Последните дни от живота на Наполеон на Света Елена

На 7 август Наполеон и 26 негови спътника се качват на HMS Northumberland – така започва дългото им пътуване на юг към остров Света Елена. Доста повече хора искат да отидат с него, но британците се страхуват да не би да се създаде наполеоновска колония на острова и затова ограничават броя им.

Едва на 14 октомври черните вулканични скали на Света Елена се виждат. Три дни по-късно той слиза с останалите в Джеймстаун, основното селище на острова. Лонгууд Хаус, резиденцията, заделена за него, не е готова и затова Наполеон прекарва седем седмици в Брайърс – бунгало близо до Джеймстаун, което е резиденцията на Уилям Балкомб, служител на Източноиндийската компания. Докато е там, той създава живописно приятелство с 14-годишната дъщеря на Балкомб, Бетси.

На 10 декември 1815 г. той най-накрая се премества в Лонгууд – къщата, която въпреки протестите му, ще бъде негов дом до края на неговия живота.

Животът на Наполеон на Света Елена се ръководи от множество ограничителни разпоредби, всички наложени от неговия надзорник, сър Хъдсън Лоу. Наполеон няма достъп до вестници, има комендантски час, следен е през цялото време и е строго охранявани като 125 души са разположени около Лонгууд през деня и 72 през нощта. Той всъщност е под домашен арест.

Лоу често се възприема като архитект на тези разпоредби, но всъщност той просто изпълнява конкретни инструкции, изпратени му от Лондон. Наполеон е избягал от остров и преди – затова британците отново са предпазливи.

Лоу е изпратен да свърши работа и той следва инструкциите си до последната буква. По време на първите си няколко години на Света Елена, Наполеон прави редовни разходки и прекарва голяма част от времето си, припомняйки и диктувайки своите мемоари на своите спътници. Но с течение на времето, а месеците лесно се превръщат в години, самотата и скуката започват да вземат своето. Наполеон става все по-летаргичен и депресивен, прекарвайки дълги часове седнал сам или легнал на леглото си.

Към 1820 г. стана ясно, че той е тежко болен. Страда от коремни болки, гадене, треска, запек и диария; венците, устните и ноктите му са безцветни. Известно време самият той смята, че е отровен, но след това решава, че е същият рак, който убива баща му. Но все още има време за последен удар по британците и по-специално – по Лоу.

Диктувайки последната си воля и завет през април 1821 г., той добавя: „Смъртта ми е преждевременна. Убит съм от английския олигопол и техния наемен убиец.“ Въпреки че някои теоретици на конспирацията приемат тези думи буквално, Наполеон вероятно намеква, че отказът на властите да се съгласят с исканията му да бъде преместен от нездравия Лонгууд, ускорява неговата смърт. На 4 май той губи съзнание; на следващия ден, заобиколен от спътниците си, почива.

В завещанието си Наполеон иска останките му да бъдат оставени „на бреговете на Сена, заобиколени от френския народ, когото толкова обичам“. Но по това време има малък шанс възстановената монархия на Бурбоните или пък британските власти да позволят създаването на място, което лесно може да се превърне в светилище на техния стар враг в Париж. Наполеон ще бъде погребан на Света Елена.

Цялото население, оказва се, гледа как 12 британски гренадири носят покрития с кадифе ковчег на Наполеон за погребението в спокойната долина Гераниум. Там, облечен в любимата си униформа на полковник от Конните гренадири на Императорската гвардия, тялото на Наполеон е положено да почива. Дори тогава трябва да се проведе още една, последна битка – заради една фамилия.

Французите искат просто да се изпише на гробницата „Наполеон“, името му като император. Но британците, които не искат да дават на империята му някакво чувство за легитимност, настояват за пълното му име – Наполеон Бонапарт. Нито едната, нито другата страна няма да отстъпи и в крайна сметка тленните останки на най-известния човек в Европа ще прекарат близо 20 години в немаркиран гроб.

***

Убит ли е Наполеон?
Лекарите, които присъстват на аутопсията му, със сигурност не мислят така. Според тях, Наполеон е починал от рак на стомаха, но слуховете, че може да е бил жертва на нещо по-зловещо, съществуват в продължение на години – още от 1818 г., когато Бари О’Миара, хирургът на Кралския флот, който е доктор на Наполеон, намеква, че сър Лоу веднъж го е помолил да съкрати живота на Наполеон. Британските власти гледат с негодувание на твърденията на О’Миара и ги отричат, но идеята, че Наполеон може да е убит, остава.

В крайна сметка, през 60-те години, анализ на кичур от коса на Наполеон доказва, че той е имал високи нива на арсен в тялото си, което кара някои да твърдят, че е бил отровен, вероятно от британското правителство. Но други, въпреки че са съгласни, че арсен може да е убил Наполеон, твърдят, че е по-вероятно това да е случайно.