shareit

Неразрешеното изчезване на жабешките момчета

| от Ивелина Беркова |

През 1991 година в Южна Корея се заражда един от най – объркващите случаи в криминалната история на страната. За жалост до този ден има повече въпроси, отколкото отговори. Всичко започва с търсене на жабешки яйца.

26 март бил един обикновен ден в града Тегу, на който 5 момчета – У Чеол Уон на 13, Джо Хо Ян на 12, Ким Йонг Джиъу на 11, Парк Чан Инг на 10 и Ким Джон Сиек на 9 тръгнали към близката планина Уайонг с цел да намерят жабешки яйца. Родителите на децата ги пуснали да тръгнат сами, защото често посещавали района и той бил близо до къщите им. Паника започнала да се заражда в сърцата на неспокойните родители, когато петте малки момченца не се завръщат до краят на деня. От начало шесто момче е трябвало да тръгне с тях, но закъсняло за срещата, защото закусвало. Тогава то не осъзнавало, че това закъснение е спасило живота му.

Изплашените родители се обърнали към полицията за помощ след дълги болезнени часове чакане, в които се надявали момчетата да се върнат. Полицаите предложили версията, че децата са решили да избягат или са се загубили. Тези версии не били логични, защото районът бил обикалян много пъти от петте момчета и те нямали причина да бягат от домовете си. Също така около мястото, което търсели децата било пълно с улични лампи така и през нощта можели да се ориентират къде вървят. Ситуацията ескалирала до степен, в която случаят получил огромен интерес от местните медии. Дори тогавашният президент на Южна Корея поръчал на полицията и военните да съдействат на разстроените семейства да намерят децата си. Над 300 000 служители на реда търсели под дърво и камък каквато и да е следа в района. Търсенето дори било излъчено на живо по телевизията и хората гледали с надеждата, че случаят ще бъде разрешен. За жалост след многократно претърсване нито една следа не била намерена. Снимките на децата били навсякъде – по улиците, по кутиите за мляко, дори в хартийките за бонбони. Родителите на момчетата получавали обаждания от много хора, но техните следи не водели до никъде. Част от родителите решили да напуснат работните си места, за да могат сами да излязат на улицата и да търсят децата си. Давали от собствените си пари за всички рекламни постери и плащали на камион с лицата на момчетата да обикаля улиците с надеждата, че някой ще ги разпознае.

Години след инцидента интересът на медиите и публиката лека по лека започвал да намалява. Все още нямало и следа от жабешките момчета. Тогава 11 години по – късно през 2002 година мъж тръгнал из гората да търси жълъди и се натъкнал на човешки кости с детски дрехи, оставени до тях. За изненадата на всички мястото на останките било същото, на което момчетата били изчезнали. ДНК анализи потвърдили, че костите наистина принадлежат на жабешките момчета. Но как е възможно те да бъдат намерени чак сега след хилядите претърсвания от стотици доброволци и от самите родители?

От начало полицията помислила, че децата са починали от премръзване, но теорията не била логична, защото денят, в който момчетата били тръгнали, не бил никак студен. Ако наистина им е било студено те са щели да се приберат по къщите си, които са близо до планината. Оттук нещата ставали още по – странни, когато дрехите на децата били открити вързани заедно. Възелите на дрехите били характеризирани като странни, защото били специфични и полицаите подозирали, че човек, обвързан с индустриалната промишленост може да е замесен в смъртта на децата. На два от черепите били намерени дупки, които били причинени от металeн предмет. По костите имало мъх, което доказвало, че децата не са починали скоро. Всичко това водело полицаите да си мислят, че момчетата са били убити.

Южнокорейският правилник от 2002 година гласял, че ако убиецът не е открит до 15 години след убийството, то той е свободен и не може да бъде съден. Правилото се е променило много оттогава. Вече родителите не искали нищо повече от това да разберат какво се е случило. Един от най – големите въпроси е как останките на децата биват намерени чак след 11 години, когато цялостно районът е търсен от професионалисти с помощта на кучета.

Версията за смъртта на децата била свързана с военните. Близо до мястото, където момчетата търсели жабешките яйца, се намирала военна огнева база. Възможно е по грешка едно от децата да е било застреляно по време на тренировка и за да покрият следите си военните да са решили да убият и всички останали деца. Това би обяснило дупките в два от черепите. Военните отричат тази версия по простата причина, че тогава по техни думи не са се състояли никакви тренировки по стреляне. В подкрепа на тези теория, обаче е дете, което казва, че в денят на инцидента е чуло изстрел от оръжие, идващо от гората, последвано от писък, след което всичко затихнало. Родителите на децата поискали полицията да разследва базата, но по някаква причина те отказвали да го направят.

До този ден мистериите около странното изчезване и смърт на жабешките момчета остават неразгадани. Част от родителите на децата отдавна не са на този свят, заминали си без отговори за смъртта на собствените си рожби. Шансът случаят да бъде разрешен намаляват с всяка изминала година. Очевидците също остаряват и един по един почиват. За момента само жабешките момчета знаят какво им се е случило. Може би душите им още таят малка надежда някой да разбере истинската причина за смъртта им.

 

 
 
Коментарите са изключени за Неразрешеното изчезване на жабешките момчета

Повече информация Виж всички