shareit

Първите жени полицаи в света

| от |

В една свежа сутрин през септември 1906 г. в Ню Йорк пазач на пивоварна патрулира в склад в Манхатън, когато се намира необичаен чувал от плат. Той внимателно отваря чувала и вътре – за негов ужас – открива обезглавен торс. Градът е изпълнен с най-различни разкази за онова, което Пенсилванският The Morning Call нарича „най-мрачната мистерия, с която се е сблъсквал Ню Йорк“, когато полицейското управление в Ню Йорк (NYPD) получава информация за странни събития и случки в жилищна сграда близо до пивоварната. В една от стаите живеят трима братя: 10-годишно дете и двама мъже, но един от последните мистериозно липсва. Вестниците подробно описват как, въпреки многото отвратителни улики, които сочат към другия брат, полицията няма неоспорими доказателства.

Служителите поверяват младото момче на грижите на Ада Мъри, матрона в местния полицейски участък. В един доклад пише как детето „не е разговаряло с нея нито минута, докато не избухва: „Видях как брат ми зави главата на другия ми брат в хартия и излезе с нея.“ Хиляди жители на Ню Йорк се събират да гледайте как полицейска кола отвежда убиеца. Те хващат виновника благодарение на матроната, като рапорти от това време намекват, че нейното въздействащо морално женско присъствие, караха момчето да разкрие всичко.

Woman's Christian Temperance Union, 1918

Амбициозни матрони
Ада Мъри, ирландска имигрантка, е от първото поколение жени в полицията. Феминистки и други подобни организации от 19 век отдавна провеждат кампания за въвеждане на жени в полицията, като твърдят, че те ще предпазват жените като цяло от несправедливостите на наказателноправната система. През 1889 г. законодателят на щата Ню Йорк отговаря на техните призиви със закон, който въвежда матрони във всички участъци.

Матроните отговарят за грижите за гарата и задържаните в него жени и деца. По време на дългите си дежурства те претърсват арестуваните жени, оправят се с бездомни и пияни арестантки, отговарят на спешни медицински ситуации и се грижат за изгубени деца. Полицията в Ню Йорк наема предимно бели жени от работническата класа – тъй като приемният изпит за държавна служба дискриминира афро-американските кандидатки – а много матрони са вдовици със семейни връзка с полицията.

Веднага полицаите започват да арестуват повече жени, знаейки, че те ще са работа на друга жена: матроните се смятат за по-способни да разбират, работят и разпитват задържани жени, отколкото мъжете. Например, в шести район броят на арестите на жени, се увеличава с почти 8% за две години.

Амбициозните матрони печелят доверието на задържани жени и младежи и помагат при тежки разследвания. Докато мнозина се радват на тези възможност да покажат своите разследващи способности, арестуваните често не харесват новата роля на жените в полицията. Мери Съливан, която се присъедини към Ню Йоркската полиция през 1911 г., заявява, че „затворничките много се възмущават от присъствието“ й, тъй като тя разбива „кокетната роля, която жените затворници и свидетели често обичат да поемат и която мъжете обикновено насърчават“.

В началото на 20 век жените се доказват като опитни следователи. Сред най-известните са: Кейт Уорн, шпионин на Американския съюз за гражданска война и една от най-добрите служители на прочутата Национална детективска агенция Пинкертън; Мери Холанд, експерт по пръстови отпечатъци и главен съветник на полицейското управление в Чикаго; и Нели Блай, която прекарва под прикритие десет дни в лудница и става най-известният репортер на New York World.

За да хване гадателки, нередовни лечители и особено такива, които правят нелегални аборти, полицията разчита на показанията на свидетелки. И все пак жените – извършителки или жертви на тези престъпления – често се колебаят да свидетелстват, страхувайки се да не издадат случайно свои провинения или по друг начин да се посрамят. Тук се намесва полицайката.

С различни роли и помощни средства – костюми, чужди акценти или езици… – матроните влизали под прикритие и провеждат тайни наблюдения. Мери Съливан разследва стотици гадателки – на длан, ясновидки, нумероложки, хипнотизаторки и астроложки – за които тя твърди, че крадат 125 милиона долара от клиентите си всяка година. Представяйки се за клиент, Съливан посещава една гадателка, в чиято прическа крие слушалка, през която неин сътрудник й дава улики за клиентите. Друг човек от екипа й пък претърсва саката на клиентите в чакалнята (матроната скоро се научава да носи полицейската си значка в чантата).

В автобиографията си „Моят двоен живот“ Съливан разкрива, че има лична връзка с тези случаи. Тъй като майка й е тежко подведена от фалшиви прогнози, това „ми достави двойно удоволствие да извадя значката си пред учудена гадателка и да й кажа, че… е на път да се повози“.

 
 
Коментарите са изключени