shareit

Отмъщението за хладнокръвното клане в Амритсар

| от |

В началото на 1919 г. индийското движение за независимост срещу британските колонисти набира сила. Индийците стават все по-бесни от жестокото отношение към тях, което включва принудително набиране на войска от индийски националисти и тежък военен данък, наложен от британското правителство.

Махатма Ганди призовава за протести в цялата страна срещу все по-репресивните практики на Великобритания и хората от Амритсар, където живее сирачето Удам  Сингх, са мобилизирани и готови да предприемат действия.

AMRITSAR GOLDEN TEMPEL 2

Храмът Хармандир Сахиб в Амритсар, също известен като Златния Храм – духовен и културен център за Сикхската религия, който привлича повече посетители от Тадж Махал в Агра

На 10 април 1919 г. в Амритсар избухват бунтове, след като британците прогонват няколко от градските лидери за организиране на протести. Британският колониален губернатор лейтенант Майкъл О’Дуайър нарежда на военните да ограничават разрастващото се въстание и директно забранява всички публични събирания.

Три дни след бунтовете около 10 000 души се събират в местния парк Джалианвала Багх в Амритсар, за да отпразнуват празника на Байсахи. Сингх също присъства в парка като е нает да дава вода на жадните на фестивала.

Много от хората, които идват, не са наясно със забраната за публични събирания, издадена от О’Дуайър и мирният фестивал скоро се превръща в политически протест срещу британците.

Опасявайки се от масови бунтове, О’Дуайър заповядва на войските да наобиколят парка. Независимо кой е поръчал акцията, британските войски запечатват единствения изход на парка и открива огън по хората на фестивала, докато боеприпасите й не свършват. Настава тотален хаос, когато тълпите започнаха да се катерят по стените на парка, за да избягат от куршумите, като телата бързо се трупаха във водните кладенци на парка, докато хората се опитват да се спасят.

Официалният брой на смъртните случаи, отчетени след публичната стрелба, е 379, а 1200 са ранени, но някои други изчисления твърдят, че над 1500 души са били убити при масовия разстрел. Удхам Сингх е сред щастливците, успели да се спасят от трагедията.

Sir Michael Francis O'Dwyer (died 1940)

Майкъл О’Дуайър

Британското правителство приветства О’Дуайър като „спасителя на Пенджаб“ заради потушаването на бунта. Той никога не е обвинен за убийството на стотици индийци, което се случва под негово наблюдение и заповед и след като се ползва с видни ръководни постове, по-късно се е оттегля в Лондон. Той обаче дори не предполага, че неговият зловещ акт скоро ще го застигне.

В Индия има дългогодишни искания Великобритания да се извини за клането. На 8 юли 1920 г. Уинстън Чърчил призовава Камарата на общините да накаже полковник О’Дуайър. Чърчил, който определя клането като „чудовищно“, успява да убеди Камарата насила да пенсионира полковника, но би предпочел да е видял полковника наказан. 

На 13 март 1940 г. О’Дуайър говори на среща на Асоциацията на Ийст Индия и Кралското централноазиатско общество, където присъства също и Сингх. С бързина Сингх се приближи до О’Дуайър, носейки скрит пистолет. Той изстрелва два куршума право в сърцето на британеца и О’Дуайър умира на място.

Някои като националистическият вестник Amrita Bazar Patrika се обявиха в подкрепа на убийството. Народ и революционерите прославиха действията на Удхам Сингх. Голяма част от пресата в световен мащаб припомни историята в парка Джалианвала Багх в Амритсар, и посочва О’Дуайър като виновен за клането. Сингх е наречен „борец за свобода“, а действията му са описани във вестник Times като „израза на ярост на подтиснатия индийски народ“. Репортерът и историк Уилям Л. Ширер написва на другия ден: „Повечето от другите индийци, които познавам [освен Ганди], ще приемат това като божествено възмездие. О’Дуайър застрелва 1500 индийци абсолютно хладнокръвно. Когато бях в Амритсар единадесет години след клането през 1930 г., горчивината все още се усещаше в хората там.“

Удам  Сингх е обесен от британското правителство няколко месеца по-късно за убийството, но неговият акт на отмъщение го въздига до статуса на национален герой. Останките му са върнати в Индия и кремирани в родния му град. Но дори и дълго време след смъртта му, думите на Сингх, които той казва пред съда: „О’Дуайър искаше да смаже духа на моя народ, затова аз смазах него“ все още отекват в колективното съзнание на Индия.

 
 
Коментарите са изключени