shareit

Откъде идва чумната епидемия в Сан Франциско

| от |

Малко след полунощ на 6-и май 1900-ата година, група лекари се събират в погребален дом в китайския квартал, за да проверят тялото на 41-годишен мъж, който починал при много странни обстоятелства. Изтеглена е кръв и лимфни течности от патолога. Поставени под микроскоп, микробите станали розови, мнозина осъзнали предстоящата агония – чума.

Сан Франциско не можел да чака, времето вече е особено скъп лукс. Здравното министерство бързо подготвя карантина за квартала. Със съдействието на нощта, полицията бързо се разполага в радиус от 12 пресечки. Въжета спират движението по улиците – никой не може да преминава. Полицията ще следи за изпълнението, а здравен персонал може да влиза в квартала само след писмено разрешение. Всеки, опитал се да избяга, получава официално предупреждение, а след него и куршум.

Screenshot_4

На следващата сутрин, Сан Франциско е започва да куца. Инфраструктурата на града се движи изцяло на основата на китайското население. За карантината става ясно от вестниците, а след като някои жители не успели да открият личните си слуги, готвачи и чистачки – всички длъжности се заемали обикновено от китайци – заподозрели проблеми.

Главният готвач в хотел Палас изпитал особени затруднения със закуската, след като той бил единственият, който трябвало да готви на целия хотел. Помощният персонал на ресторантите не можел да напусне своя квартал. Там има само един телефон и на 6-май, преди 119 години, никой не можел да се свърже. Причината? Всеки търсил своя китайски слуга. Някои жители все пак успявали да избягат, възползвали се от факта, че повечето мазета на сградите били свързани, както и от малките часове на нощта, когато можели спокойно да минат по покривите.

Honolulu_Chinatown_fire_of_1900

Пожарът в китайския квартал в Хонолулу

Снимка: By Unknown – Hawaii State Archives http://hawaii.gov/dlnr/hpd/centennial/cf_lp10.htm, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=9988283

Как е възможно да се стигне до всичко това, след като ваксината за чума била представена още през 1897-а година? Местното население се страхувало от иглите, а ако това не е достатъчно, легендите за жестоки странични ефекти като треска и дори смърт, изобщо не били фактори в полза на медицината. Лекарите, обикалящи китайски квартал, разказват най-различни случаи. Един такъв е на малко момиченце, което при вида на иглата предпочело да скочи от втория етаж, отколкото да бъде прободено. Собственик на бардак, обяснил, че лекарите развалили бизнеса му, след като никое момиче не пожелало да се ваксинира. Китайската традиция по погребенията коствала допълнителни главоболия на лекарите на Сан Франциско.

Повечето семейства криели мъртъвците и не позволявали да се проверява тялото. Рязането му, можело да освободи душата много по-рано, отколкото трябвало. Както обикновено се случва, чумата в този случай била донесена от бълхи, хранещи се с кръвта на плъхове. Жестоката ирония е, че 1900-ата година е и китайската година на плъха. В следващите няколко години ще се прави дисекция на много канални плъхове, за да е сигурно дали тази зараза е овладяна.

800px-Arnold_Genthe,_San_Francisco,_April_18,_1906

Големият пожар в китайския квартал в Сан Франциско. 

Снимка: By Arnold Genthe – This image is available from the United States Library of Congress’s Prints and Photographs divisionunder the digital ID cph.3c36175.This tag does not indicate the copyright status of the attached work. A normal copyright tag is still required. See Commons:Licensing for more information., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=11159963

Сред предложенията за овладяването на чумата, някой предложил да използват огън за пречистване. Имайки предвид горчивия опит на Хаваите, резултатът бил много по-различен.
За жителите на града, тази битка ще бъде добре запомнена като химическата война. Отпадъкът по улиците се горял, разпръсквала се лимонена пудра, канализацията била много добре почистена. Следващата стъпка не била особено приятно, но пък била достатъчно необходима – хлорни кълбета дим се вдигали по улиците.

Screenshot_5

Вонята била изключително неприятна, но никой не можел да избяга. Чумата става толкова актуална тема, репортерите се инжектират, за да могат после да разказват за страничните ефекти. През цялото време, собствениците на различен бизнес, чийто служители стоят в зоната на карантина, твърдят, че всичко е жестока подигравка и опит да се разбие индустрията на един цял град. Карантината ще продължи цели 4 години. За това време има 121 случая, от тях са 119 са фатални. Сан Франциско ще бъде обявен за чист от епидемията едва през 1908-а година. Предната година ще има земетресение, което отново ще накара властите да правят дисекция на плъховете.

Според Рупърт Блу, един от хората, изследвали чумата, от плъхове, болестта е преминала по катериците. Смята се, че и до днес има хора, които са се заразили от катерици, но добрата новина е, че епидемията може да се лекува с антибиотици и вече не е необходима толкова драстична интервенция. Китай не е непознат на свирепата пандемия, само третият документиран случай успява да вземе повече от 15 милиона жертви. Ето защо пристигащите кораби с китайци винаги били сериозно разглеждани и щателно проверявани, за жалост са изпуснали един такъв случай. И до днес се смята, че корабът SS Australia е успял да прекара заразени плъхове, при това малко след като избухва епидемията в Хаваи. Въпреки здравите моряци, плъховете, плъзнали по пристанището и бързо заразили популацията в каналите. Впрочем, това е един от сигурните белези, че в региона има чума, огромното количество мъртви плъхове никога не е белег за нещо добро, бягащите плъхове също са предупреждение за голяма опасност.

 
 
Коментарите са изключени

Втората световна и създателят на Капитан Америка

| от |

Джак Кърби е един от умовете и четките за някои от най-големите комиксови герои, сред които Фантастичната четворка, Хълк, Х-мен и Капитан Америка. Малцина знаят, че подобно на най-патриотичния си герой, Кърби също прекарва известно време в борба с нацитата във Втората световна война.

Той е приет в арията през 1943, точно когато кариерата му в комиксите започва да става сериозна. В началото трябва да стане механик, но синът му Нийл твърди, че татко му няма никакви апетити към тънкостите на тази професия и прекарва по-голямата част от обучението си лежейки под един камион и от време на време удряйки го с гаечния ключ, за да звучи все едно прави нещо. 

След основното му обучение, той е пратен в Бирма, днешен Мианмар, където ще бъде обучен да стреля по самолети. В едно от упражненията, Кърби и екипът му трябва да стрелят по парче плат, което се развява на няколкостотин метра зад летящ самолет. И той, и останалите са толкова зле, че колегата им пилот се отказва от страх за живота си.

Не е изненада, когато Кърби е преразпределен – този път в пехотна дивизия в Източна Европа, където служи в 11-ти пехотен полк. Докато е там, полкът е нападнат 36 отделни пъти от немците, като в един от тях голям танк минава директно през защитата им, но за щастие е спрян от неизвестен войник, който стреля в процепа на танкиста, убивайки го и спасявайки Кърби, които е само на няколко метра от веригите на машината.

1_lnuGu4_AKDjvIbdYY7K6Gw

„Captain America“ брой 1, 28 март 1941 [Public domain]

Работата на художника в полка е да бъде разузнавач – това означава да върви напред в непознати територии и да прави карти на местността. „Ако някой иска да те убие, просто те прави разузнавач. Аз бях разузнавач.“ Той си изкарва тази служба един ден, когато лейтенанта му чува името Джак Кърби и го пита дали той е онзи Джак Кърби. „Да, сър. Аз нарисувах Капитан Америка“, казва Джак Кърби, очаквайки, че лейтенанта ще искат да му нарисува портрет или нещо подобно. Вместо това, лейтенантът го назначава разузнавач: „Отиди в тези градове, в които още не сме били, и виж дали има някой. Нарисувай карти и картини на това, което виждаш, и след това се върни и ни кажи ако намериш нещо.“ Освен доста, разбира се, напрегната, задачата му е и доста дашна откъм истории.

„Повечето американци си мислят, че войната се води от внимателно планирани операции, изпълнявани от професионални бойци, които се изправят срещу други професионални бойци, и всичко е стегнато и подредено. Ами нека ви кажа само, че мъжете са си мъже. Псувахме се, обиждахме се на всякакви езици – английски, немски, френски, иврит. Прибрах се с огромен речник. Дори и да не се стреляме, пак се обиждахме и ругахме. Но никой никога не споменаваше майката на никого, освен ако не искаше да го гръмнат.“

Военната кариера на Джак Кърби приключва, когато краката му измръзват в непростимата европейска зима. „И не бяха само безчувствени – бяха си измръзнали. Отне ми година, докато си върнат нормалния цвят.“ След като прекарва въпросната година във възстановяване и едвам-едвам избягвайки ампутация, Кърби е изпратен да си ходи вкъщи.

Джак обаче изпуска кораба, който трябва да го закара, защото се разболява. Затова трябва да пътува до Щатите в по-малко медицинско корабче вместо 3 дни – 9 дни. На всичкото отгоре през цялото време има безобразна морска болест, заради която седи гладен, защото не може да задържи нищо в стомаха си. Но не се оплаква: „Много мъже загубиха крайници, някои и част от лицата си. Видях хора без половин лице; можеше да видиш в главите им. Видях и много хора, които са дълбоко обезпокоени по други начини. Вижте, аз бях окей в сравнение повечето други.“

„Няма нищо, което би нарекъл романтично, във войната. Разбира се, във филмите и по телевизията показват красивата картинка на братството, което създава. Виждал съм войната да сближава хората, но трябва да ви кажа, че цената на това е изключително голяма: не само що се отнася до човешки животи, но и до човешкия дух. Мисля, че войната отнема от стойността ни като хора; характерът на човешката раса намалява с всяка война, която допускаме. Хитлер трябваше да бъде унищожен, нямаше друг избор и се радвам, че дадох своя принос със службата си – но ако имаше друг начин да го свалим, бих предпочел другия начин.“

След като се завръща, Джак продължава с кариерата си в комиксите от там, откъдето я е оставил, като работата му ще преобърне Marvel и всички нови художници следват неговия почерк и философия в бранша.

 
 
Коментарите са изключени

Колко е полезна една дупка в корема

Много животни живеят с постоянна дупка в корема – особено ако е хирургически поставена фистула. Хората също могат да имат фистули: първият човек с подобно нещо е френския канадец Алексис Мартин. Той претърпява смъртоносно пробождане със сабя през 1822 и според доктора му няма да го бъде. Въпреки печалните прогнози обаче в следващите 2 години Алексис все пак успява да се възстанови и тялото му продължава да функционира в по-голямата си част. Освен малката подробност, че има дупка в тялото, която никога няма да се затвори. През нея докторите могат да наблюдават процесите в стомаха му.

St Martin Alexis

Алексис Мартин

Днес, аграрните учени наблюдават и изследват храносмилателната система на добитъка като правят подобни дупки в стомасите на кравите – които междувременно са си живи и здрави. Дупката в коремите на всяка една от тези крави има запушалка, която се казва канюла. Тази манипулация позволяват да се изважда храна от телата на кравите, която е в средата на храносмилането си. Така могат да се установят някои потенциално опасни и за човека болести.

Те обаче се използват основно за изследване ефекта на различни храни и хранителни добавки за добитъка, както и как се храносмилат те, колко дълго отнема да се усвоят и така нататък. Без тях, човек трябва да следи за външни фактори, по които да съди за вътрешните процеси, което прави цялото занимание изключително по-трудно и времеемко като се има предвид и че никой от тези фактори не е толкова изчерпателен, еднозначен и подробен, колкото проба от храната директно от корема на животното, изследвана в лаборатория. А храната за добитъка трябва да се подобрява, защото самият той е от изключителна важност за нас.

Cow disc 5201

Не трябва обаче да се тревожим за негативните ефект от процедурата: операцията не причинява никаква болка на кравата и дори удължава живота й, защото ако в бъдеще има някакви здравословни проблеми, те могат да се хванат на изследванията преди да са станали сериозни; съответно и лечението й може да се приложи много по-лесно. А от тази крава полза имат хиляди други по света.

 
 
Коментарите са изключени

Непробиваемата (почти) защита на Франция

| от |

След Първата световна война Франция съвсем разбираемо се притеснява от ново нападение. Те претърпяват множество щети и загуби през тази Първа световна и искат да предотвратят ново поражение от враговете си. Затова решават да построят защитна стена – така се ражда линията „Мажино“. Кръстена на военния министър на Франция генерал Андре Мажино, тя представлява серия укрепления по границата на Франция с Германия и Италия, около 400 км. от Белфор до Лонгюйон.

Самата Линия е манифестация на модерните отбранителни технологии по онова време. Вместо една масивна стена, тази Линия представлява над 500 сгради – някои като замъци, други като бункери – като основната цел на всички е да спрат нападението на врага. Бункерите били масивни, някои достигали 6 етажа надолу в земята, и имали всички необходими условия за живот плюс болници и влакови линии, с които да се осигурява придвижването от бункер до бункер. Самото въоръжение пък е съвсем друго нещо. Ако следващата война отново зависи от окопите, както през Първата световна, то французите са в готовност.

И все пак на 10 май 1940 Германия напада Франция и след 2 месеца Франция се предава. Какво се обърква?

Първата грешка на франсетата е, че разчитат прекалено много на линията „Мажино“ и нямат достатъчно мобилни части. След ПСВ се изразяват две основни логики по отношение на защитата на държавата: мнозина си научават урока от безкрайните битки в окопите. Затова ако държавата попадне в нова подобна война, тя много по-добре ще е в състояние да се защити благодарение на Линията. Няколко хора, като например Шарл дьо Гол, твърдят, че има нужда от още мобилни единици като танкове и самолети. Гласовете им обаче са пренебрегнати и така Франция се озовава в безизходица пред немския блицкриг.

Frahan JPG01

Гледка към Ардените 

Вторият и много по-значителен проблем е пренебрегването на защитата около Ардените и Белгия. Французите смятат, че през гората не могат да минат танкове и съответно няма нужда да се строят бункери. По време на изграждането на Линията, Франция и Белгия са съюзници, така че Белгия също остава незащитена в това отношение. За нещастие на Франция, Германия успява да влезе в страната през Белгия, Холандия и най-дяволито през горите на Ардените. Така немците стигат до ядрото на държавата без въобще да се изправят пред основната й защита – линията „Мажино“.

За мнозина линията „Мажино“ остава най-яркият символ на хюбрис – построяването на стена самостоятелно не може да защити цялата държава от заплаха като Германия. И все пак трябва да се отбележи, че тя изпълнява основната си задача да успява да забави италианската армия, докато не идват нацистите, и дори след идването им, тя не бива пленена, а просто трябва да се предаде заедно с цяла Франция.

 
 
Коментарите са изключени

А ние си мислехме, че кафето на морето е скъпо

| от |

Ценителите на кафето са известни със склонността си да набиват големи суми пари за висококачествени сортове от любимото си кафе. Луксозните зърна като тези от рода Кона или Сините планини са известни с изключително високата си стойност на пазара. Но над тях е Копи Лувак – най-скъпото кафе в света. Цената му може да варира, но Копи Лувак (което се превежда като „кафе от цибетка“) може да достигне цифри от $50 за 100 грама.

Това не е никак изненадващо като се има предвид, че на година се произвеждат едва 225 килограма за целия свят. 

Paradox hermaph 060924 ltn

Цибетка, наричана още Индокитайски мусанг

Изненадващ може да бъде обаче причината за рядкостта на това кафе. Не са точно растенията, които се срещат рядко, а отпадъците на цибетката. Кафените зърна не са Копи Лувак, докато не минат през храносмилателната система на животинка от вида paradoxurus hermaphroditus, или Азиатската палмова цибета.

CoffeeBerry

Плодовете на растението кафе

Палмовите цибетки са нощни животни с размерите на котка, които обитават дърветата на югоизточна Азия и индонезийските острови. Те много обичат черешките на растението кафе, които хапват цели, но храносмилат само външната част, а зърното в средата се изхвърля цяло. Хората, които произвеждат Копи Лувак, разказват, че въпреки непокътнатия външен вид на кафените зърна, отвътре те са преминали през трансформация, при прехода си през цибеткената система. Дали заради ефекта на храносмилателните ензими върху зърната, или заради това, че животинките избират само най-зрелите кафени плодове, преработените зърна, които оставят след себе си, имат уникален вкус.

В момента, по-голямата част от добива на това ценно кафе е продадена в Япония, въпреки че започва да се появява на пазарите в САЩ и Европа. Ограничеността на добива гарантира висока цена. Вкусът на Копи Лувак се описва като уникален, с комплексни карамелови нотки и земен или дивечов вкус.

Вече кафетата по летищата и морските курорти не ни се струват толкова скъпи.

 
 
Коментарите са изключени