shareit

Новооткритите мъртви под улиците на модерния Лондон

| от |

До гробницата явно са стигнали първо обирджиите на гробове някъде през 16 век , които разграбват златото и други ценности, оставяйки само кости и отворени ковчези.

Но 5 века по-късно, на южните брегове на Темза, в лондонския район Съдърк, римският саркофаг отново е изкопан – този път от строителни работници, докато изграждат нова жилищна сграда. Тежащият близо три тона и заровен някъде между 86 и 328 г. каменен саркофаг съдържа тялото на жена, за която се смята, че е била на около 30 години, когато умира. Заедно с нея са открити и костите на пеленаче, но не е ясно дали жената и детето са погребани заедно.

Саркофагът датира от най-ранните години на Лондон, не много дълго след като римляните правят ограденото със стени селище Лондиниум на блатистия северен бряг на Темза през 43 г. Саркофагът, на юг от селището и отвъд реката, е намерен точно на запад от римски път, покрит от векове строителство и детрит.

За археолозите, които работиха върху него, това е находката на живота им. Но в хода на близо 2000-годишната история на Лондон, саркофагът може би изобщо не е толкова впечатляващ.

Той и неговите обитатели заедно с още находки от последните 40-годишните от римските погребения в града – мъртвите хора под улиците на Лондон – съставят цяла изложба на Museum of London Docklands. Има доста други находки освен саркофага: четири от изложените черепи идват от яма, открита близо до Лондонската стена (построената от римляните стена, която някога е обграждала града), пълна с повече от 40 черепа на хора на възраст между 18 и 35, всички убити от удар с тъп предмет в главата.

Има и други експонати. Скелет на куче, погребан в негов собствен гроб заедно с нашийника си, но без глава. Железен пръстен, заварен на място около ръка, неясно дали е направен преди или след смъртта на ръката и въобще защо.

Лондон от основаването си е бил център на търговията, населен от имигранти от целия свят (доколкото е възможно). Един от скелетите, например, принадлежи на синеока жена от африканско потекло, която пътува до Лондон по южните средиземноморски търговски пътища. Тя е само един от близо 60 000 жители, с които селището може да се похвали в разгара на силата на Рим в Британия.

Под улиците на Лондон има много кости. Много кости. Въпреки че населението на Лондиниум намалява след напускането на римляните през 5 век, градът се разраства в продължение на още два века. Богатството му се променя, когато получава внимание от саксонците, които го наричат Лундевик и през следващите хилядолетия продължава да привлича хора, власт и търговия.

През средновековния период хората са погребвани в дворовете на църквите, от които в Лондон Сити е имало над 100. Когато населението е било едва около 15 000, както през 1100 г., църковните дворове са могли да поемат количеството умрели. Когато обаче населението се увеличава до 80 000 към края на 13 век, мястото става по-малко. И когато хората загиват в немислими количества в годините на чумата – през 1348 г., Черната смърт убива около 40 000 души за няколко месеца – енорийските гробища стават опасно препълнени. Реакцията е масови гробища в полета извън градските стени. Но градът скоро поглъща и тях.

През 70-те години на 16 век Лондон Сити е два квадратни километра от скръб и хубост. Зад стените, построени от римляните и защитавани от саксоните, живеят 180 000 жители, по-гъсто от най-многолюдните градове днес.

Лондон има нужда някъде да постави всички тези хора. Нови сгради се издигат там, където може, направени от дървен материал, тухла и камък, „рециклирани“ от съществуващи конструкции (включително всички римски стени или руини, останали здрави).

„Много съдове, са намерени пълни с пепел и изгорели кости на римляните, обитавали тук“, пише Джон Стоу в свое изследване на Лондон през 1598 г. Стоу, шивач и документалист, е свидетел на много погребения. Той вижда урните, всяка от които съдържа изгорелите кости и пепел на мъртви римляни. Вижда „флакони и други ръчно направени стъклени съдове, някои толкова добре изковани, както аз не съм виждал, и някои от кристал“. Той вижда гладки червени съдове от глина, с римски букви, отпечатани върху дъната, и лампи, украсени с римски фигури.

И, разбира се, вижда кости. Той чува за каменни саркофази – също като този, открит в Съдърк – да бъдат заравяни в същото поле, и сам вижда костите на хора, които са били погребани в дървени ковчези, които отдавна са се разложили, оставяйки само дългите железни пирони. Другите мъже на обекта, казва той, заявяват, че „хората, погребани в тези дървени ковчези, всъщност са били убивани въпросните пирони са забивани в главите им“, но след това пояснява, че това е „малко вероятно“ – по пироните, казва той, все още имат парчета дърво. Той взе един от гвоздеите у дома си, както и долната челюст на мъж, чиито „зъби са страхотни, здрави и неподвижни“.

Кой знае колко още неща лежат под улиците на този град.

 
 
Коментарите са изключени