shareit

Най-жестоката болница за душевно болни – Байбери затваря врати след цял век

| от |

Никой не се замисля какво се случва в болниците за душевно болни, съмняваме се, че изобщо бихте поискали да направите нещо подобно. Психиатричните проблеми наистина не са малко, но веднъж след като един пациент се озове зад решетките, шансовете му да бъде посетен от роднини или да се радва на някакъв нормален живот, започват да се редуцират значително.

Причината е, че никой не се интересува от този вид пациенти, те се извеждат извън обществото, позиционират се далече от всякакви социални контакт и мнозина дори не знаят какво се случва, когато вратите се затворят. Една болница във Филаделфия официално се смята за ада и може да се смята за рекордьор не само по престъпления, но и за най-дълго служещата такава. Описанието за Байбери са най-различни, но разказите на един от лекарите там се смята за особено притеснителен. Болницата отваря врати през 1911 г. и продължава да работи до 1990 г., като нищо не се променя.

„Стотици прекарваха дни, понякога дори седмици, без да имат правото да се движат извън стаите си. С помощта на ризи и окови, повечето пациенти са задържани на едно място. По-буйните пациенти се разделят с леглата си, обувки, чорапи и дори дрехи. Някои дори се поставят в дървени сандъци и просто се очакват да умрат в тях и да бъдат погребани. Мръсотията дори не се коментира, а отопление и електричество, това са митове, които никой няма да може да изпита или да разкаже за тях. През нощта всяка стая се превръща в нещо като гробница и освен викове и плач, друго просто няма.“

Описание като това може да бъде открито веднага и в някои филми на ужасите, но информацията се ражда за първи път в списание LIFE през 1946 г. До днес подобни случаи продължават да се регистрират в щатските болници на Филаделфия, но реакция няма. Всичко започва някъде през 1903 г. с появата на първите нестабилни работници и фермери, обществото решава просто да направи някакви малки лагери, където да ги държи под контрол. Хората с болна психика са способни винаги да бъдат агресивни и да нараняват както себе си, така и другите около себе си.

За съжаление броят им започва да се повишава с изключително скорост и накрая е необходим и персонал за по-специални грижи. Проблемът е, че никой още не знае как да се грижи за такива хора, но ако нямате работа, това е било идеалното място и се заплаща добре. В някои случаи фермите за душевно болни достигали броя от близо 3000 души, а понякога преминавали това число. По време на двете световни войни, единственият начин американски гражданин да не служи на фронта, е да започне такава работа. Байбери болницата се създава именно с тази цел – да се съберат всички на едно място. Конкурсът за работна позиция изисквал от служителя да бъде по-спокоен и уравновесен, но поради липса на кадри, почти всеки можел да намери занимание там.

В началото не всички са били агресивни към пациентите, някои служители са се грижили и внимавали, но реномето остава завинаги и до днес не се променя. Случващото се тук не е необичайна практика, редица психиатрични отделения се славят с най-различни нарушения. Поради липсата на разбиране, повечето пациенти остават мръсни, хранят се сами и се чакат просто да умрат. В един момент дори чистотата спряла да се грижи за чаршафите и прането, подът започнал да лепне и да мирише на урина, замърсяванията по стените били честа практика.

Вместо обаче да има почистване, служителите извадили усмирителните ризи и поставяли по четирима пациенти във всеки един ъгъл на стаята. Разходките на чист въздух се забавяли с месеци. Първите скандали и привличане на внимание се случват към края на 80-те години на миналия век, когато един от пациентите – 27-годишният Уилям Кирш е окован около 14 месеца, като той самият твърди, че е стоял така в продължение на 3 години. Съдът на Източна Пенсилвания нарежда проверка на Байбейри и установява, че има нарушаване на човешки права, при това не само за този пациент, а и за още много други. Адвокатът на Уилям – Стивън Голд, официално заявява, че неговият клиент е бил в много по-добро здраве, преди да влезе в болницата, като сега неговото състояние се влошава, вместо да се подобрява.

Това обаче не е единственият такъв случай, още през 70-те години на миналия век започват да се регистрират някои аномалии като висока смъртност и около 57 пациента умират почти по едно и също време. Според проверката има отново нарушаване на някои от основните изисквания, но вниманието продължава да се насочва и към не обявените случаи, както и засилващият се брой на самоубийства в лечебното заведение. Един пациент успява да избяга през февруари и докато скита няколко километра в ледената прегръдка, най-накрая стига до заключението, че е по-добре да се върне, но когато застава пред вратите на болницата, никой не му отваря.

Открит е чак на сутринта, когато е умрял от студ. Мислите си, че това е всичко? През 1946 г. във вестник се заговаря и за водното лечение? Какво е то? Взима се една голяма мокра кърпа, изстисква се и се слага на врата на пациента. След това персоналът започва да затяга двата края, за да подскаже какво очаква всеки непослушен. Повечето пациенти започват да се молят за милост, но няма кой да ги чуе, оригиналната идея за мъчение може да приключи с фатален край, а както се досещаме, просто е достатъчно да се запише в архива като поредното самоубийство.

Понеже кърпата е мокра, следи от душене не могат да бъдат открити никъде и при правенето на различни разследвания, нито един пациент не може да докаже, че е бил тормозен. Някои от служителите, които напускат, са споделяли многократно, че повечето колеги са намерили най-различни методи за тормоз, като им е забранено да използват ръцете си или оръжия срещу болните. Дори и душевно болните имат право да ходят на лекар, зъболекар и други експерти, когато развият заболяване.

В Байбери няма никакви правила и за тези процеси, зъболекарите вадят зъби без упойка, всички останали процедури се извършват без обезболяващи. Има слухове, че самото лечебно заведение продава упойките на черния пазар, но за да може да ги изнесе, често използва най-различни ненужни процедури. Лари Рийл е психиатър, който трупа стаж през 70-те години, той си спомня как служителите зашивали рани без никаква упойка, като смятали, че болните от шизофрения не могат да изпитват никаква болка. От друга страна има редица лекари, които започват да тъпчат пациентите с най-различни вещества до опасни нива. Торазин е бил даван наравно с аспирина.

Фармацевтичната компания Смит Клин-Френч отваря лаборатория директно в болницата и прави редица експерименти с живи хора, тествайки всяко ново лекарство върху тях. Повечето семейства така и не разбират какво се случва с близките им, но за затворените вътре има и положителна страна, ако приемат лекарствата, които им се дават, те няма да бъдат малтретирани. Архивите крият тайната за стотици починали от тестване на експериментални медикаменти. Често не се дава дори време за прочистването на организма от единия тест, а веднага се започва със следващия.

През 1919 г. е регистриран и първия случай на убийство. Убитият е открит удушен с изцъклени очи. Персоналът заявява, че мъжът се е разболял след Първата Световна война и е бил изключително агресивен, като дори отказвал да пие лекарствата си. Няма никакви обвинени, но за сметка на това има повишения за добрата работа. По това време започват да се забелязват убийства, в които участват не само служители, но често и самите пациенти започвали да се елиминират едни други. По това време в Байбери са приемани и затворници, които трябва да преминат лечение, но понеже са свободни, никой не ги спира да убиват. През 1944 г. полицията идва, за да прибере един от пациентите при опит да убие друг с помощта на подострена лъжица.

Според лекарите, острието е успяло да премине главна артерия и с това да спести някои по-сериозни главоболия. Сексуалните нападения също не са рядкост, случаите на изнасилвания при жени е практика, която може да се открие с години в архивите. През 1987 г. при такъв случай служителите разбират за извършеното престъпление, след като другите пациенти носят един от нейните зъби. През 1989 г. един от градинарите открива още две тела в купищата листа. Един от пациентите е липсвал около 5 месеца, но никой не го е търсил. Никой нямал време да се занимава с него.

Сигурно се чудите как е възможно толкова дълго време да се правят нарушения и никой да не се замисля дори какво става? Отговорът е, че първо идва достатъчно сериозно финансиране от различни компании и второ, никой не обръщал внимание на тези заведения. Байбери приключва своята работа, след като няколко десетилетия се чуват само слухове. Още от 1946 г. журналистите съобщават за най-различни престъпления, но никой не обръща внимание. Едва с намесата на Елинор Рузвелт започва да се работи в тази посока. Един от журналистите, който успява да покаже снимки, напомня, че дори в концентрационните лагери не е имало такива ужаси, каквито могат да бъдат открити в болница.

През 80-те години един от пациентите – Анна Дженингс ще успее да стигне до официалните канали, за да може да даде отговор на всички въпроси. Като малка, пациентката е била тормозена, като дете и затова и слагат диагноза шизофрения. Въпреки това момичето успява да намери документите, с които да докаже, че не е болна, а просто е измъчвана. Според майката на Дженингс, историята продължава с това, че сякаш болницата се опитва да привлече нови кадри, не само за тестове на лекарства, но и за удоволствието на персонала. Анна разказва условията на живот, посочва и някои от санитарите, които са продължили тормоза, което е повече от достатъчно, за да започне едно голямо и дълго разследване.

На 21 юни 1990 г. една от най-жестоките институции за грижа за психично болни най-накрая затваря врати. До днес обаче няма никаква информация колко са пострадали и колко са станали жертва на извергите, които са взимали заплати за своето безчинство. Именно по тази причина продължаваме да напомняме, че нито една институция и болница не е толкова прозрачна.  

 
 
Коментарите са изключени за Най-жестоката болница за душевно болни – Байбери затваря врати след цял век

Повече информация Виж всички