Римската република: Как се появява, как изчезва и какво представлява

Как и кога се появи Римската република за първи път?
Римската република всъщност преминава през редица фази, които историците обикновено наричат ​​ранната, средната и късната република. Ранната република започва през 509 г. пр. н. е., когато група римски аристократи се събират и свалят от власт последния крал на Рим – Луций Тарквиний Горди. Тези аристократи се нуждаят от подкрепата на хората, за да поддържат тази нова република, и така се формира доста странен контраст на демократична република, управлявана от аристократи. Това основно задава тона на Римската република оттам нататък.

Трудно е да се каже кои римски легенди от ранната република всъщност са истина и кои не са. Но когато стигаме до средната република, която в основата си е по времето на Пуническите войни (три войни, водени между Рим и Картаген от 264 г. пр. н. е. до 146 г. пр. н. е.), вече имаме проверима история. И, разбира се, в някои части на късната република, благодарение на хора като Цицерон, всъщност можем почти да следим събитията от ден на ден. Това означава, че имаме ясна представа за функционирането на републиката и какви са нейните конституционни механизми.

Как е структурирана Републиката?
Има Сената – на теория незаконодателен, а чисто консултативен орган – който всъщност обаче ръководи държавата и се състои от мъже от аристократичната (патрицианска) класа. Има и много демократични форуми, които с развитието на Републиката стават по-безсмислени. Най-високите държавни длъжности се заемат от двама консули, които се избират от Сената.

Но ранната република изпитва огромни проблеми в социален план – известни като конфликт на ордените – както и политически борби, тъй като „обикновените“ римляни (плебеите) се борят с патрициите за политическо равенство. Съгласуването на двойните цели на тези две секции от римското общество е може би определящата характеристика на ранната република.

Римски форум

Каква е разликата между плебеи и патриции?
Патрициите са първоначалната аристократична класа на Рим и имат определено място в римската аристокрация, което е запазено само за тях. Те се женят по определени религиозни обреди, които са различни от тези на общото население, и са от висшите семейства в Рим.

Това обаче важи само за ранната република. В по-късната република плебеите започват да получават повече права.

Как се отразяват действията на Сената на средностатистическия римски гражданин?
Римското право е скелетът, върху който е изградена голяма част европейско право и се основава на много ранен набор от закони, известни като Дванадесетте таблици. Това са 12 устава, които формират основата за законите, натрупани през годините.

Въпреки кървавата си репутация, римското общество в известен смисъл е и много цивилизовано – особено това в град Рим. Има правило, което гласи, че един месар не трябва да се отдалечава на повече от три крачки от щанда си, докато държи нож. А актьор може да съди публиката си за нараняване на чувствата му, когато го освирква. Така че плебеите всъщност разполагат с голяма част от правната защита.

Проблемът е, че Рим има, така да се каже, силно общество и слаба държава. Скитският философ Анахарсис обобщава добре, когато каза: „Законите са паяжини, които улавят малките мухи, но не могат да хванат големите“. И така, римските закони са добри в наказването на обикновени римски граждани, но за богатите и могъщите те сякаш не съществуват.

Защо републиката в крайна сметка се проваля и приключва?
Comitia Centuriata – едно от четирите събрания на отделни народи, които седяха под Сената – се събира ежегодно, за да избере консулите и преториите за следващата година. В ранните години на републиката това е военно събрание, на което римската армия гласува за консулите, като по същество избира техния военен лидер за тази година. Тъй като консулът ще бъде човекът, който да води армиите в битка, в демократична република е напълно разумно армията да го избере.

Но в по-късната република виждаме разминаване между консулите и армията, тъй като по това време те започват да се бият на места като Сирия, Испания и Северна Африка, което означава, че армията не може да се върне в Рим, за да гласува. Това означава, че римските граждани гласуват за това какво ще прави армията и кой ще я командва.

По същество римската армия притежава най-голяма власт в Рим, така че не отнема много време на политици като Сула и Юлий Цезар да се опитат да спечелят армията, предлагайки й алтернатива на това, което другите политици искат тя да прави. И резултатът от това е Римската империя, която в основата си е военна диктатура.

Колко демократична е Републиката?
Това все още се дискутира живо. Някои хора твърдят, че е изключително демократична; други посочват, че демократичните институции на Римската република са превзети от аристокрацията и резултатът е, че тя изобщо не е демократична.

Как работи римското гражданство?
Гражданството е основно нововъведение при римляните. Атиняните вярват, че за да си атинянин, трябва да се родиш в Атина – и да станеш атинянин е все едно котката да стане куче. Римляните обаче разсъждават на обратния принцип.

Доста често, след като завладеят град, те събират местните жители и им казват: „Поздравления и добре дошли в Рим, съграждани.“ И така, римляните са не само приобщаващи, но понякога и принудително приобщаващи…

Те също така правят интересното нововъведение, че можеш да бъдеш гражданин на собствения си град и същевременно гражданин на Рим. Но това не е ново като идея. Рим всъщност е построен чрез завладяване на народите на Италия, а по-късно и на Галия и Мала Азия, превръщайки ги в част от населението и в свои модел, докато не станат по-римляни от самите римляни. Италианската социална война от 91-88 г. пр. н. е. е предизвикана от отказа на Рим да даде гражданство на своите италиански съюзници. Това е единственият регистриран случай в историята на обратното на война за независимост.