shareit

Неразгаданото убийство на семейство Грюбер – една легенда на почти 100 години

| от |

Една седмица пред 31 март 1922 г. фермерът Андреас Грюбер забелязва нещо странно в своя чифлик. Открива непознати стъпки, които водят от гората към неговия дом, но няма никакви стъпки, които да се отдалечават от него. Грюбер така и не казва това на полицията, а и малката ферма се намира на около 100 километра от Мюнхен и често е известна като тихо и спокойно място, което не привлича толкова много хора. Близо до Вайдхофен, тя често е пристан за хора, които искат да се отделят от цивилизацията и да се насладят на по-семплия живот. 

Никой не разбира защо човекът не го прави, но най-вероятно е имал шанса да спести много главоболия и дори животи, като своя собствен. На 31 март неизвестен извършител привлича всичките 6 човека от семейството му и ги убива. Жертвите са Андреас, неговата съпруга Казилия, възрастната им дъщеря Виктория и тяхната по-голяма внучка – също Казилия. Телата им са намерени във фермата, като всички са избити с брадва. Прислужницата Мария и по-малкото дете на Виктория – Йозеф, са убити в дома, докато спят.

Една седмица по-късно, около 4 април, съседи, заедно с няколко човека от града, спират пред въпросната ферма. Малката Казилия не е отишла на училище в продължение на два дена, а пощальонът забелязал, че пликовете започнали да пълнят пощата. Нещо очевидно не е наред и веднага се позвънява в полицията. Телата са открити много бързо, започва разследване и цялата местност е на крак в издирването на злодея. Никой няма отговор защо се е стигнало до толкова кървава разправа. Това, което трябва да разберем е, че през годините има над 100 заподозрени, като последният записан е през 1986 г. и до днес няма никаква представа кой е извършил това убийство.

Отначало се смята, че жертвите са умрели от раните си, но след като се прави аутопсия, става ясно, че малката Казилия е живяла с часове, преди да умре от шока. Липсват ѝ кичури коса, като се вярва, че най-вероятно детето се е скубало само. Разпитани са мнозина, но никога няма открит виновник или човек, който да даде някакъв отговор какво наистина се е случило, няма причина, няма и мотив за убийството. Съседите си спомнят, че Андреас е чувал стъпки на тавана, при това няколко дни, след като забелязва следите в мократа почва, изгубил си ключовете за бараката, където стои инструмента на убийството.  Открива и вестник, който никога не е закупувал, като същият стоял в дома му. Полицията също така установява, че прислужницата, която е работила преди Мария, напуснала фермата около 6 месеца по-рано, защото смятала, че къщата е обитавана от духове.

Hinterkaifeck-Hof_(cropped)

Жената заявявала, че често чува гласове и това водило до по-сериозен дискомфорт. С тези показания се стига до заключението, че най-вероятно убиецът или убийците – все пак се чували гласове, не просто един глас – най-вероятно са били на територията поне шест месеца, преди да се стигне до клането. Разпитвани са най-различни хора, но нито не показва дори някаква форма на съмнения. След като разследването е приключено, телата са изпратени за аутопсия. Главите им са премахнати в Мюнхен, за да се търсят някакви следи. Извикани са дори ясновидци, които могат да помогнат, а за да стане ситуацията още по-лоша, скоро започва Втората Световна война. Най-накрая телата от фермата са погребани без глави в близкото градче.

Дълго време се смята, че всичко е опит за обир, който завършва твърде зле, единственият проблем е, че когато полицаите започват да правят разследването, откриват всички спестявания на фамилията – недокоснати. Знае се, че извършителят е останал известно време, защото добитъкът е бил нахранен, рязано е месо от долапа и цял хляб е консумиран на масата. Смята се, че повечето жертви отиват плевнята, след като чуват животните, които постоянно били стресирани. Всеки един жител е влизал и никога не излизал.

Вечерта след убийството – напомняме, че около 3 дена никой не разбрал какво се е случило – минаващият художник Микаел Прекъл забелязва, че някой е запалил пещта. Непознат човек се доближава до него с фенер и го заслепява, като Микаел така и не успява да види кой е и решава да продължи по пътя си, единственото, което си спомня е, че от пещта се носи отвратителна миризма. На 1 април в 3 часа през нощта, друг фермер на име Симо Рейбландер минава покрай къщата, забелязва две непознати фигури в началото на гората, които се обръщат, за да не може да види лицата им.

През средата на май 1927 г. се появява нов странник в региона, когато местните жители го питат какво прави там, дали познава някого и дали изобщо има работа, бързо го обвиняват за всичко извършено и преди да се усетят, непознатият успява да избяга в гората и никога повече не е открит. Всичко остава в историята на градските легенди. Твърди се, че съпругът на Виктория – Карл Габриел е убит на фронта във Франция при артилерийски огън. Тялото му никога не е намерено, но две години след смъртта му, неговата съпруга ражда дете. Местните клюки твърдят, че най-вероятно бащата на Виктория – Андреас има някаква намеса в раждането.

След края на Втората Световна война, когато някои от войниците са освободени от съветските лагери, започват да разказват за съветски комендант, който говорил брилянтно на немски и се признал за убиеца във въпросната ферма. Макар и да няма официална информация, мнозина смятат, че точно Габриел може да се окаже агентът, защото самият често признавал, че иска да отиде в Русия. Нещо още по-интересно е, че тялото му така и не е открито по време на Първата Световна война, но как точно се намира тяло след артилерийска атака. Другият интересен човек е така наречения Лоренц Шитенбайер.

1280px-Hinterkaifeck-Marterl

Той също се смятал за баща на малкия Йозеф. Когато станало ясно, че нещо не е наред във фермата, той и още няколко души отиват и чупят портата на двора, но когато откриват телата в плевнята и след това се опитват да разбият вратата на дома, Лоренц вади ключ и отключва вратата. Съседите си спомнят, че преди няколко дена е изчезна ключ. Лоренц влиза сам, защото заявява, че убийците може да са още в дома, като никой не разбира защо го прави. Според думите на останалите очевидци, той се опитвал да намери сина си Йозеф. Знае се, че Лоренц е пипал телата на жертвите и по този начин възпрепятства много жестоко разследването. В следващите години именно този човек ще споделя много повече и то информация, която може да се знае само и единствено от потенциалния извършител. Често и мнозина го забелязвали да посещава разбитата ферма през 1925 г.

Подозренията срещу него също не закъсняват, като мотивът е, че Виктория можела да поиска издръжка за сина си. Така и не става ясно какво наистина се случва. Но до смъртта си през 1941 г. Лоренц печели няколко дела, в които отхвърля клеветите си по свой адрес. През лятото на 1919/1920 г. двама души работят във фермата на Андреас. Единият е Петер Вебер, а другият е Йозеф Бетц. Вебер често говорил за фермата и дори знаел, че детето там е било дело на кръвосмешение и дори предлагал да нападнат и оберат фермата, след като няма никакъв шанс някой да ги открие – бил е много прав. Йозеф обаче отказва да приеме тази оферта и с времето Вебер спира да говори.

Според показанията на Крезенц Ригер – прислужницата, която напуска фермата, след като вярва, че е обитавана. Извършителите са Антон и Карл Бичлер. Двамата също работили и помагали за събирането на реколтата, като познавали много добре окръга. Антон, често се шегувал, че фамилията си го просела и един ден ще бъде открита мъртво. Бившата прислужница си спомня, че фермерското куче било изключително злобно и лаело по всички, но не и по Антон. След като двамата братя са влизали във фермата, официално може да се смята за мотив. Една вечер си спомня, че семейството говори с непознат човек, за когото се вярва, че е именно Карл. Гьорг Сийгл се смята за третия участник, който много добре знаел финансовото състояние на семейството. Смята се, че той е успял да влезе в дома на 20 ноември 1920 г. и е откраднал доста ценни вещи. Същият отрича всичко, освен факта, че е направил определени фрески по дръжката на брадвата, която се е озовала върху черепите на жертвите, както и знаел къде точно се намира същия инструмент.

The_Man_from_the_Train

Прислужницата си спомня и още много други хора, които са я разпитвали за семейството. Слуховете, че собствениците били богати, не е убягнало и на Йозеф Талер, който често заявявал, че знае кой-къде спи. Авторът Бил Джеймс прави още едно интересно откритие в книгата си „Човекът от влака“. Той смята, че убиецът се казва Пол Мюлер. Същият извършител прави подобни престъпления в САЩ, като през цялото време избирал семейства, които са по-отдалечени от градовете. Джеймс достига до това заключение, след като се запознава със случая в Германия, малко след това започват да се публикуват подобни престъпления, първо в Колорадо, след това и в Канзас.

Единственото, което се знае до този момент е, че немската полиция все още не се е отказала от случая, макар и доста дълго време да пази тайната, за пореден път се използват по-модерните средства за откриването на крайния резултат, а какво наистина се случва, това предстои да разберем в някакъв момент, особено ако вярваме на информацията.

Снимки: Wikipedia

 
 
Коментарите са изключени