shareit

Произходът на Стокхолмския синдром

| от |

Стокхолмският синдром е психологически феномен, в който заложникът започва да изпитва емоционална симпатия към своя похитител. Демонстрират се топли чувства до степен, в която отнетите права и свободи на заложникът вече не са важни и вниманието е насочено по-скоро към истинският похитител. ФБР са категорични и наблюдават, че около 8% от похитените се привързват особено към своите похитители. Още Фройд е говорил за този интересен феномен, но ако често сте се чудили защо се нарича Стокхолмски синдром, а не Софийски синдром или Амстердамски синдром, насочваме вниманието към далечната 1973 г.

За създаването на този термин стои г-н Кларк Олофсон – един от най-големите и популярни шведски банкови обирджии, които цял живот играят на котка и мишка с властта. Кларк е едър, сравнително силен физически, чаровен мъж с образование и интелект. Успява да развие много интересна философия, докато е зад решетките и често има мнение по голяма част от сериозните въпроси в страната. През 70-те години е един от най-ключовите герои, за когото публиката има смесени чувства. Той самият дори няма да заподозре, че много скоро ще влезе в учебниците по психология, макар и името на един от емблематичните синдроми да е именно града, в който се случва събитието.

На 23 август 1973 г. висок, мусколест мъж влиза в банка в Стокхолм. Сложил си е грим, перука и носи женски дрехи. Мнозина биха нарекли неговата дегизировка – смешна и жалка, но тя изобщо не е център на внимание. Такъв обаче е аавтоматичният пистолет, който излиза под дрехите и започва да прави дупки в тавана на помещението. Мъжът крещи „Купонът започва“ и с него редица заложници влизат в една интересна игра, която ще продължи в следващите няколко дена. Похитителят желае сумата от 3 милиона шведски крони (около 4 милиона долара днес) и също така настоява Кларк Олофсон да излезе от затвора и да бъде докаран в банката.

Полицията отцепва региона, пристигат репортери, фотографи, огромно количество зрители на събитието и всичко това се излъчва по ефирна телевизия. Публиката очаква всичко да приключи до края на работния ден. Психолозите преговарят с похитителя, но нищо друго не се случва. В разгара на преговорите и за изненада на мнозина, Олофсон е изведен от банката и връчен на стрелеца отвътре – Жане Олсон. Това е и едно от първите интересни решения на полицията, с които напрежението само се повишава и ситуацията започва да става все по-агресивна. Ваденето на престъпник от затвора и предаването му в ръцете на друг похитител е феномен, който ще остане завинаги в историята на Швеция.

gettyimages-514886404-594x594

Снимка на четиримата заложника в банката

Според пийпълметричните данни е бил наблюдаван от близо 73% от населението. Още по-интересен момент е и пристигането на шведския министър-председател Олоф Палме, който по-късно ще се превърне в жертва на покушение – още един първи феномен в историята на Швеция. Много скоро всички ще разберат, че съществуват и интересни отклонения между заложниците и похитителите в банката. Както психолозите скоро ще осъзнаят, изковаването на силна връзка може да замъгли много решения. Това е и първият случай, в който се наблюдава такова обвързване, а експертите на Швеция, както и полицията в Ню Йорк, подкрепяна от ФБР, ще забележи, че това ще продължи да се случва и през следващите години. Заложниците прекарват 6 дена под контрола на своя похитител.

Интересен факт е, че освен медиите, полицията също документира случая. Кларк трябва да пристигне с допълнително оръжие, парите, бронежилетки и след това пред банката да има бърза кола, с която да избягат. На няколко пъти се прави опит за влизане в банката, но всички те са отблъснати с огън. Заложниците започват да казват, че се чувстват в безопасност с похитителите си и се надяват, че полицията няма да предприеме по-жестоки мерки. Властите са съгласни да пуснат бандитите, но без да имат придружаващи заложници. Докато преговорите продължават да текат, полицията успява да пробие сейфа, възползвайки се от апартамента на горния етаж и да огледа банката, както и похитените, които в този момент изглеждали напълно здрави. Полицията пуска сълзотворен газ и в последствие успява да залови и двамата.

Повдигнати са обвинения и докараният Карл заявява, че не е участвал и изобщо не е замесен в това престъпление, през цялото време се е опитвал да държи ситуацията под контрол. Жане получава 10-годишна присъда и след това отново следва пътя на престъпленията. Решава да се предаде през 2006 г. с очакването да получи обвинения за финансови измами, полицията заявявя, че делото няма повече давност и съответно отново е на свобода. В момента се твърди, че живее някъде в Тайланд и се наслаждава на спечеленото. Интересен факт е, че в затвора получава много писма за запознанство, дори и от похитените жени. Криминологът Нилс Беджерот запърв път използва термина „Стокхолмски синдром“ и продължава да изследва неговите разновидности и проявления. Жане издава своята автобиография след време и продължава да се радва на свободата си, не са известни други престъпления.

Заглавна снимка: By Tage Olsin – Self-photographed, CC BY-SA 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=167043

 
 
Коментарите са изключени за Произходът на Стокхолмския синдром

Повече информация Виж всички