shareit

Омразата на един египтянин към САЩ 60 години преди атентатите на 11 септември

| от |

Преди Сайид Кутъб да стане водещ теоретик на джихада, той е слабо известен египетски писател, който пребивава в САЩ, където посещава малък колеж. Грили, Колорадо, около 1950 г. е последното място, което може да е пример американски упадък. Широките му улици са осеяни с църкви, а в целия град няма нито един бар. Но Кутъб вижда неща, които другите не виждат. Той се ядосва на грубостта на хората около него: начина, по който слагаха сол на динята, пият чая неподсладен и поливат тревните си площи. Той смяташе мускулестите футболисти (американски футбол) за ужасяващи и се едвам намераше фризьор, който да му направи правилната прическа. Що се отнася до музиката: „Удоволствието на американеца от джаза не беше пълно, докато певците не започваха да крещят грубо“, пише Кутъбб, когато се завръща в Египет. „Именно тази музика са създадени дивите бушмени, за да задоволят своите примитивни желания.“

Osama bin Laden portrait

Подобно мърморене от един нещастен мъж би било почти комично, ако го нямаше фактът, че той е директно свързан с Осама бин Ладен и с неговият египетския партньор Айман ал Зауахири. От тях линията продължава към дру човек, който участва пряко в атентатите от 11 септември – Мохамед Ата, отвлякъл един от самолетите. Информацията на Кутъб за Америка изискват сериозно внимание, защото хвърлят светлина върху въпрос, който се заражда след падането на Световния търговски център: Защо е тази омраза?

Роден през 1906 г. в северното египетско село Муша и отраснал в благочестив мюсюлмански дом, Кутъб наизустява Корана още като дете. По-късно се премества в Кайро и си намира работа като учител и писател. Романите му не правят голямо впечатление, но той си спечелва репутация на проницателен литературен критик. Момчето е сред първите любимци на Нагиб Махфуз – млад, модерен романист, който през 1988 г. ще спечели Нобеловата награда за литература. Докато растеше Кутъб, умът му пое по-политически път. Дори и по стандартите на Египет, времената са хаотични и изпълнени с корумпция и престъност: Първата световна война завършва с разрушаването на Османската империя, а западните сили създават с абсолютна колониална увереност нови карти и правителства в Близкия изток. За горд човек като Сайид унижението на страната му от ръцете на светските лидери и западните марионетки е болезнено. Писанието му привлече неблагоприятно внимание от страна на египетското правителство и до 1948 г., каза Махфуз, приятелите на Кутъб в Министерството на образованието са достатъчно разтревожени от положението му, че се стремят да го изпратят в чужбина, Съединените щати, в безопасност.

Някои биографични очерци предполагат, че Кутъб пристига благоразположен към Америка, но ако това е вярно, то не е продължава дълго. По време на кратък престой във Вашингтон, окръг Колумбия, той става свидетел на асансьорна авария и е зашеметен, когато чува други наблюдатели да се шегуват за жертвата. От това и няколко други ситуации, Кутъб заключава, че американците страдат от „липса на сантиментална симпатия“ и че „американците умишлено се гаврят с това, което хората в Стария свят смятат за свещено“.

Това става обективът, през който мъжът гледа почти всичко в Америка – един сблъсък на Новия свят със Стария. Кутъб лесно покрива изискванията в аспирантурата на Колежа в Колорадо (днес известен като Университета на Северен Колорадо) и посвещава остатъка от времето си на истинския си интерес – американската душа, ако такова нещо съществува. „Тази велика Америка: Каква е нейната стойност в мащаба на човешките ценности?“ – се чуди той. „И какво добавя към моралната хазна на човечеството?“ Отговорът му: нищо.

И все пак презрението на Кутъб към Америка не е толкова просто, колкото някои хора могат да си представят. Той не се оттегля от политическата свобода и демокрацията, както, да речем, президентът Буш може да очаква от един джихадист, нито пък се оплаква от нюансите на имперската амбиция в американската външна политика, както предполагат левите писатели. Относно недостатъците на американската култура – вулгарност, материализъм и свободия – Кутъб изразява шок, но този шок удря малко на кухо. „Американското момиче е добре запознато със съблазнителните способности на тялото си“, пише той. „Тя знае, че съблазнителността се крие в заоблените гърди, пълните дупета и в елегантните бедра, елегантни крака и тя показва всичко това и без да го крие.“ Тези разкрепостени жени търсят момчета с „широки рамене, стегнати гърди“ и „волски мускули“, добавя той с отвращение.

 
 
Коментарите са изключени