shareit

Последният нацист чака своята присъда в Хамбург

| от |

Германия продължава да издирва последните живи палачи, които са служили в концентрационните лагери през Втората Световна война. Преди няколко години съдът в Хамбург повдигна обвинение на така наречения „кървав счетоводител“, чиято основна функция е да описва и подрежда парите и ценностите на евреите, преди да влязат в лагера. Историята на последния осъден нацист сякаш щеше да сложи край на една много болезнена и историческа рана за страната.

На 23 юли съдът официално повдига обвинение на Бруно Дей. Неговото обвинение е за подпомагане на 5230 убийства. Според New York Times, възрастният мъж (вече на 93 години) е бил едва 17-годишен, когато започва да работи в концентрационният лагер в Щутхов. Като малолетен в периода от 1944 до 1945 г. е осъден от съд за малолетни и лежи в по-лек режим през следващите две години. Желанието и необходимостта за справедливост не спира немския съд да проведе делото дори по време на пандемия. Обвинението е повдигнато за всяка причинена смърт в лагера. 93-годишният старец пристига на инвалидна количка и според слуховете съдействал по всеки възможен начин на властите.

Макар и вече да няма много смисъл от присъда, някои критици са разочаровани от факта, че подсъдимият не е намерил достатъчно смелост, за да признае грешките си или да се опита да се помири с жертвите. За мнозина това дело е показно и едва тогава може да се счита за наказателно. През последните години се издирват всички нацисти, които може да са участвали или допринесли за кървавата статистика. Наказанието на Бруно е и послание за засилващите се десни екстремисти в страната.

В съдебната зала Дей споделя, че е точно толкова виновен, колкото и жертва. Преди да приключи делото, подсъдимият моли съда да изслуша и неговата част от историята, защото никой не е просто виновен или просто невинен. Бруно споделя, че е бил принуден да работи като пазач и изпълнението на заповеди гарантирало неговото оцелявани. За жалост няма никой, който да потвърди или обвини един от последните нацисти. Голяма част от някогашните му „колеги“ вече не са сред живите. Съдия Ане Меяър Гьоринг обаче е на друго мнение:

„Все още виждате себе си като наблюдател, а не като участник в създаването на този човешки ад. Не сте следвали заповеди, за да извършвате такова престъпление и никога не е трябвало да се намесвате в него.“

По време на Студената война може да се забележи липсващата присъда на всички нацисти, които извършват редица престъпления. Съдът тогава не се намесва. Промяната на настроенията обаче се забелязва все по-често в последните години. Не е ясно каква точно е била ролята на Бруно Дей. Не трябва да забравяме, че в края на войната абсолютно всеки младеж, който може да държи оръжие е принуден да го носи – свободата била далечна фантазия. Според съда, ролята на Бруно била да гарантира, че никой няма да успее да избяга по време на екзекуциите. Неговият лагер е и един от първите, които се установяват извън границата на Германия.

Щутхов се променя значително, след като газовата камера започва да работи през 1944 г. Това е последният освободен лагер и се откриват достатъчно свидетели, които да познаят бившия пазач. Оцелелите разказват, че мнозина са умрели от електрическият шок по оградата, били принуждавани да събират костите на близките и често били преследвани от нацистите в нулеви температури. Бруно Дей не отрича да е чувал виковете на хора в газовата камера, признава, че е виждал и как се вадят труповете и се носят в крематориумите. Кълне се пред съда, че никога не е използва оръжието си, но въпреки това живее останалите 76 години от живота си с виковете и призраците на жертвите си. Някои от свидетелите отказват да приемат извинението на пазача и заявяват, че нямат нужда от него. Адвокатът на Дей – Стефа Ватеркамп задава един друг въпрос на съда:

„Как може 18-годишен да се опълчи в ситуация като тази?“

Не можем да отричаме извършените зверства и както забелязваме, световната памет продължава да помни деянието вече цели 75 години. Бруно Дей също го помни и използва правото си да говори така:

„Показанията на свидетелите и експертните оценки ми помогнаха да осъзная пълната картина на ужаса и страданието. Днес искам да се извиня на всички, които са преминали през този ад и тази лудост. Дела като това не трябва да се случват никога повече.“

Заглавна снимка: By Anonymous photographer from the Auschwitz Erkennungsdienst. Several sources believe the photographer to have been SS officers Ernst Hoffmann or Bernhard Walter, who ran the Erkennungsdienst. – The source of this version is The Daily Beast. Also see Auschwitz Album, Yad Vashem., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=82421763

 
 
Коментарите са изключени