shareit

Първият анти-расистки протест в Москва – провокация или организирана атака

| от |

В началото на декември 1963 г. африкански студенти окупират Червения площад, за да запишат в историята първия расов протест в СССР. Освен това е и първият изобщо в историята на Москва от 20-те години на миналия век. Причината? Смъртта на студент по медицина от Гана, която остава без отговор и мотивира колегите да потърсят сметка на съветските власти, чийто действия към този момент демонстрират липсата на всякакъв професионализъм. На 13 декември 1963 г. тялото е изхвърлено в нищото близо до селски път към Хорвино – квартал от северните покрайнини на Москва.

Асаре-Адо е на 29 години, родом от Гана, пристигнал в Москва по стипендиантка линия, за да стане лекар. Патолозите ще открият малка рано под брадичката, която обаче се оказва фатална. Няма и как Асаре да се е изгубил и да се е лутал по погрешка в този район, след като официално живее в друг град. И така започва голямата беда за съветските лидери. На първо място ще открием, че Марксистката анти-колониална политика през Африка е шанс за пряко влияние, но след налагането на нов режим в определена територия, СССР започва да инвестира в следващото поколение, като освен професия, може да допълни и с идеология.

През 1960 г. в Москва отваря врати и първият университет за студенти от Африка, Азия и Латинска Америка. Кръстен е на конгоанския лидер за независимост Патрис Лумумба. С притока на нови студенти е логично да се стигне до някои расови конфликти, които няма как да не се случат, но това е първият случай на убийство. Колеги на Асаре пускат слухове, че мъжът се е готвил за сватба в събота, но до нея не се стига. Според някои от протестиращите, казусът в това отношение е, че техният гански приятел се е влюбил в рускиня, чието семейство не одобрявлао отношенията.

Друга теория е, че най-вероятно е бил убит в расов конфликт и случайно провокирана атака. Да не говорим, че много от студентите били изключително недоволни от факта, че СССР не правил нищо по адрес на техните жалби. В отговор на всичко случващо се, африканските студенти тръгват към Червения площад, като с лекота издигат своите лозунги. Студентите първо протестират пред посолството на Гана, а след това и пред Червения площад. „Москва е втора Алабама“, „Спрете убийствата на Африканци“, „Едно и също е по целия свят“, кара полицаите да спрат протеста, преди да е достигнал по-сериозен магнитуд. Не се правят арести, в този момент подобни действия ще влошат само основните действия.

Най-накрая се достига и до вратите на Кремъл, където различни представители на западните медии започват да събират интервюта. По всичко личи, че порочните западни практики сякаш не са непознати и за прогресиращия социализъм на изток. Единственият полезен ход е отварянето на вратите за преговори. Съветския министър на образованието – Вячеслав Елиутин кани няколко представителя на протеста, с които да проведе разговор. Неговата намеса демонстрира особен професионализъм. Министърът изразява съжаление и симпатия за починалия Адо и преди началото на преговорите, призовава всички в кабинета да запазят минута мълчание в негова памет. След този акт решава да започне първи разговора:

„Имаме една огромна страна и в нея е възможно да открием изолирани личности, които са лоши хора, както е във всяка друга страна, там има малък брой от хора, подготвени да извършат хулигански актове. Тези изолирани личности могат, разбира се, да създадат агресия към съветски или чуждестранен гражданин. Но е недопустимо и неправилно да се обобщават или правят изводи въз основа на такива случаи, ако те се случат, или се заговори за отношенията между съветските граждани към вас на тази основа. Това е нещо, което всеки непредубеден, обективен човек трябва да разбира. Това никога не се е случвало и никой от вас не може да каже обратното, че някой от нашите декани, учители или служители на министерството е изпуснал някоя лоша дума или е извършил дело по отношение на вас.“

Стратегията за решаването на протеста и възмездието е следната. На фона на недоволните студенти, те обещават едно от най-строгите разследвания, отричат целия протест – тук заявяват, че той е попаднал в ръцете на империалистите с една единствена цел, засилване на негативния поглед към СССР – с помощта на студентските вестници и по-широките академични кръгове започват да се разправят с най-активните подбудители на протеста. Следващите ходове също са интересни.

Двама студенти от медицинския университет, както и жители на Гана, са поканени да присъстват като свидетели по време на аутопсията. Целта е да се осигури пълна прозрачност на случая, но при разследването не може да се открият следи от насилствена смърт. Версията на патолога е, че студентът е починал в следствие на лошото време и сериозното количество погълнат алкохол.

Заключението на лекарите е, че същият е станал жертва на собствената си безотговорност и никога не е бил обект на агресия. С това, въпреки протестите от някои страни, действията продължават напред, като този път се заговаря каква точно сила имат африканците да се мобилизират и да се организират за толкова кратко време. Хронологията на събитията изглежда така:

Тялото е открито на 13 декември, а протестите започват на 18 декември. Министерството на образованието получава информация, че студенти от Ленинград и Калининград се мобилизират и насочват към Москва, за да протестират пред посолството. Официалната дата според властите е 9 декември, следователно как точно е изпреварено самото събитие. При потърсена сметка от посолството, те отричат някога да са организирали студентите и да са ги призовавали на конкретни дати пред самото посолство. Любопитното в този случай е, че според властите, Адо е бил студент в Калининград и най-вероятно е вървял, за да бъде част от това събитие.

По същото време става ясно, че африканските студенти се държали грубо и накрая принуждавали посланика на Гана да се барикадира в апартамента си на последния етаж на посолството. Обвинението най-накрая включва западните посолства, президентът на Гана и още някои други власти, обвързани с идеята да дестабилизират системата. За финал се взимат следните мерки – първо се изключват някои от най-активните африкански студенти, протестът се дискредитира и описва като опит за пропаганда, а идеологическите проверки и допускането на нови студенти започва да се гледа с друго око.

Снимка: Reddit

 
 
Коментарите са изключени за Първият анти-расистки протест в Москва – провокация или организирана атака

Повече информация Виж всички