shareit

Последният ден на Орсън Уелс

| от |

На 9 октомври 1985 г. големият режисьор и актьор Орсън Уелс е трябвало да се появи в „The Merv Griffin Show“, едно от най-популярните токшоа на телевизията. Грифин всъщност се беше запознал с Уелс преди години в своето бунгало в хотел Бевърли Хилс. „Моето бунгало беше точно пред неговото“, припомня си Грифин. „Представих му се и той каза: „Знам кой сте и искам да участвам във вашето шоу.“ Казах: „От години се опитваме да ви открием.“ Той каза: „Готов съм сега.“

Интересно е, че въпреки че умишлено избягваше да участва в предаването на Грифин, Уелс имаше различни участия в други подобни програми от онова време, включително „The Dick Cavett Show“ и „The Tonight Show starring Johnny Carson“. Почти интересно пък е, че Уелс всъщност веднъж води шоуто на Грифин в началото на 80-те. Но по някаква причина той просто винаги отказваше Мърв да го интервюира.

Welles-American-1938

Орсън Уелс на 22

Преди да заснеме шоуто на 9 октомври, служител на Грифин пита Уелс дали би говорил за Рита Хейуърт (бившата му съпруга), Марлене Дитрих, Уилям Рандолф Хърст, Франклин Рузвелт – все легендарни личности, които той познаваше. Служителят обясни на Уелс, че планът е предаването да бъде 90 минути и да отдаде почит към приказната му кариера, включително, разбира се, да се покажат клипове от филмите му, най-вече „Citizen Kane“. Уелс гневно се разкрещя: „Не си правя разходки по алеята на паметта! Говоря само за днес и бъдещето!“

Грифин си спомни: „Като водещ на токшоу си помислих: „О, Боже, мъртъв съм.“ Но той нямаше нужда обаче да се е притеснява по каквато и да е причина в деня на шоуто, защото Уелс промени решението си.

По-рано същия ден той се обади на Грифин и му казва: „Мърв, знаеш всички онези малки въпроси, които искаше да ми зададеш през всичките тези години; малките клюкарски неща, които винаги сте искали да знаете и не бих позволил да ме питате; нещата за Рита и Марлен, Хърст и всичко останало?“ Грифин кимна. „Тази вечер се чувствам много сърдечен. Питай ме.“

Мърв Грифин сигурно се е чувствал като пред златна мина. Той интервюира един много бодър Уелс в онази нощ и слуша с интерес, тъй като Орсън разказва страхотни истории и анекдоти за филмите си, за жените си, за живота си.

Орсън също така прави и няколко магически трика.

Той дори си бърбори дружелюбно с Барбара Леминг – авторка, която наскоро беше написала неоторизирана биография на Орсън. Всички са изключително доволни от шоуто, а Уелс и Леминг дори вечерят заедно след това в любимото място за хапване на Уелс, Ma Maison.

Мъж на име Патрик Теръл се присъедини към Уелс, след като Леминг напусна масата им. „Той беше щастлив от всичко тази нощ“, каза Теръл. „Той беше доволен от шоуто с Грифин, защото смяташе, че всичко мина добре. Всичко вървеше нормално и той беше в много добро настроение.“

Уелс привършва вечерята си, прибира се вкъщи и умира.

Welles-Draft-1943

 

Уелс напуска донаборната военна комисия след като е обявен за НГВС

Към момента на смъртта си Орсън Уелс е на 70 години. Смята се, че е починал около 3 часа след записа на „The Merv Griffin Show“. Уелс беше открит от шофьора му Фред Жилет на следващата сутрин – лежащ на легло на втория етаж на дома си.

Преносимата му пишеща машина седеше балансирана неподвижно върху стомаха на мъртвеца. „Той винаги е обичал да пише в легнало положение“, каза Теръл.

По-късно се констатира, че Уелс е починал от сърдечен удар, докато пише. Същата сутрин актьорът Пол Стюарт беше в сградата на Гилдията на режисьорите, когато някой се появи и казва, че Орсън Уелс току-що е получил сърдечен удар. Стюарт веднага се втурна към дома на режисьора.

Когато се приближи до мъртвото тяло на Уелс, го обзе страшно чувство, но чувство като от спомен. Повече от четири десетилетия по-рано Стюарт играе в „Citizen Kane“ с Уелс. И нещо повече – в откриващата сцена на класическия филм героят на Стюарт, Реймънд, който е иконом, открива мъртвото тяло на Чарлз Фостър Кейн, героят на Уелс.

Във филма Стюарт описва на репортер сцената на смъртта. И разбира се, във филма Стюарт никога не чува последната дума на Кейн: „Роза“. „И ако това не е един ярък случай, в който „животът имитира изкуството“.

 
 
Коментарите са изключени