Насилие и убийство в училището за проблемни тийнейджъри Илан

За някои идиличните гори на града Поланд в щата Мейн, САЩ, водят към ада. Там прословутото училище Илан обещава да реабилитира тийнейджъри с проблеми в поведението. Но много от неговите възпитаници твърдят, че методите му са чисто и просто насилие.

Спомняйки си за училището като за „адска дупка“, бившите му възпитаници казват, че администраторите са ги унижавали, закопчавали и изолирали. Тийнейджърите не могат да говорят твърде високо, да се усмихват в неподходящ момент или дори да „помислят“ за бягство.

Докато някои бивши ученици твърдят, че суровата тактика на училището е спасила живота им, други казват, че училището Илан ги оставя с дълбока травма, която носят и до днес – години след закриването му.

Училището е споменато във филма от 1983 г. „Children of Darkness“

Създаването на училището Илан

Преди да се съсредоточи върху проблемните тийнейджъри, училището се опитва да помогне на наркозависими. Основано през 1970 г. от д-р Джералд Дейвидсън, психиатър, и Джо Ричи, бивш наркоман на хероин, който е имал опит в работата в лечебни заведения за лечение на зависими, училището Илан в крайна сметка се насочи към подрастващите.

Ричи си представя институцията като последна мярка за родители, чиито деца се борят с поведенчески и психологически проблеми. „Това не са типичните деца от държавното училище“, обясни Ричи. „Родителите им ги водят тук като последна алтернатива след като всичко останало ги е провалило.“

Ричи използва сурови методи, за да превъзпита учениците под негова грижа. Използвайки това, което е научил по други места, Ричи принуждава тийнейджърите да крещят един на друг, да носят унизителни знаци и дори да се бият.

Той каза, че това е в името на рехабилитацията, но много възпитаници не са съгласни.

Разказите на бивши ученици

В продължение на десетилетия през училище Илан преминават учениците от осми до дванадесети клас и след като завършат, те обикновено се разделят на два лагера: тези, които виждат превъзпитанието си като чисто насилие, и тези, които го смятат подходите за необходими и ефикасни.

„Има хора, които ще се закълнат в цяла купчина Библии, че Джо Ричи е спасил живота им“, казва Ед Стафин, който завършва Илан през 1978 г. „Има и други, които ще се закълнат, че Джо Ричи е дяволът.“

Мат Хофман, който посещава училището от 1974 до 1976 г., нарича Илан „садистична, брутална, насилствена, изяждаща душата адска дупка“. Той и други си припомнят тактики, включващи ограничения, унижения и телесни наказания.

Съобщава се, че на студентите е било забранено да се къпят по-дълго от 3 минути, да са в банята твърде дълго, да пишат без разрешение, да гледат през прозореца или просто да се отнасят към членовете на персонала по грешния (според членовете) начин.

Ако учениците нарушат някое от тези правила, често им се крещи от съучениците им в продължение на около час – наказание, наречено „Общо събрание“; принуждавани са да носят унизителни знаци или костюми или дори са принуждавани да се бият с други ученици в Пръстенът – импровизиран кръг от техни връстници.

Според някои истории тези боксови мачове довеждат до смъртта на поне един ученик. Когато 15-годишният Фил Уилямс-младши умира в училището през 1982 г., на семейството му е казано, че причината е мозъчна аневризма. Но повече от 30 години по-късно се появяват обвинения, че той всъщност е бил бит до смърт в „Пръстена“, след като се е оплакал от главоболие.

Училищните администратори съвсем очаквано отхвърлят обвиненията на учениците. В отговор училищният адвокат казва: „Хората, които са се биели във войни, също сънуват кошмари. Някои войни си струва да се водят.“

Въпреки обвиненията родителите продължават да плащат над 50 000 долара, за да бъдат приети децата им в училище Илан в продължение на години. Отнема процес за убийство и онлайн кампания, за да се затворят окончателно вратите на училището.

Как училището Илан се закрива

Суровият подход на Елан не е тайна за обществото, но училището привлича негативно внимание, чак когато един от бившите му ученици е изправен на съд за убийство през 2002 г. Майкъл С. Скакел, роднина на семейство Кенеди, е заподозрян в убийството на съседката си Марта Моксли в 1975 г., когато и двамата са на 15 – само няколко години преди Скакел да бъде изпратен в Елан.

Докато е в училището, Скакел твърди, че е признал, че е убил Моксли. Един бивш негов съученик дори твърди на досъдебното изслушване, че Скакел му казал: „Ще се размина с убийството, аз съм Кенеди“.

Но както разказва , другите ученици и преподаватели са го измъчвали, за да го накарат да признае. Когато учениците свидетелстват по време на процеса срещу него, те разказват какво са претърпели в Илан пред широка аудитория. Що се отнася до Джо Ричи, той казва, че Скакел никога не е признавал за убийството. Но Ричи никога не е свидетелствал – защото е почива от рак на белия дроб, преди да е в състояние.

Първоначално Скакел е признат за виновен през 2002 г. и осъден на 20 години за престъплението, но по-късно ще бъде освободен през 2013 г., когато съдия постановява, че адвокатът му не му е предоставил ефективна защита. Оттогава осъдителната присъда е възстановявана, отменяна и преразглеждана многократно. През 2020 г. Скакел в крайна сметка излиза на свобода, след като прокурорите казват, че нямат достатъчно доказателства, за да го съдят отново. Решението остава спорно.

Въпреки всичко училището ще бъде затворено след намесата на анонимен потребител в интернет, а не заради скандала с Кенеди. Според вдовицата на Ричи, Шарън Тери, която поема училището след смъртта му, лошата преса онлайн довежда до слабо записване на нови ученици.

Тери посочва конкретно потребител на Reddit на име Gzasmyhero, който ръководи онлайн кампания срещу Илан. Той твърди, че е посещавал училището през 1998 г. и, че наказанията там са твърде тежки за повечето от учениците дори за най-незначителни нарушения.

„Вярвам, че интернет е нашият инструмент №1 за разкриване на такива ужасни, но прикрити събития“, пише Gzasmyhero.