shareit

Пати Кенън – трафикантката на роби, която наказваше всички със смърт

| от |

Търговията с роби е нещо напълно нормално и често срещано през XIX век в САЩ. Установеният канал за роби от Африка успява да достави евтина работна ръка, но дори тогава можем да забележим кражбата на роби и износа им в южните щати на САЩ, където все още робството се поддържа. Една от водещите фигури в този бизнес е Пати Кенън.

Нейната история е изключително зловеща и я превръща в истински демон за пристигащите роби от юга. Оказва се, че освен с трафик на хора, жената обича да се забавлява и с изтезание на хора. Сред най-верните ѝ служители може да се открият дори членове на семейството ѝ. Нейната любима цел са освободените роби, които тя отвлича, продава, измъчва и убива. Докато светът разбере за всички извършени престъпления, Пати умира в затвора, очаквайки своята присъда. Дори не позволява на обществото да я види обесена.

Историята ѝ не е особено известна и архивите не пазят много информация. Според някои източници е родена или Марта или Лукреция Патрисия Ханли. Източниците също са противоречиви, но се смята, че най-вероятно животът ѝ започва 1760 г. най-вероятно е родена в Канада и после се мести с родителите си в САЩ на 16-годишна възраст. В началото всичко върви напълно добре, Пати се омъжва за фермера Джеси Кенън. Те имат две деца и живеят сравнително спокойно до границата на Делауеър.

Смъртта на Джеси идва изненадващо и се появяват подозрения, че най-вероятно Пати го е отровила. След като е необходима прехрана за децата, Пати започва да работи като барманка, а след това и като проститутка. Дори това не е професия, която ѝ се отдава, защото тя самата е изключително неприятна за клиентите си и мнозина предпочитат просто да пропуснат срещата с нея, съответно и да получат нещо повече. Ето защо и повечето клиенти при нея са възрастни. Покрай тази професия решава да отвори и бардак, за да не ѝ се налага повече да продава тялото си.

Историята разказва, че именно този бизнес ще се превърне в площадка за извършването на най-различни престъпления. Една от дъщерите ѝ се омъжва за човек на име Хенри Бреретон. Именно той ще разкаже на своята тъща за добрият бизнес. Като много други хора, Хенри се занимава с нелегална търговия на роби, а междувременно прикрива нелегалната професия като работи и като ковач. Все още не е ясно кой я въвежда в този бизнес. Някои твърдят, че тя сама открива трафика на хора от клиент в нейното заведение, други подозират, че именно Хенри и разказва за доходоносния бизнес.

Kidnapping_a_free_black_to_be_sold_into_slavery,_1834_woodcut

Снимка: By Unknown author – Library of Congress, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=47768182

Който и да е човекът, най-вероятно дори не е подозирал какво извършва – Пати се оказва, истински виртуоз в този занаят и много скоро ще го докаже. Изненадващото е, че се изправя в поле, доминирано изцяло от мъже и за кратко време се налага като водеща фигура. Историците смятат, че нейните канали са толкова успешни поради няколко причини. Пати предлага тялото си, за да накара кондукторите и работниците в железопътния транспорт да осигуряват чиста линия за доставка на хора.

През 1811 г. Хенри е затворен за търговия на роби, но бързо успява да избяга и не излежава своята присъда. Вместо да се крият Кенън, Грифит и Бреретон решават да премахнат единствената конкуренция в трафика на роби – търговецът Риджел. Историците смятат, че именно той е бил най-големият и сериозен каналджия. Една вечер се отбива в бардака на Пати, напива се и след като си тръгва пиян е издебнат в специално подготвена засада. Умира малко по-късно от огнестрелна рана. За жалост Хенри и Джоузеф Грифит са заловени и обесени, оставяйки всичко в ръцете на Пати. Междувременно дъщеря ѝ се жени втори път за мъж на име Джо Джонсън.

На него се пада честта да бъде дясната ръка на Пати. С добре оформена организация, ордата от верни последователи успява да добавя нови и по-жестоки престъпления. Докато робството е легално в цялата страна, мнозина крадат роби като добитък и ги продават другаде. Когато робите получават своята свобода, някои собствениците започват да продават своите роби, за да могат да спечелят пари и ги продават на местата, където законът все още позволява притежаването на роби. Най-лошото обаче е, че онези, които се смятат за свободни, тепърва ще се срещнат с трафиканти, които виждат новите свободни хора като стока, която не струва нищо, но същевременно се продава скъпо.

Покрай сприхавата Пати започват да изчезват все повече хора и мнозина ще се озоват на пазара за роби. Според историята, нелегалната търговия на роби започва още в края на XVIII век и щатите Ню Йорк, Филаделфия и Луисвил се превръщат в истинско бойно поле за трафикантите. Достъпът до река прави бизнеса още по-лесен и транспортът на новите роби се случва мигновено. Пати започва да търси местата, където популацията на афро-американци е висока. Самата Пати става толкова добра в този бизнес, че човек може да забележи колко бързо успява да продаде един роб, а след това да го отвлече от плантацията и да го продаде на друг собственик в друг щат.

79181c29-2a00-495b-80be-189aa2780ce5-wilbrd09-24-2013daily1b00220130923imgpattycannonillustr11t657ks5sl291675455imgpattycannonillustr11t657ks5s

Снимка: By Erastus Elmer Barclay, 1820 or 1821-1888 – Narrative and confessions of Lucretia P. Cannon, who was tried, convicted, and sentenced to be hung at Georgetown, Del., with two of her accomplices: containing an account of some of the most horrible and shocking murders ever committed by one of the female sex, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=74142213

Трафикантката не блести с много оригинални идеи и винаги използва насилие. Проблемът е, че с него може да свали цената на робите и затова се използват и други методи като предложение за работа, безплатно питие или дори пари. Децата също се подмамвали особено лесно – малко шоколад правил чудеса. Обикновено робите се продават за около 200-300 долара. През 1808 г. става ясно за властта, че много от свободните африканци отново са се превърнали в роби, което показва, че законът изобщо не работи. Появяват се редица плакати и заповеди, че свободните хора не могат да се продават, но робският манталитет не се изкоренява толкова лесно.

За да се реши този проблем, конгресът официално забранил вноса на роби. И след като една врата се затваря, трафикантите отварят друга. Нелегалната търговия с роби процъфтява, търсенето се повишава, а с него и цената на робите. Покрай убийствата, които се случвали при евентуална съпротива, Пати и нейният нов бизнес партньор продължават да убиват заможни хора в бардака на дамата. А ако покрай тях се завърти друг търговец на роби, той гарантирано няма да оцелее повече от ден.

Неговите роби и коне също са пласират бързо, за да няма доказателства. Поробените са предупреждавани, че ще бъдат убити, ако заговорят бял човек, докато пътуват към пазара, следователно никой не се обаждал и тишината била гарантирана. В нейния бардак имало достатъчно скрити стаи, където отвлечените се крият. Всеки път, когато властите започнат обстойно разследване, Пати минава под радара и спира дейност за известно време. И така цели 20 години. Дори не се знае колко точно души са били в цялата организация.

Смята се, че са някъде около 50-60 човека и за този период са успели да отвлекат около 3000 афро-американеца, да убият около 30 души и да заровят някъде цяло състояние – още не е открито. Джо Джонсън е задържан през 1822 г. и присъдата му е 39 удара с камшик, както и задържане под стража. Разбира се, трафикантът не остава, за да посрещне наказанието си и бяга към Алабама или Мисисипи, още не е известно къде точно е отишъл. През 1829 г. един от фермерите, които обработват земята на Пати открива и сандъче пълно с костите на хора.

fugitiveslavelawwarningposterbostonafricanamericannationalhistoricsite1851e9414990d8d040e9b4242985516987e1

Снимка: By Erastus Elmer Barclay, 1820 or 1821-1888 – Narrative and confessions of Lucretia P. Cannon, who was tried, convicted, and sentenced to be hung at Georgetown, Del., with two of her accomplices: containing an account of some of the most horrible and shocking murders ever committed by one of the female sex, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=74142213

Повечето най-вероятно са били поробени. Предателят на бандата се оказва Сайръс Джеймс – 7-годишно дете, което често успявало да примами потенциалните хора за отвличане. След като той разказва колко пъти е водил нови хора за господарката Кенън, повдигането на обвинение вече било възможно. Освен историята за подмамване на хора, Джеймс води властите до няколко места, където са погребани отвлечени хора. Разказва, че сред убитите е имало доста деца. Във фермата ѝ се откриват телата на 3 деца, но Джеймс продължава да твърди, че има и още, които никога не са се завърнали.

През април 1829 г. следва арест и обвинение за четири убийства – само толкова тела са намерени във фермата, но пък са достатъчни за смърт чрез обезване. След няколко седмици се самоубива в килията си с помощта на отрова. Смята се, че тогава е била на около 70 години. Никой не прави разследване и не можа да открие кои афро-американци са били отвлечени от нея и продадени като роби, следователно мнозина умират свободни под робство.

Заглавна снимка: By Contributor(s): Barclay, E. E. (Erastus Elmer), 1820 or 1821-1888 Publication: New York : Printed for the publishers, 1841 – Narrative and confessions of Lucretia P. Cannon, who was tried, convicted, and sentenced to be hung at Georgetown, Del., with two of her accomplices: containing an account of some of the most horrible and shocking murders ever committed by one of the female sex, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=54707821

 
 
Коментарите са изключени