shareit

Опитът на Томас Блъд да задигне короната и безобразният му късмет след това

| от |

Талбот Едуардс никога няма да забрави сутринта на 9 май 1671 г. Като мъж на 77 години той вече има своя дял военни истории, а сегашната му позиция като господар на Къщата с кралската корона в Лондонската кула, е изключително отговорна. Но 9 май е специален ден: денят, в който дъщеря му се омъжва. И в 7:00 часа тази сутрин, когато вижда младоженецът и гостите му да пристигат в Кулата на Мартин, където той и семейството му живеят, точно над короната, той сигурно е един от най-радостните хора в Лондон.

Jewel House 2010

Входът към Къщата с кралската корона 

Начело на приближаващата се група е човек, който Едуардс познава добре, въпреки че са се запознали само няколко седмици по-рано. Един ден през април свещеник на име д-р Ейлиф идва с жена си да разгледат короната и кралските бижута. Това не е нищо необичайно – на Едуардс е позволено да взима от посетители малка такса за привилегията да я видят. Но докато посетителите разглеждат съкровището, на г-жа Ейлиф й става лошо.

Като галантен бивш войник, Едуардс й предлага разни напитки, основно алкохолни, и дори я покани в апартамента си, където съпругата и дъщеря му й помагат да се възстанови. Тази християнска добронамереност прави страхотно впечатление на д-р Ейлиф и той се връща няколко дни по-късно с подарък – бели ръкавици за семейството на Едуардс. Така двамата мъже си стават приятели, а това приятелство довежда един ден до това Ейлиф да предложи дъщерята на Едуардс да пристане на племенника му Томас, който си търси жена.

Първоначално сватбената сутрин изглежда плавна. Докато всички чакат г-жа Ейлиф, свещеникът предлага на Едуардс да покаже короната на приятелите си. И така, те слизат в мазето, но щом вратата се затваря зад тях, д-р Ейлиф сграбчва стареца, хвърля му покривало на главата и пъха дървена тапа в устата му, изсъсквайки, че няма да има кървища, ако стои тих и мирува. Едуардс обаче се съпротивлява толкова много, че нападателят е принуден да му нанесе няколко „невъзпитани удара по главата“ с чук.

Crown Jewels of the United Kingdom 1952-12-13

Короната и кралските бижута

Бандата не губи време. Докато д-р Ейлиф сплесква короната на Св. Едуард, за да може да я скрие под дрехите си, един от приятелите му разрязва царския скиптър на две, така че да се побере под неговите, а трети мъж пъхна кълбото панталоните си. Сега вече планът им става ясен. Изплювайки тапата, Едуардс извика: „Измяна! Убийство! Короната е открадната!“

Зарязвайки скиптъра, обирджиите се опитват да избягат, докато охранителите стрелят по тях. В хаоса на преследването те изпускат и кълбото и короната, а накрая хората на царя успяват да ги заловят. В центъра на мелето е така нареченият д-р Ейлиф, който обаче изглежда доста необезпокоен от провала си. „Това е елегантен опит, макар и неуспешен!“ – отбеляза той високо. „Всичко беше заради короната!“

Когато лидерът на крадците е изправен пред Чарлз II, истинската му самоличност е разкрита. Той не е никакъв провинциален свещеник, за какъвто се представя, а мъж под името полковник Томас Блъд – роден в Ирландия авантюрист, който се бори и за двете страни в Гражданската война и участва в различни конспирации от времето на Реставрацията. И далеч от това да съжалява за деянието си, той изглежда неприкрито горд от това, казвайки на стражата, че ще отговаря лично пред краля.

Всъщност, когато Чарлз го разпитва, три дни след опита за грабеж, полковник Блъд изрязва силно непокаяние от стореното. Той дори разказва история, в която веднъж е смятал да убие краля, докато Чарлз плува в Темза, но „сърцето ми ме отклони от идеята заради страхопочитанието, което имам към Негово величество“.

При това откровение повечето крале биха заповядали Блъд да бъде екзекутиран на място. Но това не е в стилът на Чарлз II. Веселият монарх всъщност харесва този иначе мил ирландски авантюрист и в началото на август един придворен забелязва полковника да се разхожда из Уайтхол, облечен в „нов костюм и перука“. Блъд е в „изключително приятно настроение и дори весел“, пише наблюдателят. „В последно време той се радва на свободата си“.

Две седмици по-късно Чарлз го помилва напълно. По-късно Блъд дори става таен агент за кралската администрация. Изглежда, че проваленият опит за грабеж все пак успява да даде резултати. Можем само да си представяме какво си е помислил Талбот Едуардс за цялата ситуация.

 
 
Коментарите са изключени