Наистина ли викингите са измъчвали жертвите си с бруталния „кървав орел“

| от |

Монте Гейтс и Хайди Фулър, съавторите на изследването и медицински учени от университета Кийл в Англия, са подтикнати да изследват кървавия орел от сериала „Викинги“. Той представлява историческа сага, което им дава да разберат и, че трябва да се консултират с историк. Сътрудничеството с Люк Джон Мърфи, историк на религията от Университета на Исландия, се оказва изключително плодотворно, като различните гледни точки на историята и медицината мотивират учените по неочаквани начини.

„Работата върху анатомичните елементи на ритуала ме подтикна да обмисля по-широките социални и културни граници, в които би трябвало да се е провеждал този ритуал“, казва Мърфи. Това от своя страна довежда до по-нюансирана дискусия не само за това какво може да се е случвало на тези ритуали, но и как и защо.

В статията авторите преминават методично през средновековните източници, преди да обсъдят какво би се случило с човешкото тяло, ако бъде извършена най-пълната версия на процедурата. Освен ако не се извърши много внимателно, жертвата би умряла бързо от задушаване или загуба на кръв. А дори ритуалът да е проведен внимателно, субектът почти сигурно ще умре, преди пълният орел да може да бъде завършен.

Както обяснява Мърфи, „Кървавият орел играе важна роля в нашата представа днес за образа на „викингите“, който като цяло подкрепят разбирането, че насилието е обичайно явление в северните региони през желязната епоха.“ Това е така от доста време, добавя той: „Ритуалът, какъвто съществува в популярната култура днес, дължи много на нагласите на викторианските учени, които искат да преувеличат ролята му, за да подчертаят варварството на миналото и цивилизованата природа на своето време. Това работи двойно по-добре за викторианците като средство за демонстриране на превъзходството на „местните“ англичани над викингските нашественици.

Известността на кръвния ритуал във викингското общество – както през средновековната епоха, така и през вековете след това – произтича от акцента му върху духовния аспект и отмъщението. Повтарящите се появи на орела в средновековните текстове, често без подробно обяснение, предполагат общо разбиране за него сред читателите и слушателите от епохата на викингите, много от които вероятно го знаят от устни разкази.

За Ивар Безкостни, страхливият викинг, изобразен в Assassins Creed: Valhalla, старонорвежката поема Knútsdrápa просто казва: „И Ивар, който управляваше в Йорк, беше нарязал гърба на Ælla като орел.“ Други източници описват по-подробно практиката. Сагата на Харалд от Оркнейските острови гласи, че викингът Ърл Торф-Ейнар е отрязал ребрата на своя враг от гръбначния стълб с меч и е извадил белите му дробове през така създадените процепи. Той посвещава жертвата на Один като приношение за победа.

Често срещан елемент в средновековните извори, според авторите на новото изследване, е, че агресорите извършват ритуала върху врагове, убили някой от членовете на семейството им. Като такъв, заключават учените, „кървавият орел би могъл да e екстремен, но не и неправдоподобен вариант“ на т. нар. „лоша смърт“ в рамките на по-широкото викингско общество: начин да се отмъсти на „девиант, нечестен или по друг начин културно осъден смърт човек.“ Това е акт, който има сериозен смисъл.

Матю Гилис, историк от Университета на Тенеси, описва средновековните християнски автори като „експерти по ужасите“. Той казва, че цитираните в изследването автентични текстове, са имали за цел да дадат урок на четящите, като например „да ги сплашат да повярват отново в Бог“. Въпреки че някои от старонорвежките източници, които описващи практиката, предшестват възхода на християнството в региона, те са четени и преразказвани в продължение на векове след създаването им.

Наблюдението на Гилис се основава на по-ранната работа на учения Валентин Грьобнер, който пише през 2004 г., че „терорът има тенденция да дезориентира“. Насилието (и как е изобразявано това насилие) в европейското средновековие е начин за осмисляне, за показване на важни идеи, които преди са оставали невиждани. С други думи, ритуали като кървавия орел имат значение, защото са начин — на практика или само на лист — за начертаване на граници между групи хора и предупреждение на външни лица за опасностите от преминаване на тази граница. Ритуално изтезание като това дехуманизира чрез буквално превръщане на човека в животно.

 
 
Коментарите са изключени за Наистина ли викингите са измъчвали жертвите си с бруталния „кървав орел“

Повече информация Виж всички