shareit

Най-дръзкото бягство от австралийски затвор (1876 г.)

| от |

Планът е също толкова дързък, колкото и невъзможен. Водят го двама мъже – ирландски католически националист, с много силно чувство за вина, който е осъден и затворен за държавна измяна в Англия, преди да бъде заточен в Америка, и капитан на китоловен кораб, протестант от Ню Бедфорд, Масачузетс, твърдо убедена, че бягството е „правилното нещо“. Заедно с трети човек – ирландски секретен агент, представящ се за американски милионер – те съставят план да преплуват половината свят до Фримантъл, Австралия, с тежко въоръжен екипаж и да спасят половин дузина осъдени ирландци от един от най-отдалечените и непреодолими затворнически крепости, строени някога.

За да успее, планът изисква прецизна преценка на времето, месеци наред планиране и доста късмет. Най-малката грешка може да бъде катастрофална за всички участващи. По времето, когато шестимата от затвора Фремантъл ще влязат на пристанището в Ню Йорк през август 1876 г., вече е минала повече от година, откакто планът е пуснат в действие. Това митично бягство става известно по целия свят и подсилва Ирландското републиканско братство в продължение на десетилетия в борбата му за независимост от Британската империя.

Fremantle prison main cellblock

Затвора Фремантъл

Всичко започва с писмо, изпратено през 1874 г. до Джон Девой, бивш висш лидер на Ирландското републиканско братство, известно като фенийците. Девой, който е роден в графство Килдеър през 1842 г., набира хиляди войници родом от Ирландия, които служат в британски полкове в страната, където фенийците се надяват да настроят британската армия срещу самата нея. Към 1866 г. според оценките броят на новобранците е 80 000, но информаторите им сигнализират за предстоящ бунт и Девой е разкрит и осъден за държавна на 15 години труд на остров Портланд в Англия. След 5 години е изпратен в Америка.

Девой е в Ню Йорк през 1874 г., когато получава писмо от затворник на име Джеймс Уилсън. „Знайте – това е глас от гробницата“, пише Уилсън, напомняйки на Девой, че старите му ирландски новобранци гният в затвора през последните 8 години и сега са във Фримантъл, изправени пред „участта на престъпник в британската тъмница“.

Сред стотиците ирландски затворници в Австралия, Уилсън е и един от седемте високопоставени фенийци, осъдени за държавна измяна на смърт чрез обесване, докато кралица Виктория не сменя присъдите на доживотен тежък труд. След като са маркирани с буквата „Д“ за „дезертьор“ на гърдите си, фенийците са заставени да работят по изграждането на пътища и кариерата за варовик под ужасната жега. „Повечето от нас започват да проявяват симптоми на заболяване“, пише Уилсън. „Всъщност не можем да очакваме да издържим още дълго.“

Девой също е стимулиран от друг фениец – Джон Бойл О’Райли, който пристига във Фримантъл с Уилсън и другите, след което е преместен в Бънбъри, друг затвор в Западна Австралия. Той успява да избяга в САЩ, но скоро започва да чувства вина, че е оставил братята си да се мъчат в Австралия и влиза в контакт с Девой за евентуално бягство. А Девой това и чака.

Catalpaindock

Корабът Каталпа

О’Райли убеждава и Джордж Смит Антъни, протестантски морски капитан с китоловен опит, че спасителната мисия е в името на всеобщата свобода. Девой предлага и „значителен процент“ от цялата печалба от китолов, която ще спечелят по време на пътуването до континента и обратно. Антъни решава да тръгне с кораба си Каталпа сякаш на рутинно китоловно плаване като пази плановете в тайна от екипажа си. Те ще трябва да се върнат с много китово масло, за да възстановят разходите по операцията – цената на мисията ще достигне 30 000 долара, а един от тях вече беше ипотекирал къщата си.

Девой също знае, че има нужда от помощ на място в Австралия, така че урежда Джон Джеймс Бреслин – таен агент, да пристигне във Фримантъл преди тях и да се представи като американски милионер на име Джеймс Колинс след което да разучи мястото.

В неделя, 15 април 1876 г., Бреслин дава съобщение на фенийците: Утре да се готвят за Калпа. „Имаме пари, оръжие и дрехи“, пише той. „Нека сърцето на никого не го провали.“

Антъни нарежда на кораба си да чака километри в морето – извън австралийски води. Той пуска гребна лодка, който чакат на брега. Бреслин трябва да заведе там фенианците, а екипажът ще ги поеме до кораба.

В понеделник сутринта, 16 април, екипът на място изпълнява своята част, като късат жиците на телеграфа. Бреслин взема коне, каруци и пушки до място за среща до затвора – и чака. Няма представа кои затворници, ако въобще има такива, ще успеят да излязат извън стените.

След миг Бреслин вижда шестимата феничани да се отправят към него (може да са били седем, но Джеймс Джефри Рош „умишлено е изоставен заради акт на предателство, който прави срещу своите събратя десет години по-рано“, когато за да си изкара по-лека присъда в замяна, сътрудничи с британците, пише Антъни.) Веднъж на каретите, избягалите тръгват към лодката.

Не минава и един час и охраната разбира, че ирландците са избягали. Бреслин и фенийците стигат до брега, където Антъни чака със своя екипаж и лодката. Каталпата е далеч в морето и те трябва да гребат с часове, за да я достигнат. На около километър от брега Бреслин забеляза полиция, която идва към тях, а не след дълго той вижда брегова охрана и параход от Кралския флот също да приближават към лодката.

John Devoy

Джон Девой

Състезанието започва. Мъжете гребат отчаяно, докато властите и британците, въоръжени с карабини, ги следват по петите. За да пришпори мъжете, Бреслин вади от джоба си копие от писмо, което току-що изпрати до британския губернатор на Западна Австралия:

С това писмо искам да удостоверя, че днес съм освободен от милостта на нейното най-милостиво величество Виктория, кралица на Великобритания и така нататък, и така нататък. Шестима ирландци, осъдени на затвор за цял живот от просветеното и великодушно правителство на Великобритания за това, че са виновни за жестокото и непростимо престъпление, известно на човечеството като „любов към родината“ и „омраза към тиранията“; за този акт моето раждане и кръв са единствената заповед, на която ще се подчинявам. Позволете ми да добавя, че като напускам сега имам честта и удоволствието да ви пожелая приятен ден.

Феничаните изреваха и екипажът продължи да гребе към Каталпа, която вече можеха да видят в далечината. Но параходът Джорджет се задаваше, а вятърът се надигаше – началото на буря. Пада мрак и вълни засипват претоварената лодка. Капитан Антъни се представяше уверено, като даваше заповеди, но дори и той се съмняваше, че ще успеят през нощта.

До сутринта Жоржетата отново се появи и тръгна направо за Каталпа. Капитанът на Джорджет попита дали може да се качи на борда на кораба, но получава отговор: „Няма никакъв начин“.

***

В крайна сметка Каталпа пристига в Ню Йорк четири месеца по-късно, където веселата многохилядна тълпа посрещна кораба. Джон Девой, Джон Бреслин и Джордж Антъни са приветствани като герои и новините за шестимата от затвора Фриментъл бързо се разпространяват по целия свят.

Британската преса обаче обвинява правителството на Съединените щати в тероризъм, цитирайки Антъни, който отказва да предаде фенийците, и отбеляза, че капитанът и неговият екипаж само „се смеят на нашето спазване на международното право“. Но в крайна сметка британците ще кажат, че Антъни „ни направи добро – той ни отърва от скъпа неприятност. Съединените щати могат да вземат всякакъв брой нелоялни, бурни, заговорници, когато поискат.“

 
 
Коментарите са изключени