способността й да обединява изолираните маси кара сектата да оцелее дълго след смъртта на бащите-основатели.

 
 
Коментарите са изключени