shareit

Най-младият осъден на смърт през XX век

| от |

На 24 март, 1944 година две малки момичета се возят на колело и търсят мейпоп – жълт плод на северноамериканско цвете. Бети Биникър и нейната пирятелка Мери Тамс са в търсене на сладкия вкус на природата. Сладките удоволствия през 1944 г. са били особена рядкост. Следвайки железопътната релса, тези момичета ще минат покрай дъскорезницата ще видят бащите си, защото целият Алколу (град в Южна Каролина) е работил там. Пътешествието им ще продължи напред в търсенето. Красивият път в околността мотивирал момичета да търсят сладките плодове на природата, и по пътя срещат Джордж Стини и неговата по-малка сестричка Ейми да разхождат семейната крава.

Момичетата ще се спрат за посока, защото всички са се виждали в училище и след това ще продължат, докато Джордж ще продължи с разходката си. Докато момичета се отдалечават, в тяхната посока минава камион от дъскорезницата и продължава напред. За всички това може да е обикновен работен ден, но за малкото американско градче е мистерия на повече от 76 години.

Джордж и сестра му са последните хора, които някога са забелязали двете момичета.

Има две версии за изчезването им, но понеже здравият американски разум е просто мит, полицията предпочела да обвини Джордж. По една или друга причина, целият град го е нарочил за едно от най-злите деца, а след като той самият бил заловен и подложен на „добронамерен разпит“ бързо бил способен да признае абсолютно всичко, което човек може да поиска.

Расовото разделение било достатъчен мотив и след като всеки човек повторил лъжата няколко пъти, 7-класникът бил превърнат в най-големият изрод на града, убиец на деца според шерифа и изнасилвач според правителството. Любопитен факт е, че когато децата изчезват, Джордж се включва в търсенето. Единствената му стратегическа грешка е, че казва как ги е видял в деня, преди да изчезнат.

Телата им са открити в малко изворче в гората. Лежейки по гръб, те по-скоро приличали на безжизнени кукли, отколкото на човешки същества. Върху тях бил поставен велосипеда. От него липсвала предната гума. Откритието е направено от сина на пастора. По-късно съдебният лекар ще установи, че липсват следи от борба по тялото, но смъртта е била изключително мъчителна. Мери имала дълбок прорез от дясната вежда, през челото, до дълбока дупка в черепната кухина.

След обстоен преглед на Бети Джун, главата е поела поне 7-8 удара, преди да настъпи смъртта. В последните си секунди живот, момичето е имало черепна каша. Престъпление от този ранг никога не се е случвало в региона. Особено в малко градче, съществуващо заради дъскорезницата. Практиката в такива градове е да се разделят на две половини. Обикновено жп линията правила много лесно подбора и така всички живеели в сравнителен мир. Обединявала ги работата.

justitia-3222265_1920

Семейството на Джордж Стини, както всички останали от другия край на града, било бедно. Не са живели охолно, но всеки се трудил за своята прехрана и когато общите усилия гледат в една посока, всички се справяли добре. И като всички в града ходили на църква, а ако имат излишни пари, винаги ги харчели в скъпия магазин. Животът не бил чак толкова лош. А и сякаш в този малък град липсвало каквото и да било напрежение, рядко можели да се срещнат преходи от обитателите на едната страна в другата.

В денят на задържането на Джордж, редица черни коли спират на прашния път. Униформени мъже влизат в къщата и извеждат 14-годишния младеж навън. След него тича малката му сестричка Ейми и крещи „Джордж,защо ме оставяш?“. Момчето се обръща и само нарежда да намерят майка му и баща му. По една или друга причина, това е последният път, когато някой вижда момчето живо. Едната версия е, че момчето е било заподозряно веднага, а според шерифа, само 40 минути, след като Джордж е прибран за разпит е признал всичко.

Защо тогава е бил с белезници, никой не може да каже. Освен това шерифът разказва, че е бил заведен на мястото на убийството, а локацията му на задържане е запазена в тайна, за да не се налага да се извършва публичен линч. Около 30 дена се подготвя делото и по настояване на властите, въпросното ще се гледа по бързата процедура, при това в градския съд на Маннинг.

courtroom-898931_1920

Репортерите забелязват момчето, което е облечено в дънки и избеляла синя блуза. Изглеждал спокоен, но изключително притеснен. До този момент не е имал възможност да говори със семейството си. Надеждата му, че ще ги зърне била голяма, но семейството не искало да стане обект на агресия и предпочело да не идва на делото. Повече от 500 души дошли да гледат делото. Опитайте се да се поставите на неговото място – обвинени сте в убийство на две деца, не сте виждали нито един близък човек в продължение на 30 дена и на финала се изправяте срещу побесняла група, без дори да зърнете очите на някой близък.

Делото продължило около 3 часа, а журито определило присъдата за по-малко от 10 минути. Виновен без право на помилване е било всичко, което най-вероятно Джордж е запомнил. Съдията отсъдил смърт на електрическия стол и с това малкият град в Северна Каролина официално имал двама убиеца и три жертви. До деня на екзекуцията стотици ще се помолят за милост на губернатор Олин Джонсън. Всички искат само едно – отмяна на смъртната присъда и назначаването на доживотна такава.

Освен това напомнят за случая на Фелтуел – 16-годишно момче на морски пехотинец, което изнасилва 8-годишно момиче. След като признава своето престъпление и отива на съд с 3 адвоката и цяла армия защитници, включително и лекар за установяване на психологичното здраве. След всички процедури Ърнест Фелтуел е осъден на 20 години затвор. Защо в единият случай се говори за смъртна присъда, а в другия за 20 години? Ърнст Фелтуел може да си позволи адвокати и идва от заможно семейство. Междувременно други напомнят на губернатора, че тази екзекуция ще повиши само расовото напрежение, което с всеки следващ ден расте повече и повече.

И без много размисли и страсти и без много съвети и подкрепа, Джорджи се озовава в затвора. Неговите съкилийници се чудят за какво е тук, а вместо това, той им отвръща, че ще бъде изпратен на електрическия стол. Дори и след делото, осъденият не може да се види с родителите си. Вместо това разказва цялата история на своя съкилийник.

Г-н Хънтър е прибран за кражба на кола и това не било първото му посещение в затвора, той споделя, че  Джордж не знаел на кой свят се намира. Двамата прекарвали времето си в разговори, но винаги денят завършвал с един и същ въпрос „Хънт, защо искат да ме убият за нещо, което не съм направил?“. И така „хладнокръвният убиец“ с библия под мишницата тръгнал към стола в една юнска сутрин. За съжаление бил толкова малък, че пазачите се борели, за да поставят електродите правилно по тялото му. Когато го попитали дали има последни думи, Джордж отговорил отрицателно. Не искал да говори нито за делата си, нито да се сбогува с някого.

Пред група от 50 човека, 14-годишният младеж поема 2400 волта, след това още 1400 и накрая още 500 волта. По време на гърчовете, маската от лицето му пада и всички могат да видят ужаса му и очите, които преливали от сълзи. Мнозина можели да разчетат страха и болката, но разумът така или иначе отдавна е напуснал всички. Родителите на осъдения за пореден път не присъствали, но помолили пастор Джордж да отиде, за да може момчето да не се чувства толкова изоставено. Впрочем, това е най-младият човек, който е екзекутиран през 20 век в Америка.

EXECUTION_BY_ELECTRICITY_electric_chair_illustration_Scientific_American_Volumes_58-59_June_30_1888

Снимка: By Unknown – Scientific American, Volumes 58-59, Munn & Company, 1888, page 407, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=43011574

И така историята приключва много бързо за всички. Не е ясно дали родителите на двете момичета, присъствали на убийството на още едно дете са си тръгнали щастливи. Най-вероятно са вярвали, че срещу тях стои убиецът на техните деца и са получили възмездие.

През 2009 г. Стив Маккинзи разглежда за пореден път архивите на делото и забелязва някои много сериозни престъпления. Според него, адвокатът на момчето Чарлз Плоудън е трябвало да даде заявление за дългогодишно отлагане на присъдата, което не е направил. Изисквало се само попълването на формуляр – проформа и желанието щяло да бъде удовлетворено. Освен това имало и други знаци, които били драстично пренебрегнати.

Мат Бургс получил архивите и задачата да направи обстоен анализ. Сред тях присъствало и заглавие „Негърчето от Алколу ще умре за убийството на момиченцата“. Мат обаче не се впечатлил толкова от това изказване, колкото от факта, че Джордж бил изключително дребен на ръст и доста слаб, за да набие когото и да било. Момичетата били две, а освен това едното било с неговите размери, следователно при всички положения битката нямало да завърши в негова полза. Освен това е доста трудно за някой, който тежи 43 килограма да използва тежък метален метален предмет, а след това да влачи толкова далече телата, за да изхвърли в гората. Как така никой не е забелязал посред бял ден, че Джордж напада двете момичета?

Donald_Henry_Gaskins

Снимка: By Source, Fair use, https://en.wikipedia.org/w/index.php?curid=42346731

Разбира се, градът също помъдрял. В следващите години и градските легенди за истинският убиец започнали да се появяват. Някои жители започнали да разказват как полицаите предложили сладолед на Джорджи, за да си признае. Други споделят, че по това време Пии Уии Гаскинс вилнеел в района (известен сериен убиец), но той живеел на поне 80 километра от мястото, за да извърши подобно убийство – това е официалната версия на властите.

Кой би подозирал, че човекът може да хване автобус или да се качи на колата и да пътува известно време? Някои описвали екзекутираното момче като тихо и смирено дете, което обичало да рисува самолети, други разказват, че е бил агресивен и опасен. Интересна подробност по делото е, че въпреки инструментът на убийството да се описва като елемент от железопътна релса (най-вероятно метален клин), съдебните лекари, разглеждайки медицинския картон повторно и без напрежение били категорични, че ударите са нанесени с тъп предмет (най-вероятно чук).

 Истината е, че в малкото градче има две имена, които винаги се свързват с големите проблеми. Единият е Джордж Бърк Старши, а другият е синът му, който носи същото име. Именно синът е известен с редица провинения и никакви наказания. Малко по-късно той умира в болницата от бъбречна недостатъчност. Бърк Старши е в журито, което определя съдбата на младежа. Възможно ли е камионът, който продължил в същата посока след момичетата да е шофиран именно от синът? Странно е как за последно и двете превозни средства отиват в една посока и никой не знае как продължава историята в изгубените часове. Според разписанието на дъскорезницата се е очаквал дървен материал в целия град, но кой е бил зачисленият шофьор, това остава мистерия. Важното е, че Джорджи и други очевидци си спомнят двете събития в тази последователност. Никой просто не потърсил шофьора, а и защо да го прави? Днес повечето свидетели не могат да говорят. Обществената жажда за смърт е била задоволена, а и след като две деца са умрели, какво е още едно?

 
 
Коментарите са изключени

Слоновете наистина помнят много

| от |

Очевидно е невъзможно да се докаже, че слоновете никога не забравят нищо – и изглежда е много вероятно, че всъщност забравят – но проучванията показват, че слоновете наистина имат изключително дълготрайни спомени за определени неща.

Например, през 1999 г. една слоница на име Джени, която живее в Дома за слоновете в Хоенвалд, Тенеси, вижда друг слон на име Шърли, който току-що е дошъл в Дома, и моментално се развълнува и притесни. След като прекараха малко време заедно, Ширли също се развълнува. Основателят на Дома, Карол Бъкли, описва ситуацията като „емоционално събиране“ между „двама видимо стари приятели“. Двата слона започнаха да се сприятеляват и Бъкли казва, че никога не е била свидетел на нещо толкова страстно, което не е агресия.

Оказва се, че двата слона наистина са стари приятели – те са били за няколко години в цирка Carson & Barnes. Последната им среща обаче е преди 23 години.

Тази впечатляваща сила на припомняне, независимо дали става въпрос за помнене на лица или събития, които се случват в природата, е смятана за значителна част от начина, по който слоновете оцеляват. Те обикновено живеят до 80 години, когато са сред природата, и образуват семейни структури, оглавявани от женска. Тя обикновено е някоя от най-старите женски слонове в стадото и се смята, че има най-добрата памет, въпреки че може просто да е най-опитната.

Как обаче тази дълга памет помага на слоновете? Едно проучване на университета в Съсекс показа, че когато са изправени пред нещо непознато, стадото слоновете, чиято предводителка е на 55 години, са по-склонни да се сгушат в отбранителна позиция, отколкото слонове с предводителка на 35 години. По-възрастните слонове най-вероятно са имали вече опит със заплахата, която сега се представя пред стадото, и си спомнят какво трябва да се направи, за да предупредят непознатия да не се занимава с тях или да се защитят.

През 1993 г. изследователите изследват три стада слонове в националния парк на Танзания, Тарангир, по време на особено силна суша. Две от стадата напуснаха парка, когато ресурсите им свършват – всяко от стадата имаше матриарх на възраст между 38 и 45 години. Стадото, което остава в парка, беше предвождано от слоница на  на 33 години. От шестнадесетте малки, които загиват по време на сушата десет бяха в третата група с по-млада главатарка. Знаеше се, че в района е имало още една подобна суша през 1958-1961 г., което означава, че двете по-стари главатарки по това време са били най-малко на 5 години и вероятно си спомнят събитието и съответно знаят къде да отидат, когато обичайните източници на храна и вода спрат, докато по-младата слоница не беше достатъчно възрастна, за да си помни такива неща и не знаеше къде да отиде.

Учените не са успели да определят точно колко е умен един слон, но успяват да измерят неговото EQ или коефициент на енцефализация. Това определя размера на мозъка на животното спрямо размера, който учените биха предположили, че има животно с такъв размер. Слоновете имат един от най-големите мозъци – средно по 10,5 килограма на фона на човешкия, който е 3 килограма. Въпреки това, хората обикновено имат EQ около 7, докато на слоновете то е около 1,88. За сравнение, шимпанзетата обикновено имат около 2,5 EQ, а прасетата са с нисък резултат – 0.27. Спрямо този метод, слоновете се нареждат сред най-умните същества в животинското царство.

Слоновете също така присъстват сред изключителен кръг от животни, който разпознава отраженията си в огледало. Освен това, зоната в мозъка им, която отговаря за обонянието, е особено активна (все пак, с тези големи носове…). Ползвайки само обонянието си, според тестовете, слоновете могат да разпознаят до тридесет свои роднини само въз основа на аромата на урината им, независимо от времето, което е минало от последното им виждане, или в този случай, е помирисал тялото им. Слоновете също така проявяват признаци на скръб, когато се натъкнат на трупа или на костите на починал роднина. В едно проучване учените дават редица предмети на семейство слонове – те реагират най-силно, когато им се дават костите и бивниците на техен починал роднина.

Миризмата и лика на членовете на семейството и местата за хранене са най-забележителните неща, които слонът сякаш си спомня, сред останалите умения за оцеляване. И е ясно, че спомените му могат да се простират в продължение на десетилетия, подпомагайки способността му да оцелява през сравнително дългия си живот. Така че можем да кажем, че слонът „никога не забравя“ не е преувеличение.

 
 
Коментарите са изключени

Плановете на САЩ да нападне Канада

| от |

Още открай време е традиция за американските военни да съставят планове за действия при защита от и нападение на най-големите военни сили. Всъщност, сравнително наскоро САЩ и Южна Корея подписаха подобен план. Един от най-интересните епизоди в тази богата история на усърдни подготовки за неща, които вероятно никога няма да се случат, става, когато Чичо Сам планира да нападне Канада.

В годините преди Втората световна война, започвайки всъщност през 20-те години на 20 век, армията създава планове за войни с различни страни, обозначавайки всеки план с различен цвят: Германия (черен), Япония (оранжев), Мексико (зелен), Англия (червено). Бидейки под властта на Великобритания, Канада (тъмночервен) се предполага, че е лоялна към Острова и затова е включена в плана за нашествие над Англия (което не трябва да се бърка с това през 60-те години).

War Plan Red

Параноичните американски военни стратези, които създадоха План Червено, смятаха, че ако Великобритания и Америка отново влязат в конфликт, той най-вероятно ще се роди от някакъв търговски спор. Каквато и да е причината, те предвиждат, че всяка война с Англия ще бъде продължителна не само поради упоритостта на британците и канадците, но и поради факта, че Великобритания може да черпи работна сила и ресурси от различните кътчета на своята империя, което по това време включва Австралия, Хонконг, Индия, Кения, Нова Зеландия, Нигерия, Палестина, Южна Африка и Судан.

Предложени са различни версии на плана и първият приет от тях е одобрен от военния отдел през 1930 г. Той е актуализиран през 1934-1935 г. и, разбира се, никога не е приложен. Въпреки че е бил доста изчерпателен и подробен и обхваща някои от най-силните страни на Великобритания като Кралския флот, един от основните му проблемни области е дългата граница на САЩ с Канада. В резултат на това планът адресира с подробности те (както и други) региони:

Британска Колумбия

Със своята стратегически важна военноморска база военните стратези планираха военноморско нападение срещу Виктория,  от Порт Анджелис, Вашингтон, както и комбинирано нападение над Ванкувър и прилежащия му остров. Успешното окупиране на тази област би отцепило ефективно Канада от Тихия океан.

Манитоба

Централният елемент на канадската железопътна система се намираше в столицата на Манитоба, Уинипег. Армейските стратези смятаха, че нападение по суша върху тази цел може лесно да бъде извършено от Гранд Форкс, Северна Дакота, и железопътните линии на Канада да се неутрализират.

Ню Брънзуик и Нова Скотия

Явно военните се надяваха да ударят по морските градове на страната с атака с отровни газове върху столицата на Нова Скотия, Халифакс, където по това време се намира една от основните военноморски бази на Канада. По план след това химическата битка ще бъде последвана от морска инвазия в залива на Сейнт Маргарет. Ако това не даде желания резултат, наземно нахлуване и окупация на Ню Брънзуик евентуално ще изолира ценните морски пристанища на Нова Скотия от останалата част на Канада като по този начин ефективно ще спре превъоръжение на държавата от Великобритания.

Онтарио

Планирана е тристранна атака от Бъфало, Детройт, и Солт Сент Мари, която има за цел да установи контрол на САЩ над Големите езера. Освен че ще нанесе съкрушителен удар по британските канали за доставки, успехът на тази атака ще позволи на Щатите да контролират по-голямата част от промишленото производство в Канада.

Квебек

Планирано е нападение по суша от съседните Ню Йорк и Върмонт. Контролът върху тази френскоговоряща провинция би означавал и контрола над морските провинции, което ще попречи на Великобритания да има достъп до остатъка от страната откъм източното крайбрежие.

Въпреки че е официално разсекретен през 1974 г., части от плана неволно изтичат много преди това. По време на строго секретни свидетелски показания на военни началници пред Комитета по военни дела на Камарата, двама генерали разкриват някои детайлите около План Червено. Тези показания след това са публикувани по погрешка в официални доклади, които после са взети и отпечатани от New York Times.

Също така в New York Times се разкрива и фактът, че Конгресът на САЩ е отпуснал 57 милиона долара през 1935 г. (близо 1 милиард долара днес), за да се изградят три въздушни бази в близост до границата между САЩ и Канада в съответствие с нуждите на План Червено, в случай САЩ трябваше да се защитават срещу или пък от своя страна да атакуват Канада. Тези въздушни бази е трябвало да бъдат прикрити като летища за гражданската авиация, но Правителствената печатница случайно съобщава за съществуването им на 1 май 1935 г., което проваля прикритието.

Интересното е, че според препоръките на План Червено САЩ не просто трябва да нападат и да завладяват територии в едната такава война с Великобритания и Канада, но и да добавят тези територии към собствената си земя, правейки ги част от Съединените щати.

В предишни битки между двете държави обаче американците се е случвало да подценяват канадците:

Революционна война

През септември 1775 г. Бенедикт Арнолд (когато той все още е на страната на САЩ) провежда неуспешно нападение над Квебек Сити по суша през не особено дружелюбния терен на Мейн. Над 40% от мъжете на Арнолд намират кончината си в нападението, но въпреки това, необяснимо защо, той е повишен в бригаден генерал.

Война през 1812 г.

По време на втората война с Великобритания Томас Джеферсън смята, че окупацията на Канада е „просто въпрос на маршируване“ за американските войски. Но въпреки преценката на Джеферсън атаките през Стария северозапад, през река Ниагара и на север от езерото Чамплейн се провалят до една. Да не говорим, че канадците опожаряват Белия дом…

„Война“ за Ирландия

За период от 5 години, от 1866 до 1872 г., ирландските католици от САЩ извършват поредица от нападения над канадски цели, включително над крепости и митници. Известни като нахлуванията на фенийците, те имат за цел да принудят британците да се оттеглят от Ирландия. Плановете им обаче са неуспешни.

След Студената война

През 1995 г. Майкъл Мур създава измислена война между Съединените щати и Канада в комедията си „Canadian Bacon“. Подобно на американците от реалния живот, които правят същото, това измислено нашествие в политическия фарс на журналиста се проваля.

Нека обаче не оставаме с идеята, че само американците са агресивни (колкото и да е трудно това). Трябва да отбележи, че канадците също разработват подобен план за нахлуване в Съединените щати, преди изобщо САЩ да започнат да правят техния.

Описан като контраатака, планът от 1921 г. прилича повече на опит за преждевременно потушаване на евентуална война. Той е творение на подполковник Бъстър Съдърланд Браун от канадската армия и призовава за изненадващо нападение срещу САЩ, веднага щом канадците имат „доказателства“, че Америка планира инвазия. Смята се, че този предупредителен удар е необходим, тъй като това ще бъде единственият начин Канада да надделее в битка с по-голямата си южна съседка, която има на разположение далеч по-голям боен арсенал и много повече човешка сила.

Едно от другите предимства на един такъв бърз удар е, че тогава войната ще се води на американска територия, така че евентуалните щети в инфраструктурата ще бъдат понесени от американците. И накрая, полковникът смяташе, че този план най-добре ще спечели време на техните съюзници, британците, да им помогнат, преди американците да организират и започнат ефективна контраатака.

 
 
Коментарите са изключени

Великите Авантюристи: Робърт Фицрой между мореплаването и метеорологията

| от |

Има хора, които завинаги остават в сянката на малко по-големи имена, макар и техните действия да са помогнали сериозно за общото благо, шансовете да бъдат пропуснати в историята винаги са големи. Такъв пример може да бъде Робърт Фицрой. Славният моряк е бил единственият шанс на Чарлз Дарвин да се качи на кораба HMS Beagle и да направи славното пътуване, което ще позволи да напише безсмъртния си труд „On The Origin of Spicies“ през 1859 г.

Без участието на Фицрой, Дарвин най-вероятно е щял да стои на бреговете и да фантазира за онези далечни светове, надявайки се на чудо. И въпреки това днес всеки е чувал за Дарвин и еволюцията, но е пропуснал инструмента, който случва цялата експедиция. Впрочем самият Робърт е бил приятел не само с Дарвин, но и с други известни личности и благородници по онова време. Моряк е последното, което може да бъде поместено в CV-то му.

Фицрой е също така политик, губернатор, обществен представител и дори учен. Според различни източници, потеклото на Робърт може да отведе корените до Чарлз II. Любопитството било забелязвано много отдавна и мнозина често забелязвали младежа да губи повече време пред книгите, отколкото в игри. Когато полубрат му лорд Касълреаг умира, Фицрой чупи оковите на семейството и благоприличието, отказва се от титлите и поема контрола на любимия си кораб Beagle.

gettyimages-2695373-594x594

Само на 23 години, той ще успее да заведе своя екипаж на две доста опасни експедиции. Демонстрира невероятен кураж и сила да се справи с всички предизвикателства, но под строгата визия се крият и други качества, но сред тях най-големият проблем е, че тежката отговорност отключвала дълбоки депресии, които го превръщали в опасен събеседник. Понякога самият Робърт се шегувал, че точно тази лоша кръв напомняла за съдбата на брат му. При срещата между Робърт и Дарвин, изследователят ще напише интересно писмо, споменавайки своя капитан. Сестрата на Дарвин ще прочете следното:

„Той наистина е впечатляващ човек. Никога не съм виждал човек, когото бих могъл да си представя в обувките на Наполеон.“

При завръщането от толкова интересната експедиция, в която Дарвин изяжда всяко ново същество, на което попада, Робърт получава всички възможни титли и бързо се настанява в западен Лондон, където се храни от титлата си. Получава известно влияние в политиката и прави своята единствена грешка в живота си – приема свободната позиция на губернатор в Нова Зеландия. Стратегическата грешка ще коства твърде много на моряка. Първо за пореден път ще трябва да преплува света, за да се настани в една от най-лошите колонии на Британската корона. Нова Зеландия била на път да банкрутира.

Местните племена постоянно водили конфликти със западните заселници. Всеки опит за помирение или решаване на проблема водило до нови и нови главоболия. Само две години след пристигането си, Робърт е призован да се върне отново във Великобритания. С пристигането си осъзнава, че е ходил по много тънък лед. Политическата му кариера била силно разклатена от неуспехите в Нова Зеландия, наследството му е похарчено за разходката с Дарвин, а лидерската му позиция била заменена от много по-млади капитани.

gettyimages-3247536-594x594

Единственото предложение за работа било направено от кралската флота. Издирвал се капитан, който да управлява един от първите параходи. Въпреки съветите на Дарвин да се въздържи от този кораб, Фицрой поема контрола и всичко върви нормално, докато не е поразен от още една тежка депресия. С леки проблясъци в тунела и шансове отново да си стъпи на краката, Робърт е ударен от още една жестока новина – неговата съпруга умира. В опитите си да прави нещо, което евентуално да го отдели от черните мисли, морякът започва да финансира нов департамент по метеорология. Оригиналната идея на този департамент е да се използва наученото от капитана и по този начин драстично да се намали времето за плаване.

Самият Фицрой вече е имал наблюдения и се опитвал да предсказва времето. Наблюденията му се оказали доста добри и много скоро получил колонка във в-к Times, където споделял своите метеорологични познания и наблюдения. През 60-те години дори успява да се издигне до знаменитост сред хората, които по онова време са се опитвали да разгадаят утрешния ден. Впрочем много скоро телеграфът ще започне да предава информацията до всички точки на Великобритания. Дори тогава обаче печели врагове.

Агресивната преса и скептичните научни ръководители винаги търсели повод да нарекат учения „измамник“ и „шарлатанин“. Към 1965 г. вече изпитва затруднения и е твърде уморен, за да продължи своята мисия. Пенсионира се и живее малко по-спокойно. Най-вероятно е бил ударен от пореден епизод на черна депресия. На 30 април става, облича се, целува дъщеря си по челото, заключва стаята и си прерязва гърлото.

 
 
Коментарите са изключени

Гъбички, които се хранят с радиация – едно интересно откритие в Чернобил

| от |

Съществуват две места в света, където радиацията е твърде висока. Едното е Фукушима, а другото е Чернобил. Второто е доста по-известно, имайки предвид добре направеният сериал на HBO. Покриването на фактите и показването на някои основоположни факти успя да покаже мащабът на тази екологична катастрофа.

Въпреки всички причинени злини, учените все пак пропуснаха възможността да споделят и един по-важен факт: природата винаги се опитва да се възстанови от причинените щети. През 1991 г. за първи път става ясно, че в зоната на Чернобил са открити гъбички, които консумират радиация.

Учените използват жаргонната дума „изяжда“ радиацията като най-близко описание на въпросния феномен. Процесът се нарича радиосинтеза и по най-прост начин може да се опише като фотозинтеза, но вместо поглъщането на светлина, горивото за този процес е именно радиация. Тайната на гъбичката е, че използва огромно количество меланин, за да свърши работата и веднъж щом успее да радиосинтезира вредните лъчения отделя енергия. Все още не е ясно дали процесът използва същите стъпки, както фотосинтезата или има съвсем различна технология на усвояване на радиация. Въпреки това, изследването показва, че подобни гъбички могат да получат широко приложение не само за пречистване на заразени зони, но и за лекуване на пациенти, които са били изложени на по-високи дози радиация.

Такъв пример може да бъдат хората, които преминават химиотерапия. Интересното е, че въпросните гъбички – Cladosporium sphaerospermum, Wangiella dermatitidis и Cryptococcus neoformans – засилват изцяло растежа си и могат да виреят спокойно на места, където радиацията е около 500 пъти по-висока от допустимото.

1280px-Cryptococcus_neoformans_using_a_light_India_ink_staining_preparation_PHIL_3771_lores

Снимка: By Photo Credit:Content Providers(s): CDC/Dr. Leanor Haley – This media comes from the Centers for Disease Control and Prevention’s Public Health Image Library (PHIL), with identification number #3771.Note: Not all PHIL images are public domain; be sure to check copyright status and credit authors and content providers., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=754066

Нещо още по-интересно е, че както при фотосинтезата се отделя кислород, в този процес полезният елемент е именно енергията. В момента учените се опитват да използват новооткритите гъбички, за да намерят начин за блокирането на радиацията и превръщането ѝ във възобновяема енергия. Ако успеят, шансовете да се съкратят космическите пътешествия или да станат много по-удобни, се повишават значително. Нека не забравяме, че радиацията е известна като „космически прах“.

Друго интересно приложение на този вид е редуцирането на ниски нива на радиация, които обикновено се срещат при рентгените и други устройства. Точно по този начин ще се намали значително облъчването в ниски дози. Кастхури Венкатесуорън е биотеххнолог с 40-годишна практика в NASA. Неговите изследвания върху въпросните гъбички го мотивират да ги изпрати в космоса, за да провери как точно се справят там. Радиацията на космическата станция обикновено е на много ниски нива, но в сравнение със земята е заплашително висока. Ако резултатите се окажат успешни, новото откритие (практически на 29 години), правенето на космически експедиции може да е значително по-лесно и безопасно.

Интересен факт е, че в този случай единствените впечатлени са хората извън тази сфера. Учените са на мнение, че почти всяка гъбичка и всяка бактерия работи на този принцип – ако не може да използва слънчевите лъчи, фокусът ѝ за развитие ще бъде в конвертиране на елемент, който се среща най-често във фона. В този случай въпросните залагат най-сериозно на радиацията, защото в Чернобил има достатъчно.

Друг интересен факт е, че радиационната зона около Фукушима се радва на други форми на живот, които очевидно не се притесняват от вредните лъчения. Подобни наблюдения за пореден път показват, че живите организми винаги намират начин, за да се адаптират към средата.

 
 
Коментарите са изключени