shareit

Престъпниците рок звезди, които крадяха като котки

| от |

„Котешки крадец превзе сърцата на жените!“ На 20 декември 1934 г. това заглавие излиза в Daily Mirror, а текстът под него съобщава на читателите, че Робърт Дилейни е изпратен в затвора за кражба с взлом и поредица от други престъпления. Векове наред вестниците пълнят страниците си с разкази за смели крадци, които безмилостно плячкосват нищо неподозиращи жертви. Но Дилейни е някак различен. Изчезва презрението, с което репортерите често се отнасят към подобни престъпници, и е заменено от възхищение.

Многобройните набези на Дилейни, който се изкатерва по сградите (подобно котка) на няколко богати имения на Мейфеър, за да ограби бижутата от спалните на собствениците им, му донасят прозвището, „кралят на котешките кражби“. News of the World представя положително „кестенявокосият млад мъж, който дава на Скотланд Ярд повече повод за размисъл, отколкото десет обикновени престъпници“.

Burglars Tools Found in the Bank

Инструменти на един крадец

Сега, за да засили още повече очарованието на пресата, Дилейни е обвинен и в бигамия – твърди се, че той се жени за две жени и „пропилява“ богатството от 27 000 паунда на една от съпругите си и ги оставя.

„Вие сте заплаха за обществото“, казват на Дилейни, когато е осъден на 9 години (третото му посещение в затвора). И съдията е прав: Дилейни наистина е заплаха. Но това не пречи на широката общественост да следи с интерес всички подробности от неговите престъпления.

Секс, кражби и способност за катерене по стени: това са отличителните белези на т. нар. котешки крадци. Вестниците за първи път измислят фразата „котешка кражба“ през 1907 г., за да опишат някой с определено „умение в катеренето“. Но през 20-те и 30-те години – в периоди на икономическа депресия – Дилейни и неговите колеги от бранша стават доста известни.

Ключът към славата на котешките крадци е фактът, че те са практикуват по-„дръзка“ форма на кражба, отколкото хората са свикнали. Нито една стена или покрив не са твърде високи, за да им попречат да откраднат нещо. Те прескачат огради, минават през комини и се изкачват през прозорците в спалните – и така, докато не влизат на първите страници на вестниците.

Британците са пленени от техните подвизи. И все пак тази пленителност е малко задушена от страх. Полицията, политиците и охранителните компании се притесняват, че тези престъпници скоро ще се превърнат в нещо нормално. Всъщност, тяхното въздействие върху въображението на властите е такова, че до момента, в който страхът от котешка кражба отшумява в годините преди Втората световна война (когато се появяват повече възможности за работа, тъй като икономиката се ориентира към конфликта), има страхотни промени в законодателството.

Едва ли е изненадващо, че котешкият крадец причинява на обществеността безсънни нощи. До Закона за кражбите от 1968 г. кражбата е определяна юридически като престъпление, извършено по време на „нощните“ часове, които се простират от 21:00 до 6:00 ч. и включват проникване в (или извън) жилищен имот. С други думи, жертвите често са дълбоко заспали и блажено не подозират за крадеца до тях.

Котешките крадци добавят и още една заплаха към имиджа си. Те могат да се вмъкнат в къща, след като се изкачат до прозореца на горния етаж или прескочат от съседен покрив – всичко това предполага определено ниво на атлетизъм и планиране, както и необичайна увереност в придвижването в тъмното. „Минавам покрай прозореца ти!“ декларира Марк Бени, самопровъзгласил се за извършител на повече от 100 подобни кражби. В поредица от вестникарски статии от 1937 г., в които се описват престъпленията му, Бени също така разказва за особено зловещия си фетиш да краде „коприненото бельо“ на жените, докато те спят…

И въпреки целия фурор около тези престъпления през следващите десетилетия, те са малка част от всички кражби, извършени във Великобритания през 20-те и 30-те години. Съдебните протоколи и годишните доклади за престъпленията от тази епоха показват, че повечето са опортюнистични и извършени от хора, живеещи в крайна бедност. Обикновено се краде храна, дрехи или малки суми пари, грабнати от приземните стаи в също толкова бедни домакинства.

TwoSemiDetachedCouncilHouses

Котешки кражби може и да се оказават кошмар за богатите собственици на домове, но за някои предприемачи те представляват възможност за бизнес. В стремежа си да се възползват от повишения интерес към вътрешната сигурност сред средния и висшия клас, дизайнерите на нови „капани за прозорци за защита от котешки крадци“ се втурват да изложат своите стоки на изложбата „Идеален дом“ през 1925 г. и на Международната изложба на изобретенията през 1926 г. – и двете проведени в Лондон.

Също през 1926 г. пресата съобщава, че архитектът Джордж Грей Ворнъм проектира къща с вътрешни водосточни тръби, с цел да спре изкачването на крадците до прозорците на първия етаж. През 1924 г. Daily Express сатиризира новата лудост по сигурността с илюстрацията си на „Новата, защитена от котараци-крадци къща“, на която са поставени оръдия, шипове, аларми, легнал полицай и различни видове кактуси, за да възпрепятстват набезите – при условие, че ровът пред самата къща не успее.

Нито една от тези мерки за сигурност не пристига навреме, за да спре Робърт Дилейни да се впусне в своята едноличен криминален маратон. Дилейни е арестуван за първи път през 1925 г. за влизане с взлом в имението на херцога на Рутланд близо до Грийн Парк в Лондон, както и по второ обвинение за „разбиване на жилище“ (тогавашният аналог на кражбата, носещ по-кратки присъди в затвора) в дома на Лейди Норткоут, от която откраднал брошка.

По време на процеса срещу Делани в „Олд Бейли“, съдебният протоколчик позволява любопитството му да надделее и в записите четем, че той пита: „Как го правят тези котешки крадци?“ В отговор прокурорът г-н Пърсивал Кларк търпеливо обяснява: „Казаха ми, че се изкачват нагоре по водосточната тръба или по тръбата за отпадъци, които пренася водата от покрива или банята, и са от външната страна на къщата.“ Заинтригуван, протоколчикът продължава със следващ въпрос: „Много ли е трудно?“ С чувство за хумор, Кларк отговоря: „Не съм го опитвал сам, но ми казват, че ако имате подходящите уреди – гумени ръкавици, гумени ботуши и нещо около колената си, не е толкова трудно. Във всеки случай мисля, че имаме един от тези хора преди нас сега…“

 
 
Коментарите са изключени