Създаването на викторианската полиция

Полицаите с характерните си униформи и шапки са един от символите на викторианската епоха, фиксирани завинаги в попкултурата. Нарастването на професионалните полицейски сили в средата на 19 век обаче е шок за социалната система. Те трансформират обществото, създават нова професионална класа и провокират дебати за неприкосновеността на личния живот, които все още бушуват в съвременна Великобритания.

Първата професионална полиция в Обединеното кралство, финансирана от местно данъчно облагане, е създадена в Глазгоу през 1800 г. Тази полицията поема повече задължения от съвременната – включително гасене на пожари – и обслужва града чак до 1975 г. През 1822 г. е създадено ирландското полицейско управление, което става Кралско ирландско полицейско управление през 1867 г.

Първите професионални полицаи в Англия, известни като „Peelers“ или „Bobbies“, се появяват в Лондон през 1829 г. по план на Робърт Пийл (от чието име произлизат прякорите им), тогавашният министър на вътрешните работи, след като е приет Закона за полицията през същата година.

Това е началото на кампания за подобряване на публичния ред и правоприлагане. Реформата обаче е бавна, тъй като първоначално има недоверие към полицията на всички нива.

Полицаи в Глазгоу

До септември 1829 г. първата столична полиция вече патрулира по улиците на Лондон. Има 17 отдела, в които работят по 4 инспектора и 144 полицаи. Щабът на въоръжените сили е Скотланд Ярд, а той отговаря пред министъра на вътрешните работи. „Пийлърите“ носят дълги сини палта и подсилени високи шапки, които ги предпазват от удари по главата, a също така могат  да стъпят върху тях, за да погледнат зад дуварите на къщите. Единственото им оръжие е палка, но носят и кречетало, с което да сигнализират за опасност.

Отначало професионализма на офицерите не е най-високият. От първите 2800 нови полицаи само 600 в крайна сметка запазват работата си. Първият столичен полицай (който получава номер 1) е уволнен само след четири часа, заради пиянство. Но в крайна сметка нещата потръгват.

Въпреки нарастващите нива на престъпност, повечето окръзи запазват своя окръжен полицаи. Много хора са загрижени към идеята за униформени сили и се страхуват, че една такава полицията може да бъде използвана за арестуване на опоненти на правителството, спиране на протестите и унищожаване на свободата на словото. Законът за общинските корпорации от 1835 г. позволява на съветите на общините да организират полицейски сили, но малко от тях тръпнат в очакване да упражнят това право. Към 1837 г. само 93 от 171 района са организирали полиция.

Законът за окръжната полиция от 1839 г. позволява на всеки от 54-те английски окръга да събере и оборудва платена сила. Законът разрешава да се назначават главни полицаи за ръководство на полицията в техните райони, както и препоръчва квота от един полицай на 1000 души население. Това все още не е задължително, но се вижда развитието на първите служители на реда. Законът също така насърчава някои квартали набързо да сформират свои собствени полицейски сили, за да избегнат високите разходи по участие в окръжните.

През 40-те години на 19 век все още има голямо несъответствие между различните райони на страната по отношение на полицейската сила. Към 1840 г. само 108 от 171 района имат полиция. След това, през 1842 г., е приет нов Закон за окръжните полицаи в отговор на политическите вълнения, свързани с движението на чартистите. Назначените нови полицаи са на непълно работно време, но лошо платени – понякога дори неплатени – така че постовете привличат хора без много възможности, които не са готови да рискуват живота си, за да арестуват никого.

Голямото чартистко събиране през 1848 г. Според Wikipedia: „Чартисткото движение е движение за политически и социални реформи в Обединеното кралство около средата на 19 век.“

Към 1848 г. все още има 22 района, които не разполагаха с полиция, а през 1850 г. – само 36 окръга, които въобще имат. През 1855 г. в Англия и Уелс все още има само 12 000 полицаи въпреки факта, че полицейските сили в Лондон се оказват ефективни за намаляване на престъпността и увеличаване на разкриваемостта на престъпленията.

Но защо реализирането на полицията е толкова бавно?

Освен че се разглежда като предизвикателство за свободите, законодателството се прилага бавно по няколко причини:

• Някои смятат, че новата полиция е средство за прилагане на новия Закон за бедните, който е силно неодобряван от хората
• Смята се също, че полицията ще излезе твърде скъпо
• Липса на интерес на местно ниво и лошо сътрудничество между кварталите и окръзите
• Няма разпоредба за държавна инспекция, одит или регулация, което означава, че на много райони просто не им се занимава