shareit

Параграф 22 на американските експерименти с плутоний върху хора

| от |

След откритието на йонизиращата радиация, науката, както и редица други хора, насочват вниманието си изцяло към разглеждането на ефектите от нея. Тялото на всеки човек реагира по сравнително различен начин, но винаги изходът е фатален и мъчителен за обекта на изследване. В историята много добре знаем, че СССР успява да постигне една от най-жестоките ядрени катастрофи, последвана от Япония с тяхната Фукушима, както и още един случай от страната на изгряващото слънце, поставяйки всяка медицинска етика под въпрос.

Въпреки липсата на достатъчно официални данни, можем да бъдем сигурни, че водещите страни на двата блока са насочили вниманието си изцяло към проверка и тестване на възможностите на радиацията. И според най-различни документи във времето, в което САЩ има зелена светлина да провежда опити за установяване на дълготрайния ефект от радиацията. В различни периоди, американското правителство провежда независими експерименти, а поръчители най-често са Министерството на отбраната, Енергийната комисия и Здравната система.

Сред някои от най-зловещите тестове присъства захранване с радиоактивни материали на психично болни деца, някои лекари предписвали радиоактивно желязо на бременни жени, излагане на войници и затворници на много по-високи дози, както и облъчване на тестисите на някои затворници, които в последствие довели до родилни дефекти върху децата им. Когато ситуацията започнала да излиза извън контрол, властите насочили вниманието си към ексхумиране на тела, за да приложат същите опити – в повечето случаи липсвали разрешенията на семействата на опечелените, но никой не обръщал внимание.

gettyimages-973324974-594x594

На 15 януари 1994 г. Бил Клинтън създава Комитет за радиационни експерименти върху хората – неговата цел е да открие истината и да провери дали наистина подобни тестове са били практикувани, след като обществото не спира да задава въпроси и да се вълнува от темата. Промяната на някои закони позволява на освобождаването на приблизително 1.6 милиона страници от класифицирани документи, запазващи пълната информация относно провежданите престъпления. Новите разкрития показват, че през 40-те години на миналия век, Енергийната комисия е спонсорирала най-различни тестове върху човешкото тяло с радиация.

Редица американски пациенти, пристигащи с различни оплаквания, често са били инжектирани с разнообразни вещества, включително плутоний. Сред пострадалите присъства и г-н Ед Кейд, който без да знае, получава 4.7 микрограма плутоний през 1945 г. Основен наблюдаващ е Харолд Ходж – известен токсиколог с разнообразни публикации в научните среди. Самият учен успява да се сдобие с много награди и да се радва на изкючително щастлив живот, докато на хоризонта не се появява Ейлин Уелсъм, която скоро след това пише и книгата „Плутониевите картони“. Според думите на Ходж, повечето елементи били прекарвани тайно в коридорите на болницата, за да не бъдат забелязани от медицинския персонал.

Журналистката ще спечели награда Пулицър за разкритията си, а американският народ ще се подготви за бунт, който до този момент не е виждан в страната. Най-накрая САЩ ще заплати сумата от приблизително 400 000 долара на семейство. Но ето какво можем да открием във въпросното издание. През 1945 г. с подготовката за финалната част по изпълнението на проекта „Манхатън“, учените много добре знаят, че радиацията е опасна за човек, но не знаят до какви нива.

Joseph_Hamilton_with_radio_sodium_experiment_97401413

Снимка: By Unknown author – http://imglib.lbl.gov/cgi-bin/ImgLib/displaytag/BERKELEY-LAB/SEABORG-ARCHIVE/tags/97401413?both, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=24855862

Джоузеф Хамилтън, участник във въпросните експерименти, по-късно се отказва и отбелязва, че провеждането им ще влезе в противоречия с науката и медицината.

Следователно започва правенето на експерименти, по примера на добре известния проект MK ULTRA, повечето пациенти са предимно бедни и беззащитни хора, които не биха могли да говорят или да се защитят и техните показания никога не биха могли да се вземат предвид. За периода от 1945-1947 г. са проведени манипулации на 18 души, които имали честта да бъдат инженткирани от лекарите на същия проект. Именно тук Ед получава своята първа инжекция и се смята за първият пациент.

Той живее до 1953 г. и умира на 63-годишна възраст. Преди това обаче ще посети зъболекар няколко пъти, за да извадят повече от 15 зъба, както и да изтеглят костен мозък от тялото му. Причината е, че лекарите искали да разберат как точно радиоактивният елемент се движи в човешкия организъм. Малко след разкриването на всички зловредни практики, в края на 90-те години, истината се разкрива от доктор Джонатън Морено.

Бившият съветник на президента започва да проверявя всички архиви и получава зелена светлина да работи именно в тази посока. Неговите изследвания не включват само инжектирането на радиация, но пълната гама за изследвания около химични, биологични и радиационни оръжия. Когато работата му започва, докторът дори не подозира до каква степен ще трябва да навлезе в някои от най-пазените държавни тайни.

gettyimages-1152175855-594x594

Още по-смущавата история в този случай е, че САЩ не е единствената страна. Подобни експерименти се провеждат в СССР, Нацистка Германия, Япония, Южна Африка и Ирак. Бактеролозите в САЩ се занимавали предимно радиация, но някои други експерти работили изцяло по установяване на страничните ефекти от употреба на LSD. Един тревожен факт е, че когато задачите стартират, липсват всякакви етични принципи.

Повечето учени се оправдавали, че действията им са в интерес на страната и трябва да се проведат, но от другатата страна ще работят с непозната материя с потенциалните заплахи за пациентите. По-страшното е, че дори след Втората Световна война, работата продължава да се финансира и провежда.

Липсата на доброволци се усеща драстично и точно тук всяко правителство, най-вече американското, не може да достави достатъчно опитни зайчета – в миналото е било достатъчно да се използват военнопленници. И понеже липсват някои по-основни правила, които да ограничат изследователите в своите диви изследвания, повечето просто започнали да прилагат въпросните елементи директно върху избрани хора. Опитите на военния министър Чарлз Уинсън от 1953 г. да сложи край е отхвърлен не само от различните подразделения, но дори и от Пентагона.

САЩ използва една много златна карта, гласяща „Провеждането на човешки експерименти за нуждата на държавна сигурност“ и така всичко продължава доста дълго време, като можем да бъдем сигурни, че много други изследвания най-вероятно дори не са разкрити или не са попаднали под влиянието на Клинтън.

Според Морано, по това време въпросната клауза е съществувала, но нищо не пречило на армията да използва 100-ци опитни зайчета за най-различни видове оръжие и вредни елементи. Благодарение на добре пазената тайна, както и на деликатната материя, повечето учени можели да продължат своята работа свободно. В изследванията често участват и научни работници, чиято публикация може да акредитира изследванията им, но високата степен на секретност успява да скрие всичко случващо се по време на Студената война.

gettyimages-3421854-594x594

Вратичката на Уинстън се крие във факта, че всеки обект може да бъде попитан дали желае да участва в изследването, но никъде не се изисква описване на рисковете, които могат да настъпят след това. През 1955 г. химическият департамент изпитва затруднения при разработката на биологично оръжие и най-вече в сферата на аерозолните микроби. Единственият начин за тестване на ефекта от създаденото оръжие е именно върху хора, но това пък автоматично нарушава някои основни принципи. Едва тогава комисия одобрява високата нужда от употреба върху хора. Някои членове на екипа задават един важен въпрос:

„Как можем да дадем статистически данни на биологични и химически агенти с висока ефективност, след като се изисква разглеждане на ефекта върху хората, но същевременно тези агенти се смятат за опасни от медицинска гледна точка?“.

И отново използвали добрия стар закон на бившия министър, за да измиват ръцете си и да продължават добрата работа. В края на 90-те години политиката се променя, а и най-вероятно повечето паценти получават достатъчно сериозни суми, за да приемат предизвикателството и да се подложат на най-различни опити, както се случва до днес и при далеч по-леки изследвания на козметичния бранш.

Журналистката, която за първи път показва книгата, успява да разкаже историите и живота на онези хора, които за 15 години са облъчвани и тровени с най-различни вещества в името на сигурността. Някои животи се променят завинаги, други приключват значително по-рано, а каква е практиката след това, никога няма да разберем или поне през следващите 50 години, когато държавният архив трябва да разсекретява информация.

 
 
Коментарите са изключени