shareit

Повече от три билборда извън Файетвил – може ли човешко тяло да се изпари във въздуха

| от |

Трагедията на родителя е да изгуби своето дете. Малцина знаят, че Карл Маркс за една вечер се разделя с няколко свои наследника, след като няма пари, за да повика лекар, легендата разказва, че точно в този момент е побелял и най-вероятно никой не желае да бъде на неговото място. Преди няколко седмици разказвахме историята на Мери Рийзър, която умира при много странни обстоятелства. Според пожарникарите,  апартаментът се е запалил, но вместо огънят да идва от някой електроуред, най-вероятно е дошъл от тялото на жертвата, което и до днес поставя един по-важен въпрос: може ли едно тяло да се самозапали? Отговор няма, а само някои интересни догадки, нека обаче насочим погледите си към Файетвил в Северна Каролина.

За такива локации Стивън Кинг пише, че когато стане 8 часа, жителите прибират тротоарите, навиват улицата като стар килим и ако случайно някой шофьор мине през това място, просто ще се замисли дали изобщо живеят хора. Главната улица на Файетвил не надвишава разстоянието от километър, атракциите са изключително малко, но въпреки това има някой друг заблуден турист, който да минава от време на време, за  да се запознае с историята за изчезналите деца на Содър. Легендата е интересна и влиза в категорията на градските легенди. Всичко започва на Коледа през 1945 г. Джордж и Джени Содър са сложили  своите 9 от 10 деца в леглото (като най-голямото 10-то е в армията).

Към 1 часа след полунощ в дома лумва огън, който бързо успява да се разпространи в целия дом.  Родителите успяват да извадят четири от своите деца, докато останалите пет са в огнения ад на горния етаж. Джордж не се предава толкова лесно, чупи с ръка прозорец, като изобщо не обръща внимание на порезните рани, но е готов отново да влезе в ада, за да ги извади. На горният етаж спят Морис, Марта, Луис, Джени и Бети, те делят срещуположни спални, но когато бащата стига до стълбището, огънят вече е затворил коридора.

Опитва се да влезе през прозореца на втория етаж, като винаги държи стълбата си близо до сградата. За негова изненада, този път същата липсва. Решава, че може да се качи на един от служебните камиони, като ги паркира близо до фасадата – принципно ги използва, за да кара въглища и макар и предишния ден да не са имали никакви проблеми, сега нито един не желаел да запали. Опитва се да изсипе вода от варела за дъждовна вода, но той е замръзнал.

Дъщеря му Марион тича до съседите, за да извика пожарната, но не успява да се свърже по телефона с оператор. Друг съсед, който вижда пожара в далечината прави обаждане от близката кръчма, но отново няма сигнал с централата. Човекът се качва в колата си, отива да търси началника на пожарната. Макар и бригадата да се намира само на няколко километра от града, не пристига до 8 часа сутринта и когато най-накрая удостоява семейството с присъствие, няма нищо за горене, а само пепел. Джордж и Джени са сигурни, че децата им са изгорели в огъня. Огледът на пожарникарите обаче е малко притеснителен – липсват каквито и да било следи от децата, никакви останки, никакви кости, сякаш къщата е била  празна.

Полицейски инспектор прави огледа и установява, че пожарът е избухнал в следствие на късо съединение. От общината издават смъртен акт за 5 души и с това сагата приключва или поне така си мислим. В един момент, семейството започва да се замисля дали децата не са живи. Истинското име на бащата е Джорджио Соду, роден е в Тула, Сардиния през 1895 г. и имигрира в САЩ през 1908 г. на 13-годишна възраст. С пристигането си в новия свят, неговият по-голям брат го оставя да се оправя и се връща обратно в Италия. Младежът намира работа в железниците, започва да носи вода и инструменти на останалите служители и след това се мести в Западна Вирджиния.

Там си намира работа като шофьор, а след това стартира своя компания за доставка на най-различни стоки. Първо започва с изхвърлянето на строителни материали, а след това продължава с доставката на въглища и други ресурси. Един ден влиза в магазин за грамофонни плочи, запознава се с Джени Сиприани и всичко останало е история. Впрочем Джени също е родена в Италия, но родителите ѝ имигрират, докато е на 3-годишна възраст. За периода от 1923 до 1943 г. тя ражда десет деца в градчето, в което се установяват. Файетевил се смята за територия на италиански мигранти. Повечето жители са уважавани представители на средната класа. И макар Джордж винаги да има мнение за случващото се във всекидневието, както и политиката, никога не говори за миналото и не споделя каква наистина е причината да дойде в САЩ.

Веднъж след като пушекът се вдига, семейството започва да прави една по-детайлна регресия. На първо място си спомнят за случай, в който непознат мъж идва, за да си търси работа – събитието е някъде през есента. Мъжът искал да помогне с двора и да спечели някакви пари, а когато застава пред двете отделни електрически табла в задния двор,  заявява, че някой ден ще се запалят. Джордж се замислил, но отхвърлил идеята, все пак преди седмици извикал електрическата компания, която била категорична, че инсталацията е в отлично здраве. Друг търговец се отбил,  за да предложи застраховка живот на семейството и след като фамилията не проявила интерес, гостът не само се почувствал обиден, но дори заявил, че тази къща един ден ще се превърне само в пепел, дори се заканва, че неговите деца ще бъдат унищожени.

Застрахователят изрича и нещо още по-интересно:

„Ще си платиш за всички зли думи, които каза по адрес на Мусолини!“

Ако това не повдига достатъчно вежди, нека не забравяме, че един от по-големите и оцелели синове на Содър си спомня, че няколко дни преди инцидента, забелязва непознат мъж близо до дома им  да гледа как децата се прибират от училище. Около 12 часа и 30 минути вечерта на Коледа, когато повечето деца са заспали със своите играчки, Джени чува позвъняване по телефона, отива да вдигне. От другата страна женски глас търси непознат човек, майката заявява, че е грешен номер, дърпа завесите на прозорците, след това  заключва входната врата и отива да спи. След час чува нещо шумно да пада на покрива, а след още толкова се буди от огъня. Всичко става още по-странно, но нека продължим историята. Джени не вярва, че децата и са физичен феномен.

Провежда най-различни експерименти, като гори кости на пиле и други, които взима от месарския магазин и без значение колко време ги гори, те винаги остават непокътнати или поне достатъчно овъглени. Служител на близкия крематориум ѝ обяснява, че обикновено костите остават дори и след като огънят гори около два часа при температура от 2000 градуса. Нейният дом е горял само 45 минути и със сигурност не при тази температура. Техникът от телефонната компания установява, че кабелът е бил срязан, а не изгорен. Ако пожарът е възникнал от късо съединение, никой не може да обясни защо на долния етаж осветлението е работило, когато семейството се е опитало да избяга. Един очевидец споделя, че е забелязал непознат мъж в двора, който е взел нещо от двата камиона, но понеже било късно, същият допуснал, че най-вероятно това е самият Джордж, който решил да свърши някаква работа по камионите си.

Някои хора смятат, че хвърленото по покрива е най-вероятно бензинова бомба. Какво обаче се случва с децата? Само една седмица след инцидента, когато снимката на жертвите се публикува във вестника, друга очевидка ще разкаже, че ги е видяла в автомобил, докато пожарът вече е осветявал целия град. Друга служителка на закусвалня близо до Чарлстаун – на около 100 километра от пожара – си спомня, че е обслужила непознати хора с 5 деца, возилото им било с регистрация от Флорида. Дамата не сигнализира в полицията, защото не знаела за случая и също така преценила, че хората са туристи.

След като снимката им се пуска в местния вестник на Чарлстаун, съдържателка на малко хотелче в града също ще разкаже, че е виждала 4 от 5-те деца. Те били в компанията на 2-ма мъже и 2 жени, всички италианци. Гостите се регистрират хотела ѝ и наемат най-голямата им стая с няколко легла. Децата били добри и възпитани, но мъжете не позволявали някаква социализация – отказвали я във всеки един възможен момент. Какво наистина се е случило? През 1947 г. опечаленото семейство изпраща писмо до Джей Едгър Хувър – директорът на ФБР. Те искат помощ, но получават следния отговор:

„Макар и да искам да помогна, случаят е обвързан  до локално  ниво и разследването остава в юрисдикцията на града.“

В писмото си допълва, че ако получат разрешение от местните власти – полицията и пожарната, веднага ще изпрати агенти, но и двете институции не са потърсили такава. Единственият, който няма нищо против да се занимава със случая е частен детектив на име Си Си Тинзли. Той успява да открие търговецът на застраховки, който го заплашвал с пожар. Тинзли разбира от някои местни, че началникът на пожарната е успял да открие човешко сърце, но не го предал, а просто го скрил в кутия и го погребал, за да не стресира семейството. След като детективът отива, за да провери какво наистина има в кутията – препратка към един друг интересен филм – двамата с пожарникаря се отбиват и при погребален агент, за да представят съдържанието.

Направеното изследване показва, че това е свински дроб, който не е засегнат и никога не е бил обгорен от огън – по-скоро някой го е оставил. Много по-късно самият пожарникар ще признае, че е направил това, за да може да спре всякакво разследване. Единственият въпрос в този случай е: защо? До днес няма отговор, но през следващите години има още сигнали. Например Джордж вижда снимка на ученик в Ню Йорк и решава да отиде до Манхатън, за да провери дали това не е неговото дете – приликата е очевидна. Родителите отказват да го допуснат. През 1949 г. викат от столицата един от най-известните патолози, който да направи по-сериозен оглед на къщата. След руините експертът успява  да вземе някакви проби и да ги изпрати в Смитсонския Институт.

В четирите проби е открита костна структура на един човек, който трябва да е на възраст между минимална 16-17 и максимална 22-годишна възраст. Най-голямото дете е на 14 години. В някои много редки случаи се смята, че костната система на 14-годишен може да започне да старее и да се прояви като такава на 16-17-годишен. Не са открити никакви други следи, но още по-странното е, че дори изпратените кости не са пострадали от огън. Патологът очаквал да открие скелети, а не малки костици, за които трябва да губи цял ден в издирване. Според патолога,  останките може да са внесени от пясъка, който самият Джордж използвал, за да издигне паметник на децата си. Дори и след две изслушвания в Чарлстаун, семейството не се отказвало.

Вдигнали билборди из целия град, предлагали 5000 долара за информация, но скоро я увеличили на 10 000 долара. И така започва голямата трагедия. Всеки искал да вземе наградата и пускал най-различни лъжи в обръщение. Джордж обикаля  всеки един, но винаги без успех. През 1968 г.  след около 20 години, майката получава писмо по пощата, адресирано до нея. Марката е от Кентъки, но няма обратен адрес. В него открива снимка на мъж на 20-годишна възраст, като на ръка е написано „Луис Собер. Обичам брат ми Франки. Момчетата Или“

Sodder_family_billboard

За пореден път се наема частен детектив, който да замине за Кентъки и да открие мъжът на снимката. Същият никога повече не се връща. Семейството решава да окачи нови билбордове със снимката на възрастния син, но не издава, адреса на писмото, за да не изложи сина им, ако е той, на опасност. Собер наистина започват да губят време и вече са в напреднала възраст. След толкова години не се отказват да намерят само отговора, нищо повече. През 1968 г. Джордж умира и няма никаква представа какво се е случило. Съпругата му вдига голяма стена около къщата и не се показва никога повече. Никога не обича друга дреха освен черната, докато не умира през 1989 г.

Едва тогава билбордове са свалени. Нейните деца и внуци продължават разследването и имат свои собствени теории за случилото се. Една от тях е, че местната мафия се е опитала да привлече Джордж и след като им отказал, някой трябвало да го накаже. Те подозират, че близък до семейството е извел децата  от дома и по-късно е съобщил, че родителите са мъртви. В последствие е възможно самите деца да са отказали да потърсят родителите си, защото са смятали, че по този начин ги защитават. Дори и в този момент най-възрастният роднина в това семейство е Силвия на 69 години, но също отказва да повярва, че човешкото тяло може да се изпари в пламъци. Отговорите липсват и до днес.

 
 
Коментарите са изключени